Български ветеринарен съюз (БВС) внесе официално уведомително писмо в Столична община за разрешение за провеждане на национален протест на 9 юли, сряда. Това съобщи д-р Трифон Цветков, председател на БВС. Д-р Цветков допълни, че ръководството на съюза има уверението на животновъдни асоциации от цялата страна, които са заявили подкрепата си за исканията на ветеринарните лекари.

 Има животновъдни организации, които са заявили, че ще участват със свои членове в протеста на 9 юли, заяви д-р Цветков. Той допълни, че до края на седмицата разговорите продължават и не може с днешна дата да се ангажира с цитиране на конкретни организации на животновъди.

Водят се разговори за подкрепа и участие в протестите и с Български лекарски съюз. „Проблемите, които могат да създадат огнища на туберкулоза и антракс, например, са общи за лекарите – и ветеринарните, и хуманните, защото това са заболявания, засягащи не само животните, но и хората“, категоричен е д-р Цветков.

 От БВС настояват в писмо до президента, министър-председателя, председателя на НС и земеделския министър спешно да бъде приета Тарифата за изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма за 2014 г. със стойности идентични на Тарифата от 2013 г. Ветеринарните лекари настояват за финансово обезпечение на тарифата с 15 млн. лв.

 Ветеринарните лекари алармират, че опасността от тежки икономически загуби за страната заради провалената Държавна профилактична програма (ДПП) е реална.

 “За първи път от 30 години насам, от началото на 2014 г. до днешна дата не е извършвана имунопрофилактика на животните. Това е изключително опасно, имайки предвид установените огнища на туберкулоза в страната, а в следствие на природните бедствия има реална опасност от възникване на антракс в стационарните огнища“, коментира д-р Петър Дойчев, зам.-председател на БВС.

 Според браншовата организация предложеният от БАБХ проект на тарифа за определяне на цените за изпълнението на мерките по ДПП и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г., е абсолютно неприемлив. От ръководството на съюза са категорични, че разговори по тяхното настояване не е воден.

 Д-р Дойчев съобщи, че междувременно е издадена заповед от БАБХ официалните лекари да започнат изследвания за туберкулоза в област Разград. „Атакували сме тази заповед в съда и сме изпратили писмо до БАБХ заповедта да бъде отменена поради незаконосъобразност – не може контролният орган да извършва и имунопрофилактика“, обясни д-р Дойчев.

 Ветеринарни лекари и животновъди са единодушни, че трябва да има държавна политика в сектор „Животновъдство“, която да се реализира на основата на дългосрочен план-стратегия. Според ръководството на БВС не само ДПП 2014 е провалена, а се очертава ситуацията да се повтори и за 2015 г., той като планирането на Държавната профилактична програма за 2015 г. трябва да започне отсега.

На фона на тежката криза, в която тъне вече две десетилетия нашето овцевъдство, още по-релефно се очертава ролята на размножаването за неговото измъкване от това състояние. Размножаването е единственият начин за увеличаване броя на овцете.

Освен това чрез размножаването при оплождането на женските и мъжки полови клетки се формират генетичните заложби на новите приплоди за висока продуктивност. Чрез плодовитостта, т.е. получаването на повече приплоди от всяко годно за разплод женско животно и от цялото стадо се формират основните приходи в овцевъдството – около 85 процента в месодайното овцевъдство и около 50 процента в млечното овцевъдство. Така че добрата организация за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женските разплодни животни в овцевъдството може да ускори неговото интензивно развитие.

В зависимост от породата плодовитостта, т.е. получаваните агнета средно от 100 овце-майки, варира в широки граници – при ниско плодовитите – около 100-105 процента, при средно плодовитите – от 120-150 процента, и при високоплодовитите – около 200 процента.

Общо за всички породи са налице специални видови особености, някои от които благоприятстват, а други ограничават плодовитостта.

Благоприятни фактори:

Висока скорозрялост, т.е. родените женски агнета при благоприятни условия – хранене и начин на отглеждане, бързо израстват и достигат жива маса 70-75 процента от тази на майките още на 7-8-месечна възраст и на 8-10 месечна възраст те могат да бъдат заплождани, без да има неблагоприятни последствия за тяхното телесно развитие и продуктивност през следващите години.

Кратък период на бременност – 150 дни, което позволява уплътняване на оагванията и възможност за организиране на 3 оагвания в 2 години.

Сравнително лесно раждане без следродилни заболявания на половата система.

Добър майчински инстинкт и грижи за новородените.

Лимитиращи плодовитостта фактори:

Сезонност в размножаването, т.е. те проявяват еструс (размърляност) и възможност за заплождане само през определен период през годината. За географската ширина на нашата страна размножителният (естрален) период за овцете е от средата на юни до края на януари (следващата година), като мериносовите овце и тези от равнините се заплождат по-рано през лятото, а местните породи овце и тези в планинските райони -по-късно, основно през есента.

Овцете не проявяват външни признаци на еструса (размърляността) и е задължително стадото да има разплодни кочове, които да откриват и заплождат овцете.

При овцете се случва много по-често яловост, ранна ембрионална смъртност, аборти, мъртвородени агнета, заболявания и смъртност на новородените, което понижава репродуктивната ефективност.

Освен от посочените естествени биологични фактори плодовитистта при овцете е в пряка зависимост от организацията, ръководството и контрола на репродуктивния процес. Това ръководство и контрол обхваща широк кръг от дейности като: своевременна и правилна подготовка на кочовете и овцете за случната кампания; създаване на организация за постигане на синхронизизирано (уплътнено) размърляне; заплождане и оагване на овцете; постигане на висока заплодимост – 75-80 процента още от първо покриване или изкуствено осеменяване, и над 95 процента обща заплодяемост (от всички покривания, осеменявания); опазване на бременните овце от аборти; близък контрол и помощ по време на агненето и опазване на всички новородени агнета; осъществяване на правилно хранене и отглеждане на женските агнета с цел своевременното им включване в разплод.

Дейностите за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женски разплодни животни и получаването на висока плодовитост ще осигури млади разплодни животни с генетични заложби за висока продуктивност и осигуряване на разширено възпроизводство с цел през следващите 15-20 години да се постигне увеличаване броя на овцете 3 до 4 пъти в сравнение с 2012 г., млечната продуктивност да се увеличи 2 пъти, а плодовитостта – с 15-20 процента. България може и трябва да си възвърне славата на страна със съвременно високопродуктивно и ефективно овцевъдство.