България е сред най-големите производители на биологичен пчелен мед в Европа, но заради ниската консумация у нас, биологичният мед най-често се изнася като суровина. Затова алармират от Сдружението за биологично пчеларство, което реализира промоционален проект „Силата на пчелния мед” по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружение на пчелари” от Националната програма по пчеларство (НПП) за тригодишния период 2014-2016 г.

 Дни на пчелния мед ще се проведат в 6 града, инициативата продължава до 29 юли, а целта на браншовата пчеларска организация е бъдат насърчени българските потребители да купуват директно от фермите за мед, за да подпомогнат не само малките производители, но и популацията на пчелите, които все повече са застрашени от изчезване.

 Заради високите му качества, западните производители често изкупуват българския биомед. Използват го за подобрение на тяхната продукция или го продават, без да посочат произхода му, от което губят родните пчелари, категоричен е Петко Симеонов, председател на Сдружението за биологично пчеларство. По думите на основателя на сдружението Димо Димов през последните години интересът към биопродуктите расте и това е положителна тенденция.

 Български биологичен мед се продава в създадената мрежа от биомагазини, но цената на биомеда не се различава съществено от тази на конвенционалния мед. В рамките на инициативите по проекта пчеларите дискутират и обобщават проблемите на сектора. Висока смъртност на пчелни семейства, нарастващ брой кражби на кошери, увеличение на пръскане от страна на земеделските производители, климатични промени – това са част от проблемите, обобщават пчеларите.

През тази година общото количество добит в България мед ще е по-малко в сравнение с минали години, прогнозират пчелари. Липсата на акациев мед, например, се очаква да доведе до повишение на цените на дребно, заяви  Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари (СБП).

 В момента цената на акациевия мед на дребно е около 11 лв./кг, очакванията на пчеларите са за повишение на цената до 12-13 лв./кг. „Трудно е, обаче, да се очаква, че цената на едро ще е по-висока. Категоричен съм, че цената на акациевия мед на едро няма да превиши 5 лв./кг през тази година. Досега изкупната цена на този вид мед е била около 4.80 лв./кг“, заяви Михайлов.

 Подобни са очакванията и за мановия мед. Цената на дребно сега е 13-14 лв./кг, повишение може да има заради по-ниски добиви. По думите на Михайлов е рано да се правят прогнози за изкупните цени през 2014 г. като цяло. Обикновено първите количества мед за годината се търгуват на по-висока цена, но след като се насити пазара цената спада.

 „Когато започне масовото вадене на мед ще можем да конкретизираме изкупните цени тази година“, допълни Михайлов. Пчеларите пресмятат, че благоприятният за сектора вариант е да се удължи пашата и масовото вадене на мед тази година да започне с около половин месец по-късно – в края на юли или началото на август.

 Според Михайлов, удължаване на пашата би могло донякъде да компенсира загубите на пчеларите от провалените паши през пролетта и началото на лятото.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) започва да приема документи за плащане по Националната програма по пчеларство (НПП) . От 30 юни до 31 август 2014 г. пчеларите, изпълнили инвестициите си по мерки Б „Борба срещу вароатозата”, В „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и Г „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз” от Пчеларската програма за тригодишния период 2014-2016, ще могат да подават заявления за плащане.

Образци на заявленията  и описание на важните моменти при кандидатстването за плащане по програмата са публикувани на официалния сайт на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО”. Документите ще се приемат в областните дирекции на фонда:
Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);
Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);
Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);
Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);
Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);
Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);
Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);
Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);
Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);
Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);
Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

ДФЗ ще изплаща финансовата помощ до 45 дни от получаването на заявленията. Важно условие е кандидатите да изпълняват инвестициите си, съгласно сключените договори с ДФЗ. При необходимост от промяна, пчеларите трябва да подадат молба за анекс до 31 юли 2014 г. Крайният срок за всички плащания по НПП е 15 октомври 2014 г., уточняват от ДФЗ.

Приемът по мерки Б, В и Г на пчеларската програма продължи от 8 до 21 януари 2014 г. От подадените 1833 заявления за подпомагане ДФ „Земеделие” одобри 1720. 970 от тях са за нови пчелни кошери и увеличаване броя на пчелните семейства, а останалите 750 – за анализ на пчелния мед и за борба срещу вароатозата.

Пчеларите, които са вписани като резерви по мярка Г и са подписали договори по НПП 2014-2016 под условие, могат да следят електронната страница на ДФ „Земеделие”. В раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО” ще бъде публикувана и обновявана информация за кандидатите, за които има осигурен финансов ресурс. Този ресурс се осигурява, ако други пчелари се откажат от инвестициите си. Тогава средствата се връщат обратно в бюджета на НПП 2014-2016 и се преразпределят към кандидатите, които са подписали договори под условие.

Сигналите за нападения на мечки над селскостопански животни в Родопите продължават. Преди ден е подаден сигнал за поредно нападение – този път на пчелин край Девин. Мечката унищожила близо 50 кошера на дългогодишен местен пчелар.

 Сигналът за нападението е бил проверен от група за бързо реагиране към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Смолян.

 Според местните пчелари екоинспекторите разяснявали в селата как стопаните да предпазят животните от мечки, раздали и спрейове срещу нападение на хищниците.

 Като препоръка към пострадалия пчелар, от екоинспекцията го посъветвали да използва електропастир, вместо обикновена ограда. Очаква се комисия да изготви протокол за обезщетяване на собственика на пчелина.

Една от най-сериозните грешки на пчеларите е, че много от тях при проблем с пчелите се опитват сами да поставят диагноза, а е задължително да се направи диагностика от специалист. Повечето от пчеларите помежду си си разменят препарати, което може да е опасно за пчелните семейства. Това заяви проф. д-р Калинка Гургулова от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) „Проф. д-р Г. Павлов“, който е в структурата на БАБХ.

 Проф. Гургулова се срещна с пчелари от Югозападна България на семинар на тема „Диагностика и профилактика на заразните заболявания по пчелите”, организиран от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и НДНИВМИ. „За България най-често срещани са американски и европейски гнилец. Има и акароза при пчелите в Европа, която може да се появи и при нас.

 Като цяло подценяването на болестите идва от страна на пчеларите. Трябва да се води борба и с болестта акара вароа“, заяви проф. Гургулова. Тя коментира и смъртността на пчелите през последните години. „Факторите за това са много. Изключително важно е ползването на добрите пчеларските практики, правилното гледане на семействата, правилната профилактика, което е предпоставка и за по- малко болести.

 Проблем за пчелите са и пестицидите. През тази зима смъртността на пчелите е в рамките на нормалното – около 10 %“, допълни проф. Гургулова. По думите й завишената смъртност при пчелите през последните години се дължи до голяма степен и на това, че акара вароа е привикнал към лекарствените средства и не се повлиява от тях.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 5 865 000 лева по 976 заявления на пчелари. Това прави 90% усвояемост на бюджета за 2013 г., което е най-високият процент, реализиран досега по програмата. Така националната програма по пчеларство за 2011 – 2013 (НПП) успешно приключи третата година от прилагането си, съобщиха от пресцентъра на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

През 2012 г. усвояемостта беше 82%, а плащанията – 5 367 783 лева. Добрите резултати се дължат на традиционно силния интерес от страна на пчеларите, възможността за отпускане на кредити на одобрените бенефициенти по мерките за борба срещу вароатозата и за подновяване на пчелни кошери, както и допуснатото наддоговаряне на финансовата помощ.