Захарите в гроздето не се образуват в самите зърна, а в листата на лозата. Чрез фотосинтезата листата синтезират захари, които след това се транспортират към гроздовете и се натрупват по време на узряването. Всичко, което намалява активността на листната маса, може да доведе до по-бавно натрупване на захари и до по-ниско качество на реколтата. Лозарите, които познават факторите, пречещи на нормалното натрупване на захари преди гроздобера, могат да вземат навременни мерки за опазване на добива.

Претоварване с плод и недостатъчна листна маса

Една от най-честите причини за ниска захарност е прекомерното натоварване на лозата с гроздове. Когато върху едно растение има повече гроздове, отколкото то може да изхрани, произведените в листата захари се разпределят между всички тях. Всеки гроздо получава по-малко хранителни вещества, узряването се забавя, а зърната остават по-дребни и неравномерно узрели. Това явление се среща най-често при силно родовити сортове и при млади лози, които не са достигнали пълния си производствен потенциал.

Не по-малко важна е достатъчната листна повърхност. Когато тя е намалена вследствие на болести, градушка, механични повреди, нападение от неприятели или неправилно извършени зелени резитби, лозата не може да произведе нужното количество захари. Особено съществени са здравите, добре осветени листа в близост до гроздовете — те имат най-голям принос за изхранването на плодовете по време на узряването.

Неправилно обезлистване и продължително засушаване

Прекомерното обезлистване е друг фактор, който лозарите нерядко подценяват. Широко разпространено е схващането, че колкото повече се оголи зоната на гроздовете, толкова по-добре ще узреят. На практика, когато се отстрани прекалено голяма листна маса, способността на лозата да произвежда захари намалява, а гроздовете остават изложени на пряко слънчево греене. Това повишава температурата им и увеличава риска от слънчев пригор. Обезлистването трябва да бъде умерено и съобразено с конкретния сорт, силата на растеж, изложението и климатичните условия.

При продължително засушаване лозата изпада в воден стрес и затваря устицата на листата, за да ограничи загубата на вода. Това намалява постъпването на въглероден диоксид, забавя фотосинтезата и затруднява транспортирането на захарите към гроздовете. Резултатът е по-бавно узряване и по-ниско съдържание на захари.

Болести по листата, недостиг на калий и прекомерно азотно торене

Листните болести — мана, оидиум, екскориоза и други заболявания — намаляват способността на листата да извършват фотосинтеза. Дори когато пораженията изглеждат незначителни, засегнатите листа произвеждат значително по-малко захари. Колкото по-малка е активната листна повърхност, толкова по-ограничено е количеството хранителни вещества, достигащо до гроздовете.

Калият е сред най-важните хранителни елементи за лозата по време на узряването, тъй като участва в придвижването на захарите от листата към гроздовете. При недостиг на калий лозите узряват по-бавно, натрупват по-малко захари, а при червените сортове се наблюдава и по-слабо оцветяване на зърната. Характерен признак на калиев дефицит е прегарянето на краищата на по-старите листа. Най-надеждният начин за установяване на недостига е провеждането на почвен и листен анализ.

Що се отнася до азотното торене, прекомерното му приложение през втората половина на лятото насочва енергията на лозата към образуването на нови леторасли и листна маса, вместо към узряването на плода. Захарността остава по-ниска, зърната стават по-едри и по-воднисти, а нежната новообразувана тъкан е по-податлива на мана, оидиум и сиво гниене. Азотното торене трябва да се съобразява с фазата на развитие на лозата и с резултатите от почвените и листните анализи.

Засенчване, екстремни температури и определяне на момента за гроздобер

Когато лозите са прекалено сгъстени, неправилно формирани или зелените резитби не са извършени навреме, значителна листна маса остава в сянка. Недостатъчното осветяване намалява ефективността на фотосинтезата и ограничава производството на захари, а също влияе върху оцветяването на гроздето и формирането на ароматните вещества. Редовното колтучене, филизенето и умереното обезлистване подобряват проникването на светлина и въздушния режим в лозето.

Макар слънчевото греене да е необходимо за узряването, продължителните горещини над 35–38 °C нарушават физиологичните процеси в лозата и намаляват ефективността на фотосинтезата. При тези условия лозата изпада в топлинен и воден стрес, натрупването на захари се забавя, а върху гроздовете могат да се появят слънчеви пригори.

Сред най-честите грешки в практиката е определянето на момента за гроздобер само по календар или по цвета на зърната. Узряването зависи от климатичните условия през годината, сорта, натоварването на лозите и технологията на отглеждане. Оптималният момент трябва да се определя въз основа на съвкупна оценка на няколко показателя едновременно — съдържание на захари, титруема киселинност, вкус и аромат на плодовете, степен на покафеняване на семките и зрялост на ципата.

Какво могат да направят лозарите

• Поддържайте листната маса здрава и активна до самия гроздобер — избягвайте прекомерното обезлистване.
• Не допускайте лозите да бъдат претоварени с прекалено голям брой гроздове.
• Следете хранителния режим на растенията, като обръщате особено внимание на калиевото хранене.
• При възможност осигурете вода при периоди на продължително засушаване.
• Защитавайте лозето редовно от болести и неприятели, които намаляват активната листна повърхност.
• При определяне на датата за гроздобер проследявайте обективните показатели за зрелост, а не само цвета на гроздето или календара.