Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Нова кризисна помощ се обмисля, за да се спасят 200 млн. евро от Стратегическия план

Новини 21.07.2026

Земеделски площи в България — риск от загуба на 200 млн. евро по правилото N+2 от Стратегическия план

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е започнало преговори с Европейската комисия с цел спасяване на около 200 милиона евро от Стратегическия план за развитие на селските райони, чието усвояване е под въпрос до края на декември 2026 г. Рискът произтича от правилото N+2 за автоматично отчисляване на неусвоени средства — същото правило, по което земеделците вече изгубиха 47,5 милиона евро, неразплатени по Стратегическия план за периода от 2023 г. до края на 2024 г.

Какво се е случило

Преговорите с Европейската комисия са стартирали преди няколко седмици, като целта е да бъде спасена поне част от 200-те милиона евро, предвидени за усвояване от европейската помощ за селските райони до края на 2026 г. МЗХ поясни, че посочената сума представлява прогнозен риск, свързан с общия размер на средствата, които трябва да бъдат разплатени в рамките на съответния период, а не сбор от средства, които ще бъдат загубени по отделни мерки.

Съгласно разясненията на министерството, правилото N+2 не се прилага на ниво отделна интервенция, а върху общото изпълнение на бюджета по Стратегическия план. При евентуално задействане на процедурата за автоматична отмяна на бюджетни задължения са предвидени три варианта: пропорционално отчисляване по всеки вид интервенция от страна на Комисията, ако държавата членка не внесе предложение за изменение; пропорционално отчисляване, предвидено от самата държава членка в предложение за изменение; или отчисляване от конкретна интервенция или от няколко интервенции по избор на държавата членка.

Мерки за ускоряване на разплащането

За намаляване на риска от прилагане на правилото за автоматично отчисляване МЗХ е набелязало конкретни действия. Сред тях са:

  • изплащане на кампания 2026 за интервенциите, свързани с площи, още в рамките на календарната 2026 година;
  • разглеждане, договаряне и извършване на авансови, междинни и окончателни плащания по сключените договори по инвестиционните интервенции до края на 2026 г.

Целта на тези мерки, според ведомството, е да бъде сведен до минимум размерът на средствата, подлежащи на правилото за автоматично отчисляване в края на 2026 г.

Пренасочване на средства и промени в работната програма

Към момента МЗХ все още обмисля възможностите за прехвърляне на средства към конкретни интервенции, като окончателното предложение ще бъде взето след консултация със заинтересованите страни. Усилията са насочени към интервенции, при които има реална възможност за бързо договаряне и разплащане.

В рамките на обсъждането е предвидено предложение за промяна в Индикативната годишна работна програма за 2026 г. (ИГРП). Конкретно се разглеждат следните възможности:

  • Втори прием по интервенцията за млади фермери до края на годината — след преглед на условията за кандидатстване с цел облекчаване на изискванията и намаляване на административната тежест;
  • Начало на прием по интервенция II.И.1. „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ за предоставяне на съвети, насочени към млади или нови земеделски стопани, включително с цел осигуряване на безплатни проекти;
  • Стартиране в спешен порядък на интервенцията за поддръжка на гори — II.A.15 „Поддръжка на новосъздадени и възстановени гори“, и прием по интервенция II.А.14 „Подпомагане по Натура 2000 за гори“;
  • Включване на нова интервенция за подпомагане на земеделските стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, предвидена като възможност съгласно чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г.

Рискът ЕК да не приеме предложенията

На въпроса дали съществува риск Европейската комисия да не приеме българските предложения за пренасочване на средствата, от МЗХ поясниха, че всички предложения за изменение на Стратегическия план се разработват в съответствие с европейското законодателство и с изискванията за допустимост. Ведомството обаче призна, че „на този етап не може да се даде окончателен отговор дали Европейската комисия ще приеме всички предложения, тъй като пакетът за шестото изменение на Стратегическия план все още не е финализиран“.

ARIA 2026: Стартира конкурсът за награди в земеделието и селските райони

Новини 29.05.2026

Млади фермери в селски район — ARIA 2026 награди за вдъхновение в земеделието

Европейската комисия обяви старта на новото издание на конкурса „Наградите за вдъхновение в земеделието и селските райони“ (ARIA 2026). Темата тази година е „Когато равенството дава сила на следващото поколение“, а крайният срок за подаване на проектни предложения е 1 юли 2026 г. Кандидатурите се приемат единствено чрез Националните ОСП мрежи.

