Традиционният италиански сорт домат Пиеноло (Pomodorino del Piennolo del Vesuvio), отглеждан от векове по вулканичните склонове на Везувий, привлича вниманието на специалисти като потенциален отговор на нарастващото засушаване в България. Сортът е приспособен към суша и високи температури, съхранява се месеци без хладилник и дава дребни, но хранително богати плодове. Първи полски опит у нас, проведен във Велико Търново през 2026 г., е дал обещаващи резултати, макар отделните изпитвания да не са достатъчни за общи заключения.

Сорт, оформен от вулканична среда

Пиеноло произхожда от района около Везувий — земи с вулканични, добре дренирани почви, които задържат малко вода. Именно тази сурова среда е оформила сорт, устойчив на горещи лета и продължителни засушавания. През 2009 г. Пиеноло получава европейско защитено наименование за произход (PDO), което признава автентичната връзка между сорта, вулканичните почви, местния климат и традиционните практики на отглеждане.

Растенията притежават по-добра устойчивост към топлинен стрес в сравнение с много сортове, селекционирани при по-меки условия. Наименованието piennolo означава „окачен грозд“ — препратка към традиционния начин на съхранение, при който зрелите домати се свързват в снопове и се окачват в сухи, проветриви помещения.

Биологични особености, които намаляват нуждата от вода

Сортът разполага с няколко характеристики, които го правят ефективен в условия на воден дефицит:

• Дълбока коренова система. Растението формира силни корени, достигащи по-дълбоки почвени слоеве, където влагата остава недостъпна за плитко вкоренени сортове.
• По-дебела кожица на плодовете. Тя ограничава загубата на вода от плодовете и е основната причина за изключително дългото им съхранение.
• По-малка листна повърхност. Намалената листна маса допълнително свежда до минимум транспирацията при горещо и сухо време.

Благодарение на тези качества плодовете се запазват свежи в продължение на 7–8 месеца без хладилник — нещо, трудно постижимо при повечето съвременни сортове. С времето кожата им леко изсъхва, а вкусът става още по-наситен и сладък.

Малки плодове с висока хранителна стойност

По форма Пиеноло наподобява чери доматите — плодовете са дребни, с леко крушовидна форма и характерен връх. Теглото им е обикновено около 20–35 грама, но размерът не е показател за качество. Те съдържат повече сухо вещество, естествени захари, органични киселини, ароматни съединения и витамин C в сравнение с много едроплодни сортове.

Консистенцията на плода е по-плътна и месеста. Вкусът е наситен, плодов и сладък — с по-ниско съдържание на киселини в сравнение с класическия червен домат. Вулканичният тероар придава специфичен минерален характер и лека соленост, която балансира сладостта. Тези качества го правят подходящ за производство на сосове и консервиране.

Потенциал за България и първи резултати

Летата в България стават все по-горещи, засушаванията — по-продължителни, а водата за напояване е все по-ценен ресурс. При температури над 35°C опрашването при доматите се нарушава, цветовете могат да опадат, а недостигът на вода води до по-ниски добиви. На този фон агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, е провел успешен полски опит с Пиеноло във Велико Търново през 2026 г. Сортът се е представил добре и е дал добри добиви още в първата година.

Авторът посочва, че теоретично най-подходящи райони у нас биха били тези с продължителен вегетационен период и високи летни температури — Тракийската низина, Санданско-Петричкият район, Струмската долина, районите около Хасково, Ямбол и Сливен, както и части от Дунавската равнина. Това обаче трябва да бъде потвърдено чрез допълнителни полски изпитвания при различни почвено-климатични условия.

Пиеноло не се разглежда като заместител на съществуващите български сортове и хибриди. Силата му е в производството на специализиран продукт с висока добавена стойност. Добрата му адаптация към засушаване може да намали зависимостта от напояването, а естествената съхраняемост позволява продукцията да се реализира постепенно и с по-малки загуби — качества, определяни като все по-ценни в условията на променящ се климат.

Традиционните сортове като Пиеноло отново привличат интерес — не само като генетичен ресурс за бъдещата селекция, но и като продукти с отличителен вкус и по-висока пазарна стойност. Роман Рачков е агроном, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита и член на авторския екип на Климатека.