Като крачка към малките земеделски стопанства в страната определи министър Димитър Греков Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. По думите му Наредбата е своеобразна отправна точка, която насочва към българския автентичен вкус и българската природа.

 „От много време работим по Наредба 26 и съм доволен, че тя е факт, защото Наредбата позволява животновъдите да имат възможност да реализират продукцията си е само в населеното място, където е фермата, а и в други области“, коментира министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Министърът коментира твърдението на малки фермери, че не могат да отговорят на изискванията на Наредба 26, тъй като, според тях, изискванията в нея са силно завишени по отношение на най-дребните фермери. „Изискванията на Наредба 26 са изключително опростени и няма накъде повече да бъде улеснявана и опростявана. Ако тръгнем в такава посока, ще нарушим други закони, свързани с качеството на храната, например.

 Не бива да правим компромиси с качеството на продуктите, които предлагаме на хората. Няма как да се опростява повече Наредба 26. Всеки фермер, който произвежда и държи на качеството на продукцията си, трябва да отговори на тези минимални изисквания“, коментира Греков. Той допълни, че в Наредба 26 са визирани и част от изискванията, които регламентират дейността на планинските ферми.

 Министърът посочи, че добър вариант за планинските ферми са мобилните мандри, чрез които малките планински ферми ще могат да предложат на потребителите автентични млечни продукти от съответния регион. Министър Греков допълни, че предстои да се регламентира обозначението на продуктите, произведени в планински райони, така че да отговаря на европейските регламенти за обозначаване на произход.

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов обсъди в МЗХ с над 50 представители (от браншови аграрни организации, институти и дирекции на МЗХ) на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП)  2015-2020 г. два от елементите на директните плащания в Новия програмен период – „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения.

 „С днешната среща поставяме началото на поредица от срещи, на които ще дискутираме новите елементи на Общата селскостопанска политика. Част от темите имат задължителен характер за всички страни и те не подлежат на обсъждане. Има обаче поредица от теми, които дават възможност на всяка страна в зависимост от спецификата и особеностите си да избере своето национално решение за прилагане на директните плащания в Новия програмен период”, каза зам.-министър Абазов.

 Той обясни, че „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения са две от седемте теми, по които страната ни трябва да представи своето национално решение. На последващи срещи участниците в Работната група ще имат възможност да представят своето мнение и коментари и по останалите теми.

 Зам.-министър Абазов беше категоричен, че за да бъдат максимално улеснени участниците в диалога, МЗХ е въвела практика темите и материалите за предстоящите срещи да бъдат публикувани на интернет страницата на министерството седмица по-рано.

 Зам.-министър Абазов призова участниците в Работната група да изберат такива национални параметри по прилагане на директните плащания, които да бъдат максимално полезни и приложими за всички сектори, които ще изпълняват поетите ангажименти.

 Той поясни, че до 1 август т.г. България трябва да информира Европейската комисия за взетите решения, които са най-подходящи за страната ни. По време на дискусията бяха обсъдени детайлно въпросите, свързани със „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения.

 До края на седмицата представителите на асоциациите ще предоставят по електронен път своите предложения относно националните решения по дискутираните теми. Участниците в срещата бяха единодушни, че дискутираните въпроси са с високо ниво на сложност и оцениха положително възможността за широко обсъждане съвместно с представителите на МЗХ.