Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Три сигнала от европейските полета: горива, зеленчуци и пшеница

Новини 26.05.2026

Комбайн жъне пшеница в полето при слънчево лято

Три отделни тенденции очертават картината на европейското земеделие в началото на 2026 г.: Франция разширява подкрепата за фермерите, засегнати от скъпите горива; производството на зеленчуци в България отчита най-слаба реколта от седем години; а рекордната пшенична жътва от 2025 г. не успя да донесе по-висока рентабилност.

Франция увеличава компенсациите за горива

Французките власти разширяват мярката за подкрепа на земеделски производители, животновъди и рибари — тя ще важи за закупуване на гориво за период от 15 месеца, считано от влизането й в сила. Облекчението се предоставя по линия на националната горивна регулация (GNR) на нула евро. Общият ресурс на схемата достига 53 милиона евро.

Мярката е насочена към компенсиране на допълнителни производствени разходи в сектора. В рамките на пакета е предвиден и гратисен период за погасяване на задълженията, а предприятията, засегнати от кризата, ще могат да се възползват от отсрочване на социалноосигурителните вноски. Предвидена е и отделна кредитна линия от 20 милиона евро. Допълнително земеделски стопани с гарантирани заеми ще могат да кандидатстват за нов заем, покриващ задължения до 14 милиона евро. Заемът е гарантиран от BPI France, действаща като „банка за развитие“.

Пакетът включва и отписване на задължения по разсрочените погасявания от структурния план за земеделието при условие, че те надвишават 15 милиона евро. В рамките на тазгодишния бюджет е планирано намаление на данъка върху доходите в размер на 1,3 милиарда евро. Общата стойност на подкрепата за земеделието, обявена в рамките на правителствения пакет, надхвърля 90 милиона евро. „Фермерите трябва да работят, подкрепени от сигурни условия на доходи. Тези мерки трябва да осигурят стабилен отговор на техните нужди. Целта ни е да укрепим жизнеспособността на стопанствата“, заяви земеделският министър.

В допълнение е предвидено намаляване на административната тежест за малките земеделски предприятия и по-добра координация между институциите и земеделския сектор.

Зеленчукопроизводството в България: най-слаба реколта от 2019 г.

Производството на зеленчуци в България под „застъпващо“ покритие отчита спад за периода 2019–2025 г., като последната година от него се оказва с най-ниски стойности в рамките на сравнявания период. През 2025 г. засятата площ достига 34,9 хил. ха при среден добив от 1 143 кг на декар. Реколтата е по-ниска и в сравнение с предходната 2024 г. — с около 4 млн. кг по-малко — а произведените количества са 574 хил. тона.

За сравнение, при най-добрата година в разглеждания период — 2019 г. — площта надхвърля 40 хил. ха, а производството достига 752 хил. тона. Средната добивност е спаднала с около 25% спрямо 2025 г. Реализационната цена за 2025 г. е около 93 лв./100 кг — с около 8% по-ниска спрямо предходната година, а цената е с около 30% по-ниска от тази в момента на производство, след включване на транспорт и търговски надценки.

За периода 2020–2024 г. прогнозните количества зеленчуци годишно са между 620 хил. и 690 хил. тона. През 2025 г. обаче отчетеното количество е с около 100 хил. тона под долната граница на тази вилица. Сред причините за свиването се посочват стареене на производствените съоръжения, по-ограничено ползване на напояване и намален брой на по-специализираните производители.

Подкрепата по de minimis е приложена непрекъснато от 2022 г. до 2025 г. Данните за 2023 г. отразяват пика на производство за разглеждания период. Посочва се, че незадоволителните условия за отглеждане, включително слаб достъп до пазар и ниски изкупни цени, продължават да оказват натиск върху производителите.

Пшеницата: рекорд в реколтата, но свити маржове

През 2025 г. България произвежда рекордна реколта пшеница — 7,3 млн. тона, което е с 82,8% повече спрямо предходната година. Въпреки това по-ниските цени на световния пазар и свитите маржове не позволяват на производителите да извлекат пълна полза от количественото превъзходство.

Средните производствени добиви достигат около 35% над многогодишния норматив. Засетите площи с пшеница са около 1,5 млн. хектара — с 3,6% повече спрямо предходния сезон. Площите, засети „за нищо“, са нараснали с около 20–26% и тяхното производство натоварва допълнително пазара.

Към края на 2025 г. са изнесени около 2,664 млн. тона пшеница — с около 20% повече в сравнение с предходния сезон. Основните дестинации са Гърция, Турция, Египет, Мароко, Алжир и Италия. Износът към отделни пазари от 2024 г. бележи спад: към Алжир (-54,3%), Испания (-35,6%) и Турция (-2,1%). Ръст е отчетен към ОАЕ (+45,7%) и Израел (+17%).

За първите 6 месеца на търговския сезон 2025/2026 г. пшеницата е изнесена в размер на 70,5% от очакваното годишно количество от 105 хил. тона. Нивата на задържани запаси при основни вносители — Китай, Индия, ЕС и Русия — са намалели с 14,5%, което поддържа интереса към внос. Прогнозите сочат, че световният износ ще нарасне с около 30%. Към март 2026 г. цените в Русия, Франция и Аржентина са в диапазон от около 10–13% под средното ниво, а маржовете на производителите остават ограничени.

