Председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев обяви, че се подготвят промени в Закона за храните, които ще въведат нова система от доброволни допълнителни маркировки за регионални, местни и изцяло български продукти. Промените ще обхванат храните като цяло, включително виното, и ще дадат законова база за съществуването на тези обозначения.

Какво представляват новите маркировки

Според Гечев става въпрос за доброволна допълнителна маркировка — практика, която той посочва като утвърдена в Германия и особено във Франция. Маркировките са гарантирани от държавата и представляват стандарт за минимални изисквания на дадена общност. Предвидените видове включват означения от рода на „регионален продукт“, „местен продукт“, „изцяло от българска суровина“, „продукт, гарантиран от университет“, а Гечев споменава и възможността за „църковен или манастирски продукт“.

Законовата рамка ще бъде изготвена от Народното събрание, след което Министерството на земеделието ще подготви базови образци на маркировките. Всеки регион ще може да създаде своя собствена маркировка по облекчена процедура — за разлика от „защитено наименование за произход“, което Гечев определя като „много тежък европейски стандарт“.

Etикетите ще бъдат защитени по начин, аналогичен на авторското право за съответния продукт — копирането им от трети страни няма да е позволено. Маркировките ще могат да се поставят и в заведения за хранене и хотели — например върху меню с обозначение „тук предлагаме местни вина“.

Причини за инициативата

Гечев посочва, че в момента обозначения от рода на „фермерски продукт“ се поставят свободно, без това да гарантира реалното качество или произход на стоката. Привежда пример с мляко, върху чиято бутилка фигурира името на планина, макар то да е произведено другаде. Целта на новата система е именно да осигури реална гаранция — не само от производителя, но и от държавата.

Като допълнителен импулс за инициативата председателят на комисията посочва среща с представители на ресторантьорския и винения бранш, на която са присъствали и представители на Министерството на земеделието и Министерството на туризма. Споменава и позицията на „Мишлен“, според която инспекторите на наръчника очакват регионални и местни продукти в менютата, включително български вина.

Винени маршрути и връзка с туризма

Успоредно с маркировките Гечев говори за развитие на винените маршрути като форма на туристическо предлагане. Той уточнява, че вече са направени няколко такива маршрута, но смята, че инициативата трябва да прерасне в общ бранд, при който Министерството на туризма, Министерството на земеделието и Министерството на културата да работят върху обща софтуерна платформа. Тя трябва да предоставя реклама, информация, възможност за резервации и виртуални разходки.

По отношение на евентуално намаляване на ДДС за вино до 9%, Гечев коментира, че това е „много тежък дебат“, който трудно напредва без участието на Министерството на финансите. Отбелязва обаче, че туризмът от данъчна гледна точка е близо до нулева ставка на ДДС, тъй като чуждестранните туристи харчат пари в страната за местни продукти. Затова според него държавата трябва да стимулира консумацията на български продукти от туристите чрез изисквания и поощрения.

Законодателен план и срокове

Гечев очертава по-широк законодателен план за предстоящия период. Той посочва, че до края на годината трябва да бъде приет Законът за кооперирането, а Законът за браншовите организации е „почти готов“. Предвидено е и изменение в Закона за защита на земеделските земи, свързано с агрофотоволтаиците — промяната трябва едновременно да отвори възможността за изграждането им и да затрудни прехвърлянето на земеделска земя единствено за фотоволтаични цели.

По отношение на промените в Закона за храните Гечев уточнява, че вече вървят „първите анализи по замисъла“. Подходът включва анализ на данните и на европейските модели, но крайният резултат трябва да е съобразен с българската специфика — „ако просто препишеш нещо, системата няма да проработи“, казва той.