Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) може да сключи и подпише договори по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по всяко време след 30 юни 2014 г., ако те бъдат преразгледани отново. Това съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Мярката се предприема, за да не изгуби страната ни 1 млрд. лева вследствие на забавеното договаряне на проектите от мерки 311 и 312 от Програмата.
Управляващият орган на Програмата е предприел необходимите стъпки за предотвратяване на риска от загуба на средствата по двете мерки. За целта ще бъде приложен новият Регламент на ЕК 1407/2013 г., който урежда условията и реда за предоставяне на финансова помощ по правилата „de minimis” за програмния период 2014-2020 г. В него се казва, че всички заявления за подпомагане по „de minimis”, приети по старите правила (преди 2014 г.) може да бъдат одобрявани и след 30 юни 2014 г. Условието е проектите да бъдат преразгледани и одобрени в съответствие на новите изисквания, обясняват от Земеделското министерство. От там отбелязват още, че размерът на помощта „de minimis”, съгласно новия регламент остава непроменен – до 200 000 евро.
Възможно е след сключването на договорите по мерки 311 и 312 за същите да бъде удължен и срокът за извършване на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане – не до 15 юли 2015 г., а до 15 септември 2015 г. Това ще стане след изменение на нормативната уредба, което е в компетенции на Управляващия орган на Програмата.
Новини от земеделието и селското стопанство в България
ДФЗ ще преразглежда проекти по ПРСР отново, за да не изгубим 1 млрд. лв
Съветът на ЕС по земеделие обсъжда законодателство за биопроизводство
На 14 юли в Брюксел ще се проведе заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Това е първото заседание на Съвета по земеделите от началото на италианското председателство на Съвета на ЕС. Затова на днешното заседание се очаква да бъде представена Работната програма на италианското председателство на Съвета на ЕС.
Преди дни Съветът по европейските въпроси (СЕВ) одобри позицията на България за днешното заседание. Сред очертаните приоритети са биологичното земеделие, предложенията на Комисията за преразглеждане на схемите за помощ за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в училищата, предложенията относно зоотехническото законодателство, пакета относно здравето на животните и на растенията.
Предвижда се Съветът да проведе политически дебат по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, направено във връзка с динамичното развитие на пазара на биологични продукти, обусловено от силното нарастване на търсенето.
Предложението ограничава съществуващата понастоящем възможност, държавите членки да приемат изключения от правилата, което води до нелоялна конкуренция сред операторите, опасност от загуба на доверието на потребителите, усложняване на законодателството.
Увеличена е възможността за осъществяване на контрол в резултат на разясняване, опростяване и хармонизиране на правилата за производство. България подкрепя усилията на Комисията за отстраняване на пречките за развитието на биологичното производство, както и за опростяване на законодателството.
361 кг/дка е средният добив от пшеница досега в област Търговище
Над 25% от площите с пшеница в област Търговище са вече реколтирани при среден добив от 361 кг/дка, съобщават от Областната дирекция „Земеделие“. От началото на масовата жътва са реколтирани над 97 000 от общо засети 384 000 дка с пшеница.
Най-висок е средният добив в община Търговище – 461 кг/дка, а най-нисък в община Опака – 250 кг/дка. В момента на територията на областта работят 54 зърнокомбайна. Миналата година жътвата на пшеница в Търговищко е завършила при 434 кг/дка, показва справка на дирекция „Земеделие“.
От засетите с ечемик 56 247 дка в региона, са реколтиратни 42 875 дка или 76.23%. Средният добив е 407 кг/дка, като най-висок е в община Попово – 511 кг/дка. Реколтирани са 35.33% от посевите със зимна маслодайна рапица в областта.
Най-високи към момента са добивите в община Попово – 380 кг/дка. През миналата година средният добив от маслодайна рапица е бил 358 кг/дка, а от ечемик- 312 кг/дка.
Депутати питат Димитър Греков за политиката по ДПП 2014
Редовният петъчен парламентарен контрол ще започне в 11 часа. Два са въпросите, отправени от народни представители към министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков.
Димитър Греков ще отговаря на:
1. Питане от н.п. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ и ПАВЕЛ АНДРЕЕВ ГУДЖЕРОВ относно политиката по осъществяване на дейностите по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и двойния стандарт при провеждане на пролетните прегледи на пчелните семейства.
2. Въпрос от н.п. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ МИТРУШЕВ относно длъжностно разписание на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.
Стартовите цени на пшеницата ще са 260-270 лв./т според експерти
Все още са малко сделките за търговия със зърно от новата реколта, започнаха да се оформят цените, заяви Борис Ангелов, управител на стокова борса в Монтана, цитиран от радио „Фокус“. Ангелов посочи, че цените при фуражния ечемик са от 240 до 260 лв. на тон от място, ако са закарани до пристанище цената е около 260-280 лв. за тон.
„За пшеницата все още няма изразени цени за Северозападния регион. Но, цените не се оформят много високи”, допълни Ангелов. За хлебната пшеница цената ще бъде около 260-270 лв. за тон от място. Според него говори се и за по-високи цени, но това са стартовите цени, с които започва изкупната кампания.
Борис Ангелов заяви, че на световния пазар има общ спад на цените на зърното, което се отразява и на нашите пазари. При пивоварния ечемик има договорености и са засети количества, като исканата цена засега е от 320 до 340 лв. на тон, но цената, която се дава е 320 лв. на тон. Реални сделки със зърно все още няма, вървят сделките, които са с предварителни договорености.