Какво отличава ARIA 2026

Конкурсът ще отличи проекти, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и/или Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), допринасящи за продоволствената сигурност, устойчивостта на околната среда и социално-икономическото развитие на селските райони. Специален акцент е поставен върху младите хора и равенството между половете — приоритети на Мрежата за ОСП на ЕС. За първи път е въведена самостоятелна категория, посветена на равенството между половете.

Тематични категории

  • Интелигентно и конкурентно селско стопанство — проекти за устойчив и диверсифициран сектор с дългосрочна продоволствена сигурност.
  • Опазване на околната среда — биоразнообразие, климатична устойчивост и зелено възстановяване.
  • Социално-икономическа структура на селските райони — цифровизация, социално приобщаване и подкрепа за местни предприемачи.
  • Равенство между половете — лидерство на жените и равни възможности в земеделието.
  • Награда за обновление на поколенията — специална награда на журито за ангажиране на младите хора в селските райони.

Условия за кандидатстване

Допустими са проекти, финансирани по ОСП през периодите 2014–2022 г. и 2023–2027 г., като приоритет се дава на проектите от по-новия период. Проектите трябва да бъдат завършени или в достатъчно напреднал етап на изпълнение. Всеки проект може да кандидатства само в една категория, а формулярите се подават на английски език във формат Word. От една Национална ОСП мрежа могат да бъдат номинирани до осем проекта, от които не повече от три са LEADER проекти.

Сред критериите за оценка са: преки ползи и въздействие, потенциал за надграждане, иновативност, ползи от работата в мрежа и включване на млади хора до 40 години.

Желаещите да участват следва да се свържат с контактните лица на българската ОСП мрежа: Елена Хаджиниколова ([email protected]) и Яна Железова ([email protected]).

Източници

ЕК одобри държавната помощ за преотстъпен данък в земеделието

Новини 25.03.2015

ek-odobri-darzhavnata-pomosht-za-preotstapen-България получи разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията.

 Това вече позволява да се ползва преотстъпване на данък от земеделски стопани за 2014 г. Става въпрос за данъчните облекчения по чл.189б от Закона за корпоративното подоходно (преотстъпване на до 60 на сто от корпоративния данък) и по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (преотстъпване на до 60 на сто от данъка върху годишната данъчна основа).

 Земеделските стопани, които вече са подали декларации, но искат да се възползват от облекченията, могат да подадат нова, коригираща декларация до изтичане на срока за подаване на годишните декларации за 2014 г.: 31 март – за юридическите лица; 30 април – за едноличните търговци.

 Тези, които не успеят да направят това в указания срок, могат да предявят искане за корекция във вече подадени данни в офиса на НАП по регистрация. Повече информация за деклариране и плащане на данъци и осигурителни вноски от земеделските стопани може да се получи на телефона за информация 0700 18 700 на цената на един разговор.

Кредитни кооперации ще подпомагат земеделските производители

Новини 10.07.2014

kreditni-kooperacii-shte-podpomagat-zemedelskПравителството направи промени в Постановление 343 за реда за продължаване на дейността на взаимноспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. Те улесняват достъпа до финансов ресурс на живеещите и работещите в селските райони и създават предпоставки за разширяване на кръга от лица, занимаващи се със селскостопанско производство.

 Предлага се увеличаване на обхвата на кредитираните дейности и структури от страна на взаимноспомагателните кредитни кооперации, като се дава възможност обект на кредитиране да са и дейности извън сферата на земеделие, развитие на селските райони, рибарство и аквакултури. Предвижда се още одитните ангажименти и финансово-контролни функции по отношение на дейността на кредитните кооперации да се извършват от единно контролно звено.

 В този смисъл се предлага прехвърляне на функциите на Одитния комитет към задълженията на Звеното за вътрешен одит в кооперативния съюз. Целта е да се намалят разходите за предоставяне на финансов ресурс от кредитните кооперации, като същевременно се гарантира надеждното извършване на контролните и одитни процедури.

 С промените ще се даде възможност на повече хора, живеещи и работещи в селските райони, да се възползват от финансовите услуги на кредитните кооперации. Процедурата ще бъде по-облекчена и ще се гарантира чрез извършване на надежден вътрешен одит от контролните органи на кредитната кооперация.

ЕСП критикува подпомагане в лозаро-винарския сектор за популяризиране на вино

Новини 01.07.2014

esp-kritikuva-podpomagane-v-lozaro-vinarskiq-В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.

 В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.

 „Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Киншт, член на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.

 „Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства“.

 Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони.

 В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.

 Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009— 2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27).

 Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление, категорични са от ЕСП.