Глориозата (Gloriosa superba) е катерлива лиана с произход от тропическа Африка, части от Азия и Австралия. Известна е още като „огнена лилия“, а името ѝ в буквален превод означава „слава“. Екзотичният вид на цветовете привлича все повече градинари и флористи, които я включват в букети, аранжировки и цветни инсталации.
Кога и как се засажда
Размножаването на глориозата се осъществява чрез грудка — подземен орган, в който са складирани хранителни вещества. Точно сега, в края на пролетта, е подходящият момент за засаждане. Грудката се поставя хоризонтално в по-плитка саксия с дренаж на дъното и субстрат за екзотични растения, като се покрива с около 2–3 см почва. Препоръчително е да се внимава с растежната пъпка, намираща се на заобления край — наранена пъпка означава, че растението няма да поникне.
След засаждане се полива обилно. До поникването — което настъпва след около месец — са необходими само влага и топлина при около 18–20°C. Ако температурите в района все още са по-ниски, засаждането трябва да се отложи или да се направи в саксия на закрито.
Отглеждане и грижи
За оптимален растеж глориозата се нуждае от температури между 20 и 28–30°C и ярка, дифузна светлина. Следобедното пряко слънце може да увреди листата. Тъй като растението е катерливо, се нуждае от опора — стъблата са крехки и лесно се чупят.
- Поливките трябва да са обилни, но не чести — за предпочитане еднократни седмични поливки.
- Всяка седмица към поливната вода се добавя тор за цъфтящи растения, като препоръчителната доза е малко по-ниска от посочената на опаковката.
- Подхранването продължава до края на цъфтежа, след което поливките се намаляват постепенно.
- След отмирането на листата и стъблото грудката се вади и се съхранява в сух торф или остава в саксията. Пролетта задължително се пресажда в нова почва.
Сортове и възможни проблеми
Сред най-разпространените сортове са Gloriosa superba ‘Rothschildiana’ — с червено-жълти, пламтящи цветове; ‘Greenii’ — с нежни жълти цветове и обилен летен цъфтеж; Gloriosa carsonii — предимно червен с жълтеникави нюанси в основата; и Gloriosa plantii — в розова гама, с преливащи нюанси от бяло към розово.
Сред възможните вредители са акари, щитоносни и памукови въшки. Засъхването на върховете на листата е физиологичен проблем, свързан най-често със сух въздух и недостатъчна почвена влажност — коригира се чрез оросяване на листата, като цветовете се пазят от намокряне.
