Монилиозата, позната още като ранно кафяво гниене, е сред най-честите причини сливите да загниват директно на дървото. Болестта се разпространява бързо в овощната градина и при липса на своевременна реакция може да унищожи значителна част от реколтата за един сезон. Разпознаването на симптомите и разбирането на причините са първата стъпка към ограничаване на щетите.

Как се разпознава болестта

Идентифицирането на монилиозата по сливовите дървета не е трудно. Клоните и летораслите покафеняват, изсъхват и изглеждат сякаш са изгорели. По плодовете се появяват малки тъмни петна, които постепенно се уголемяват и се сливат в едно голямо. Гниенето се разпространява върху целия плод, след което засегнатите сливи или падат, или се мумифицират по клоните.

Болестта се развива особено бързо в горещо и влажно време. Първите признаци се появяват в края на юни, а пикът на развитие настъпва през август и септември. Гъбата зимува лесно в заразените плодове и по клоните и не се влияе от ниските температури, което я прави особено трудна за ограничаване между сезоните.

Основни причини за гниенето

Разбирането на условията, благоприятстващи болестта, е ключово за нейното преодоляване. Сред основните причини са:

• Нашествие от насекоми. Вредители като сливовия плодов червей или калифорнийската щитоносна въшка увреждат кожицата на плода и улесняват навлизането на инфекцията.
• Механични повреди. Контактът на плодовете с клоните или повреди от градушка създават входни точки за патогена.
• По-гъсто насаждение. Дървета, засадени твърде близо едно до друго, възпрепятстват добрата циркулация на въздуха и ускоряват разпространението на болестта.
• Неправилна или липса на резитба. Гъстите, непроветриви корони задържат влагата по-дълго, а сухите и болни клони се превръщат в убежище за патогени.
• Липса на превантивни третирания. При отсъствие на пръскане срещу болести и неприятели презимувалите спори започват да се размножават с настъпването на новия сезон.
• Неподходящо място за засаждане. Ниско разположени или слабо осветени места с висока влажност благоприятстват развитието на болестта.
• Ненавременно отстраняване на падналите плодове и листа. Гъбните спори попадат в почвата чрез заразените растителни части, зимуват там и заразяват реколтата на следващата година.
• Неправилно торене. Недостигът или излишъкът на хранителни вещества отслабва имунитета на дървото и го прави уязвимо към инфекции.

Контрол на болестта

При установени признаци на монилиоза се препоръчва незабавно събиране и унищожаване на всички засегнати плодове, като се избягва контактът им със здравите части на растението. Заразените плодове не трябва да се съхраняват или компостират, дори при наличие на само леко гниене. Отрязаните болни клони също трябва да бъдат отстранени от градината.

Успоредно с това е необходимо третиране срещу вредители, разрохкване на почвата около ствола за премахване на намиращите се там спори, както и торене съобразно вегетационния период с цел укрепване на имунитета на растението.

При фунгицидно третиране в началния стадий на болестта по време на зреенето на плодовете се препоръчва използването на биологични продукти. Химическите обработки се извършват през пролетта, есента или не по-късно от месец преди прибиране на реколтата.

Превантивни мерки

За да се предотврати появата на монилиоза, редовната проверка на дърветата е от съществено значение — колкото по-рано се открие болестта, толкова по-лесно се ограничава разпространението ѝ. Препоръчва се редовно отстраняване на падналите листа и прекопаване около стволовете.

Пръскането с бордолезов разтвор може да се извършва няколко пъти, като първото третиране е препоръчително да се проведе през пролетта, преди цъфтежа. През есента стволовете се варосват с вар или специален разтвор. При избор на посадъчен материал се препоръчва да се предпочитат сортове, толерантни към болестта.