Сектори, на които през 2013 г. са давани национални доплащания, ще могат да се възползват от преходна национална помощ за периода 2015-2020. Това се посочва в схемата Преходна национална помощ, публикувана на интернет страницата на земеделското министерство.

Параметрите на преходната национална помощ са идентични на схемите за национални доплащания за: хектар земя; тютюн; крави с бозаещи телета; говеда и биволи; овце и кози, приложени в България през 2013 г.

Помощта ще се осъществява от националния бюджет и е в пряка връзка с възможностите му всяка година. Бюджетът по схемите е с постоянно намаляващ размер до 2020 г. При увеличение на заявителите и допустимите количества и животни, съответно ще бъде намалявана ставката.

Изискванията към земеделските стопани по преходната национална помощ следва да са идентични на изискванията по схемите за национални доплащания, прилагани през 2013 г., посочват от МЗХ.

По преходната национална помощ не могат да се актуализират референтните периоди при необвързаните схеми, което в бъдеще ще доведе до много съществено отдалечаване от референтния период.

За постигането на по-голяма яснота и прозрачност, ставките по отделните схеми от преходната национална помощ могат бъдат ежегодно определяни със заповед на Министъра на земеделието и храните.

Потенциални бенефициенти по схемите за преходна национална помощ са заявителите, които отговарят на условията за допустимост по схемите за национални доплащания от 2013 г. (предоставени от ДФ „Земеделие”-РА):

Схема за национални доплащания на площ – 69 522 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за тютюн – 41 706 земеделски стопани.
Схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета – 4 110 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи – 7 885 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки – 6 671 земеделски стопани.

Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) мина под мотото „Двустранният социален диалог в отрасъл Земеделие и активното гражданско участие в прилагането на ОСП в периода до 2020 – устойчиво българско земеделие със повече и сигурни работни места”.

 Във форума участваха синдикални председатели от четирите браншови синдикални съвети към Федерацията, представители на земеделски кооперации и фермерски организации. Участниците дискутираха актуалните проблеми в сектора и в светлината на социално-икономическата и нестабилната политическа обстановка след проведените европейски парламентарни избори, информираха от ФНСЗ.

 Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов подчерта необходимостта от изграждането на хидромелиоративни съоръжения и призова този път да се възползваме от възможностите, които новата ОСП 2014-2020 г. предоставя за българското земеделие.

 На проведените браншови срещи със представители на стопанските ръководства участниците активно дискутираха неотложните въпроси, свързани с недофинансирането на системите в МЗХ и растящото напрежение в тях. Своите конкретни искания те формулираха в Обща декларация на участниците в Годишната асамблея, която да отстояват на всички нива на водене на социален диалог.

 Основните акценти в нея са свързани с настояване за стабилизация на социално-икономическата обстановка, за приемственост и последователност в политиките и в експертния ресурс, за 15% увеличение на работните заплати в бюджетната сфера в сектора, повишаване на разходния таван на МЗХ за 2015 година, за промяна в нормативната база по новия модел на заплащане, касаещ структурите в публичната администрация в сектора.

Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии за тази година. Максималният размер, на който те могат да се надяват е малко над 50 на сто. Това обяви пред bTV земеделският министър Димитър Греков, според когото вече били раздадени до 50% субсидии на 14 000 фермери.

Според министъра, предшественикът му Мирослав Найденов е допринесъл за проблема с липсата на пари в сектора, тъй като раздал предварително от средствата – до 60 лева на глава добитък, които били предназначени за тази година. Това е станало в началото на януари.

„Фуражите тогава бяха много високи, сега са ниски. Във всеки случай до края на ноември ще има разпределение на средства, останали във фонда. Около 40 млн. лева ще отидат приоритетно за млечния сектор. Но като цяло до 70% няма да стигнем, ще е над 50%“, посочи Греков.

По думите му „няма такъв премиер досега и финансов министър, които да се отнасят с такава отговорност към земеделското производство. Даже на мен вече ми е неудобно да се обръщам към тях, вместо ние да си решаваме тези въпроси. В понеделник имаме среща с финансовия министър в 14 ч. Така че – отворено е правителството към решаването на проблемите“.