Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

Защо малините дават малко плодове или не плододават изобщо

Новини Публикувана преди 18 часа

Малинови храсти с плодове — причини за липса на плодове по малините

Липсата на плодове по малините или рязко намалялата реколта е проблем, с който се сблъскват немалко стопани. Причините за това явление са няколко — от неблагоприятни климатични условия до грешки в отглеждането, и всяка от тях изисква различен подход за отстраняване.

Суша и недостиг на влага

Малините са влаголюбиви растения и се нуждаят от достатъчно вода особено по време на цъфтежа и завръзването на плодовете. При сухо и горещо време в този период резултатът може да бъде пълна липса на плодове или образуване само на единични такива.

При засушаване малиновите храсти трябва да се поливат обилно поне веднъж седмично. Важно е почвата да се навлажнява на дълбочина до 30 см, тъй като именно там се намират повечето корени. Поливането трябва да продължи през целия период на цъфтеж и образуване на плодове.

За задържане на влагата се препоръчва мулчиране с хумус, окосена трева, слама или подобни материали. Мулчиращият слой изпълнява едновременно няколко функции: задържа влагата, предпазва кореновата система от прегряване, ограничава растежа на плевелите и предотвратява уплътняването на почвата.

Възраст на храста

Твърде младите малинови храсти не плододават — и това е напълно нормално. Повечето сортове малини дават плодове върху издънките от предходната година, затова първите плодове се появяват едва година след засаждането, а пълна реколта може да се очаква след още една-две години.

На другия край на скалата са твърде старите храсти — те също могат да дадат малко или никакви плодове, а ако все пак плододават, плодовете са дребни и малко на брой. Малиновите насаждения се нуждаят от периодично подмладяване: ежегодно трябва да се отстраняват старите издънки, както и нежеланите млади. Приблизително 10–12 години след засаждането растенията се нуждаят от цялостно презасаждане. За целта всички храсти се срязват напролет, като се оставят само малки издънки с височина около 10 см, от които през лятото израстват нови.

Гъсто насаждение и неправилна резитба

Прекалено гъстото засаждане е друга честа причина за слаба реколта. При такива условия растенията нямат достатъчно светлина, въздух и хранителни вещества. Редовната резитба, която разрежда насаждението, може да отстрани проблема.

Резитбата на малините обикновено се извършва напролет, съобразно метеорологичните условия. Отстраняват се всички отслабени, измръзнали, повредени и слаби издънки, а останалите клони се скъсяват до първата здрава пъпка. Не трябва да се оставят повече от 15–20 издънки на линеен метър — излишните се отрязват в основата, дори и да изглеждат здрави, за да се избегне сгъстяване.

Хранителни дефицити и торене

Недостигът на хранителни вещества също може да доведе до липса на плодове. Причината е, че многобройните коренови издънки отнемат значителна част от хранителните вещества от плодните клони.

За торене могат да се използват органични торове:

  • Оборски тор и компост — внасят се веднъж на всеки 3–4 месеца.
  • Дървесна пепел — внася се ежегодно през есента, след прибиране на реколтата; освен калий, помага и за намаляване на киселинността на почвата.
  • Хумус или торф</strong) — използват се като мулч; за зимата се внасят около храстите на слой от 10–15 см.

Освен органични се прилагат и минерални торове. Напролет, когато малините започват активен растеж, е необходимо голямо количество азот — прилагат се урея или амониев нитрат. По-късно нуждата от азот намалява и на преден план излизат калиево-фосфорните торове като суперфосфат и калиев сулфат. Микроелементните торове, прилагани листно, могат да подобрят вида и вкуса на плодовете.

Болести и неприятели

Малините са податливи на вредители и болести, които могат да причинят не само намаляване на реколтата, но и загиване на растенията. За предотвратяване на проблема се препоръчват следните превантивни мерки:

  • Използване на висококачествен посадъчен материал без признаци на увреждане или болести, от проверени производители.
  • Избор на сортове, по-малко податливи на вредители и по-добре понасящи неблагоприятните климатични условия в съответния регион — суша, слана и др.
  • Редовни грижи: торене, резитба, отстраняване на коренови издънки.
  • Редовна проверка на насаждението и незабавно третиране при първи признаци на увреждане от вредители.