Продукти за растителна защита и безопасност на храните — приоритети на ЕК
Безопасността на продуктите за растителна защита и на храните остава водещ приоритет на Европейската комисия. Това стана ясно по време на среща на агрожурналисти от Европейския съюз с комисари, отговарящи за ресори, свързани със земеделието. Темата придобива особена острота на фона на засилващите се регулации, от които са засегнати пряко земеделските производители в целия ЕС.
Все по-строги регулации, все по-малко алтернативи
През последните години регулациите в Европейския съюз по отношение на продуктите за растителна защита търпят сериозно затягане. За сравнително кратък период бяха забранени редица активни вещества, сред които — някои от най-ефективните за контрол на опасни болести и неприятели. Това предизвика недоволство сред земеделските производители, тъй като срещу определени икономически важни вредители не съществуват алтернативни продукти.
Проблемът се задълбочава и от темповете на агрохимическата индустрия — разработването и изпитването на нови активни вещества може да отнеме десетилетия, а пускането им на пазара се случва през няколко години в най-добрия случай. Забраната на дадено вещество без наличие на заместител на практика оставя контрола срещу съответния вредител „непокрит“.
Клаус Беренд, директор „Безопасност на храните, устойчивост и иновации“ към Главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към Европейската комисия, заяви, че фокусът на ЕС върху безопасността на пестицидите остава на преден план. „Целта ни е европейските храни да са произведени по безопасен начин. Пестицидите играят важна роля в технологията на културните растения, като целта им е ефективно да контролират вредителите. Приоритет на Европа е освен културите също да се опазват околната среда, водите, полезните насекоми“ — посочи той.
Именно тази логика е наложила извеждането от употреба на активни вещества, за които е установено негативно въздействие върху пчелите, почвата или водите. Строгите регулации, по думите на Беренд, обхващат целия жизнен цикъл на продуктите — от създаването им, през изпитването и регистрацията, до употребата им в практиката.
Неоникотиноидите — без шанс за завръщане
Особено болезнена за производителите на пролетни култури като слънчоглед и царевица е темата с неоникотиноидите. Към момента тази група продукти няма алтернатива при контрола на определени неприятели, което създава сериозен проблем в практиката. Въпреки искания от страна на земеделци от различни държави за дерогации, те са давани рядко и са по-скоро изключение.
Румънското министерство на земеделието е разрешило собствена дерогация за прилагане на неоникотиноиди, на което Европейската комисия се е противопоставила остро, въпреки че земеделците там са продължили да използват продукти от тази група. България също е искала дерогация, но тя е отказана.
Директорът Беренд е категоричен: дерогация по отношение на неоникотиноидите изобщо не стои на дневен ред. „Няма начин продукти от тази група да бъдат отново разрешени за употреба макар и само при дадени култури за еднократно приложение“ — заяви той. С новите насоки в Европа за безопасност неоникотиноидите остават в историята, независимо от исканията за преразглеждане на решението.
Коформуланти — невидимата съставка под регулаторен контрол
В дискусията беше обърнато внимание и на т.нар. коформуланти — неактивните съставки в пестицидните продукти, като повърхностно активни вещества, антипенители, разтворители и омокрящи агенти. Те не унищожават вредителите сами по себе си, но подобряват стабилността, разтворимостта, абсорбцията и ефективността на активните вещества.
Коформулантите могат да съставляват повече от 50% от формулата на даден продукт. Регулаторната рамка ги разглежда като „биологично неактивни“ компоненти, но тъй като част от тях са токсични или увеличават токсичния ефект на пестицида, и тези вещества подлежат на контрол. За сравнение — активните съставки като глифозат действат срещу плевели, а имидаклоприд — срещу насекоми, но без коформуланти тяхната ефективност би била значително по-ниска.
Паралелно с традиционната химия се разширява и употребата на продукти на база микроорганизми и вещества от различни производствени процеси, които се определят като безопасни и в съответствие с новите изисквания.
Двойни стандарти при вноса — въпросът без ясен отговор
Сериозен дискусионен въпрос по време на срещата е породил вносът на земеделска продукция от трети страни, с които ЕС има или предстои да сключи търговски споразумения — сред тях споразумението с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), както и предстоящи договорености с Индия и Австралия.
В страните от Меркосур голяма част от активните вещества, забранени от години в Европа, продължават да се прилагат от местните фермери. Европейската комисия е давала уклончиви отговори по въпроса дали вносните продукти отговарят на същите стандарти за безопасност, каквито се изискват от европейските производители. Посочен е и конкретен случай — внос на слънчоглед от Аржентина в България, при който е установено наличие на пестициди.
Европейските земеделски производители изразяват недоволство от тази ситуация, тъй като те са задължени да спазват строги регулации, докато чуждестранните им конкуренти — вносители на суровини в ЕС — не са обвързани с еднакви изисквания. Това поставя въпроса за т.нар. двойни стандарти, засягащи пряко конкурентоспособността на европейското и в частност на българското земеделие. Строгите регулации относно продуктите за растителна защита, торовете и въглеродните емисии водят до по-скъпо производство, което поставя европейските фермери в неблагоприятна позиция.
