Безпостелъчният тор с неговите фракции може да се обеззарази чрез дълго задържане, химично или топлинно въздействие. Методът на дълго задържане (10-12 месеца) на тора в специални торохранилища или подземни колектори се смяташе доскоро за нецелесъобразен. Освен многото средства за строителство на торохранилища възможно е и разпространението на опасни инфекции чрез птици и гризачи.

През последните години се използват специални съоръжения с много прецизно изчислен капацитет: колектори, цистерни, резервоари, а също закрити подови пространства и лагуни. Задължителни са и периодичните прегледи, за да се отстраняват повредите на съоръженията. По този начин се избягват загуби от изтичане на торова маса и се предотвратяват замърсяванията на почви, питейна вода и др.

Химичният метод включва използването на формалин (40% разтвор на формалдехид) по 1 до 4 литра на куб. м. торова течност.

Прилага се и хлорирането на течния тор в карантинни резервоари в продължение на 6-8 дни и след това използването му за напояване. Засега тези методи са скъпи и свързани с големи разходи.

Термичният метод включва нагряването на обеззаразяваната торова маса с пара. Простотата на оборудване и автоматизацията на производствения процес дава възможност да се прилага в свинеферми с различен капацитет.