Жътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.

 Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.

 Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.

Трудна е жътвата на ечемика, тъй като посевите са полегнали почти на 100%, заяви Йордан Спасов, председател на земеделска кооперация във Велики Преслав, цитиран от радио „Фокус“. От първите ожънати площи, средният добив е около 300 кг/дка при двойно направени разходи за производство, посочи той.

 Преди около седмица са били изкарани комбайните на полето, но в първите два дни дъждовете са прекъснали жътвата. Трудно ще бъде и прибирането на пшеницата. Вследствие на обилните валежи има много плевели. Прогнозата за валежи през юли също притеснява фермерите.

 Заради очакваните дъждове ритмично през 3-4 дни в първата половина на месеца, не се знае дали ще има междинни дни, в които ще може да се жъне, посочи Йордан Спасов. По думите му, при пшеницата при настоящите условия, ще бъде добре, ако се получат добиви от 400 кг/дка.

 „Това, което получаваме от ечемика и очакваме от пшеницата, означава страхотни загуби за производителите”, заяви Йордан Спасов. Той посочи, че и пролетниците не са в много добро състояние.

 „Няма култура, която да расте и да се развива добре само при вода”, каза Йордан Спасов. Той допълни, че от 28 май до края на юни в района са паднали 320 литра на кв. м. дъжд, което е норма почти за цяла година.

Засегнатите от наводненията земеделски площи са над 357 хиляди декара. Нараснал е и процентът на пропадналите изцяло площи – около 59 хиляди декара са унищожени на 100%.

 Годишният добив на пшеница ще спадне с 18 до 25%. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в предаването „Тази сутрин” на бТВ. Греков обясни, че в някои райони около 80-85% от реколтата на пшеницата е полегнала, но това не означава, че добивите са унищожени.

 „Да, означава, че добивите ще бъдат по-ниски, че ще се вложат повече разходи, че периодът на прибиране на реколтата ще продължи по-дълго време. Всичко това ще окаже влияние и върху качеството, но не означава, че трябва да се отрази и върху цената на хляба, не означава, че нашата пшеница, която ще се добие през това лято, ще е с лошо качество.

 Бих призовал тези, които купуват пшеница за нуждите на хлебопроизводството, да подберат и да вземат тази пшеница, която е хубава, а не да бъде изнесена навън“, каза министър Греков.

 Земеделският министър обясни по какъв ред засегнатите от бедствието земеделски производители могат да се обърнат за помощ за компенсиране на унищожена на 100% реколта. Общинските земеделски служби правят оглед на посевите, констатират какъв е процентът на загуба и при 100% пропадане на реколтата те изготвят констативни протоколи, които се анализират от Агенцията по зърното.

 За пропадналите на 100% площи се дават до 80% от направените разходи за декар. След констатиране на пълните загуби до 1 септември и при наличие на средства ще бъдат подпомогнати земеделските производители“, допълни Греков.

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор ще продължи от 5 до 25 юни 2014 г., обявиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Заявленията за финансова помощ се подават в Централно управление на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Гусла” № 3, с предварително записване. То се осъществява на посочените на официалната страница на ДФ „Земеделие” телефони за отдел „Вино”. Образецът на заявлението е публикуван на www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Вино.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

Предвид по-ниските разходи за фуражи поради понижение на цените на фуражните култури от втората половина на 2013 г., както и предоставяната финансова подкрепа в сектора, се предвижда към края на 2014 г. общият брой на поголовието едъррогат добитък (ЕРД) да бъде малко над нивото от 2013 г., като достигне около 595,5 хиляди животни. Това се посочва в ситуационно-перспективен анализ за 2013 г. и прогноза за 2014 г. на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

По данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, към 1 ноември 2013 г. общият брой на едрия рогат добитък в страната нараства с 9,4% спрямо същия период на 2012 г., достигайки 585,5 хил. броя, в т.ч.: 575,6 хил. броя говеда и 9,9 хил. броя – биволи. Като фактор, допринасящ за наблюдаваното увеличение на отглеждания ЕРД, може да се посочи предоставяното подпомагане в сектора по линия на директните плащания – национални доплащания и специфична подкрепа.

Общият брой на говедата се увеличава с 9,4% спрямо ноември 2012 г., а по-специално този на кравите – с 9,3%. В рамките на едногодишния период се отчита значително нарастване на броя на всички категории говеда, определящи за месното направление. При месодайните крави то е с 39%, при телетата за угояване под 1 година – с 81,6%, при юниците за угояване от 1 до 2 години – над 2,4 пъти, а при юниците за угояване над 2 години – с 2,6 пъти.

“Тази динамика е донякъде свързана с пренасочване на част от дребните стопани в говедовъдния сектор от млечно към месодайно направление, поради затрудненията за покриване на европейските изисквания за добив на качествена млечна суровина. Влияние оказва и възможността за финансово подпомагане на месодайното направление по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета”, подчертават от МЗХ.

Към 1 ноември 2013 г. общият брой на биволите се увеличава с 8,2% спрямо същия период на предходната година, а на биволиците – със 7,2%. През 2013 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат месодайни крави, нараства с 19% в сравнение с 2012 г., като към края на годината 88,3% от кравите за месо се отглеждат в стопанства с 10 и повече животни (при 83,2% в края на 2012 г.). Средният размер на стопанствата с крави за месо нараства до 13,3 броя животни (при 11,4 броя в края на 2012 г.).

По предварителни данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общият добив на месо от ЕРД в страната е в размер на 19,1 хил. тона кланично тегло (18,6% от общото производство на червено месо в страната). Общото количество намалява с 6,2% спрямо предходната година, като е отчетено нарастване на промишленото производство, за сметка на по-ниския добив в животновъдните стопанства.

През 2013 г. добивът на месо от ЕРД директно в животновъдните стопанства намалява с 10,3% в сравнение с предходната година, до 13 ,5 хил. тона. Отчита се намаление както на броя заклани животни в стопанствата (с 10%), така и на живото тегло при клане (с 3,7% до 256 кг). Месото, добито в стопанствата, е за собствена консумация и не се предлага в магазинната мрежа.