Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Сиво гниене по лозата: симптоми, рискове и методи за контрол

Новини 13.07.2026

Засегнати от сиво гниене гроздове в лозово насаждение

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

  • Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
  • Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
  • Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
  • Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Николай Киров, НАЗ: Предлаганите цени на зърното са притеснителни

Новини 09.07.2014

nikolay-kirov-naz-predlaganite-ceni-na-zarnotЖътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.

 Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.

 Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.

Доц. Иван Пачев, ИЛВ: Маната е най-сериозният проблем на лозарите

Новини 11.06.2014

doc-ivan-pachev-ilv-manata-e-nay-seriozniqt-pНай-сериозният проблем, пред който сега са изправени лозарите от цялата страна, е справянето с най-опасната от икономическа гледна точка болест – мана. Това заяви  доц. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) – Плевен.

 Ситуацията в страната е различна в зависимост от количествата паднали валежи и тяхната продължителност, като най-тежко е положението в районите, в които повече от месец количествата на валежите са много над обичайното за това време на годината. „За Централна Северна България не може да се каже, че има висок процент поражения на лозовите масиви. Тук на този етап има по-скоро спорадични огнища на мана, които след третиране с фунгициди се загубват“, коментира Пачев.

 По думите му маната е най-опасна за лозите точно в този момент, когато се формират гроздовете. „При наличие на мана във фаза на формиране на грозд, изсъхва ресата и добивите ще бъдат по-ниско. Причината е в това, че не може да се осигурят добро изхранване на растението, нормален цъфтеж и няма добро опрашване. Маната води комплекс от аномалии, които нанасят необратими поражения върху лозите“, обясни доц. Пачев.

 Той е категоричен, че в районите, където е констатирано наличие на мана, лозарите трябва своевременно да третират масивите с фунгициди. „Най-добрият вариант за лозарите е да третират масивите със системни фунгициди, които да се комбинират с фунгициди с контактно действие.

 Системните фунгициди навлизат в соковете на лозата и убива заразата отвътре. В същото време фунгицидите с контактно действие поразяват външно заразата. Затова за извеждане на борбата с мана трябва да се използват и двата вида фунгициди“, поясни Пачев. Той допълни, че третирането на лозовите масиви трябва да бъде извършено при сухо време.

 Прогнози за качество на гроздето от реколта 2014 и за очаквани добиви е рано да се правят, категоричен е Пачев. Най-рано в средата на юли ще е възможно да се анализира извеждането на борбата с болести и неприятели след дъждовните месеци април и май и да се правят първи прогнози за очакваните добиви от грозде тази година.