Франция обеща помощ на България в борбата с кризата в млечния сектор

Новини 20.02.2015

franciq-obeshta-pomosht-na-balgariq-v-borbataФренският министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите Стефан Льо Фол се ангажира с иницииране на работна група чрез Постоянното представителство в Брюксел, на която да се обсъдят спешни мерки в подкрепа на млечния сектор у нас. Това стана ясно след среща на министъра на земеделието и храните Десислава Танева с френския ѝ колега, съобщиха от МЗХ.
Десислава Танева запозна Льо Фол със спецификата и състоянието на сектора у нас, и посочи, че за всички ферми в страната ни проблемът е идентичен, а именно „ниските изкупни цени“. Срещата между двамата е в продължение на инициативата на България за въвеждане на мерки от страна на Европейската комисия за стабилизиране на сектора, по повод на ниските изкупни цени.
Министър Танева припомни, че на последния съвет на министрите, който се проведе през месец януари, е поставила въпроса за разглеждане, като заедно с Румъния са представили пакет от мерки за подкрепа на млечните ферми. „Ние имаме подкрепата не само на Румъния, но и на още няколко държави членки на Европейския съюз. За нас този дебат е много важен. От него зависи как ще продължи да се развива за в бъдеще секторът“, подчерта Танева. Тя посочи, че взетите към момента мерки от Комисията са неприложими за страната ни, тъй като България не произвежда сухо мляко и продукцията на масло е в малки количества.
 Министър Танева е на посещение в гр.Париж, Франция по повод на предстоящото Международно селскостопанско изложение “SIA (Salon International de l’Agriculture) 2015”.

Европа започна да спасява пчелите си

Новини 10.05.2013

Европа започна да спасява пчелите сиЕвропейско мнозинство подкрепи предложението на ЕК за временна забрана на три пестицида, за които има научни доказателства, че вредят на пчелите. Препаратите, съдържащи клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам, вече ще бъдат забранени за третиране на царевица, слънъчоглед, рапица и памук. Ограничението няма да важи за непривлекателните за пчелите култури. И трите пестицида са неоникотиноиди – пестициди, с които семената се третират преди сеене, добавят се в почвата или с тях се пръскат растенията.Ето какво каза по този повод българската евродепутатка Мария Габриел, която беше сред 86-те евродепутати, които с писмо до европейския комисар по въпросите на правата на потребителите Тонио Борг поиската пълна забрана за използването на трите неоникотиноидни пестициди: „Днес беше отправен положителен сигнал към всички европейски пчелари. Това е крачка напред в борбата за ограничаването на смъртността на пчелите, което е сериозен проблем както в България, така и на европейско и световно равнище.

Гласът на българските пчелари беше чут.

В научния доклад на Европейския орган за безопасност на храните, публикуван по-рано тази година и предизвикал предложението на комисията, е отбелязано, че неоникотиноидите излагат пчелите на „много остър риск“. А друго научно изследване сочи, че дори ниските дози неоникотиноиди се свързват с неврологични и други физиологични вреди, нарушени модели за събиране на храна и увреждане на имунната система на пчелите. Наскоро и Европейската агенция за контрол на околната среда публикува доклад, който предупреждава за последиците от бездействието по въпроса с тези пестициди.

Частични забрани на неоникотиноидите вече са наложени в Италия, Франция, Германия и Словения и те не са довели до значителни негативни последици върху земеделската продукция.

На заседанието в Брюксел в полза на забраната са гласували 15 от държавите членки (водени от Франция и Германия), докато против са били 12, сред които Великобритания и Унгария.

Въпреки че мнозинството от европейските държави гласуваха „за“ спасяването на пчелите съгласно комплексната система за гласуване, прилагана в ЕС, която отчита желанието на избирателите, гласовете в полза на забраната са 187, докато против са 125, при 33 въздържали се, което означава, че при липсата на квалифицирано мнозинство решението остава в ръцете на Европейската комисия.

Пчелите отговарят за над 80 % от опрашването на растенията от насекоми и са жизненоважни за глобалното производство на храни, припомнят международните наблюдатели.

Основните световни производители на пестициди като германския концерн Bayer и швейцарския Sygenta отхвърлят от години обвиненията, че техните химикали са причина за намаляващия брой на пчели, твърдейки, че данните са основани на грешно тълкуване на научните факти.

Това ще е първата континентална забрана за определени химикали въвеждана в цял свят. От „Грийнпийс“ приветстват резултата от гласуването, но напомнят, че това са само първите стъпки към възстановяването на пчелните популации.

Вече се приемат заявления за плащане по пчеларската програма

Кандидатите, които имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Националната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават заявления за плащане. Приемането на заявленията започна от 7 май и ще продължи до 31 август 2013 г., уточняват от Държавен фонд „Земеделие“.

Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни продукти, в това число и произведени по биологичен начин“ се подават в Централното управление на Фонд „Земеделие“, отдел „Промоционални програми“.

По мерки B „Борба срещу вароатозата“, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед“ и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността“ документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:

-Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);

-Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);

-Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);

-Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);

-Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);

-Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);

-Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);

-Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);

-Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);

-Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);

-Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет страницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Промоционални програми“ – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013“. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Месо и пчеларство“ – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г.“ – „Прием 2013“.

Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговориране, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г., ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие“.