Стотици декари пшеница са унищожени от пожари от началото на кампанията
Стотици декари пшеница са унищожени от пожари от началото на кампанията. Само в област Пловдив до момента близо 300 дка житни култури са унищожени при 17 пожара, показват данните на Пожарната. По думите на инспектор Георги Кунев, говорител на пловдивското ОУПБЗН, в региона са спасени над 1 500 дка.
Причината за седем от пожарите е небрежност при боравене с открит огън при палене на суха тревна растителност, палене на отпадъци, варене на зимнина и други, каза още Кунев. От късо съединение в далекопроводи са възникнали три пожара, а от техническа неизправност в земеделска техника – два. В процес на установяване са причините за пет пожара в житни блокове, каза още говорителят на пловдивската пожарна.
При извършваните проверки от служителите на ОУПБЗН Пловдив по безопасното провеждане на кампанията са съставени четири акта за установяване на административни нарушения. Два от актовете са за небрежност при палене на открит огън, а другите два – за участие в жътвената кампания на не осигурена с противопожарни уреди техника и не допусната до участие такава, обясни Кунев.
При установяване на нарушения на изискванията за пожарна безопасност, на виновните длъжностни лица се налагат санкции от 100 до 2 000 лева по Закона за МВР.
Първи фестивал на малината ще се проведе днес в Лозница
Днес, 11 юли, ще се проведе Първи фестивал на малината. Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската асоциация на малинопроизводителите (БАМ) и Община Лозница са организаторите на този първи форум, който ще събере производители на малини от цялата страна.
Началото е от 15 часа в Лозница. Състезание за бързо бране на малини, както и дегустация на ягоди и малини са предвидени в програмата на Фестивала. Гостите на празника ще имат възможността да посетят хладилна база за преработка на ягоди и малини в Лозница. Организаторите са предвидили и богата музикално-артистична програма със забавни игри и много награди.
През 2013 г. общата площ на малиновите насаждения в България е 13 500 дка. Прогнозите на стопанската 2014 г. са добивите от малини да са по-ниски, заради неблагоприятните климатични условия.
Жътвената кампания започна и в област Кюстендил
Започна жътвената кампания в Кюстендилско, съобщават от Областната дирекция „Земеделие”. В областта са засети 77 280 декара с пшеница, като към момента са реколтирани 290 декара, а полученият среден добив е 308 килограма от декар.
Започнала е жътвата и на есенния ечемик. От него в региона са засети 5 982 декара. Ожънатите площи са 350 декара, полученият среден добив е 300 килограма от декар. От ОД „Земеделие“ информират, че в област Кюстендил има 7 780 декара с ръж, 2 745 декара с тритикале и 1 137 декара с рапица.
При тези есенници жътвата все още не е започнала. Няма унищожени или пропаднали площи със зърнени култури. В региона се очаква добра реколта и от пролетните зърнени култури. Площите с пролетен ечемик са 2 310 декара, а с 6 010 декара.
ДАНС отне достъпа на Мирослав Николов до класифицираните данни на фермерите
Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е отнела достъпа на Изпълнителния директор на ДФЗ – Мирослав Николов и неговата заместничка – Виолета Александрова до класифицираните данни на бенефициентите и фермерите след разразилите се скандали между ДФЗ и МЗХ.
Земеделски и бизнес организации вече предупредиха, че заради войната между земеделския министър Димитър Греков и шефа на фонда Мирослав Николов, България рискува загуба между 500млн. и 2 млрд. лв. В Европейската комисия също гледат с недоверие към страната заради случващото се в ДФЗ.
На вчерашното заседание на УС на ДФЗ, първи оставка е хвърлил зам.министър Бюрхан Абазов, след което и останалите членове на фонда. Вместо придържане към предварително одобрения дневен ред, който е бил от 13 точки, министър Димитър Греков поиска още в самото начало оставката на изпълнителния директор на фонда Мирослав Николов. Той отказал и тогава всички присъстващите членове на управителния съвет подали оставка като знак, че не желаят да работят с него, информираха и от Министерството на земеделието. Управителният съвет на фонда се състои от 11 членове. По право в него са земеделският министър и изпълнителният директор на фонда. Още четирима представители се назначават от земеделският министър, а останалите пет са зам.-министри на финансите, на икономиката, на околната среда, на труда и социалната политика и на регионалното министерство.
Представители на Националната асоциация на животновъдите бяха пред сградата на МЗХ два часа преди началото на заседанието на УС на ДФЗ и искаха да участват в заседанието. След заседанието Бойко Синапов, председател на асоциацията, заяви, че „случващото се е цирк!“. Те очакваха, че на днешното заседание ще бъдат одобрени пари за имунопрофилактика на животните. След като това не се случи и заседанието приключи за минути, Синапов заяви , че животновъдите „се прибират по родните си места и започват подготовка за национален протест”.
НИМХ: Жълт код за гръмотевици. Има опасност и от нови градушки!
Жълт код за гръмотевична активност е обявен за седем областите в страната – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово. Това сочат данните от справка на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
По-късно през деня и през нощта срещу петък ще има краткотрайни интензивни валежи и гръмотевични бури. Има опасност от градушки. Преди пладне над по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. По-късно през деня ще започне да се развива купеста и купесто-дъждовна облачност, на повече места и по-значителна над Северна България, планинските райони, както и през нощта срещу петък.
В източните и крайните южни райони от страната ще има повече слънчеви часове. Дневните температури ще останат високи – максималните ще бъдат между 30° и 35°, в София 30°.
В сряда правителството одобри допълнителни разходи за закупуване на противоградови ракети – 1,2 млн. лв. Въпреки добрата зареденост с ракети против градушки, поради интензивната и непостоянна климатична обстановка само през месец май са изразходвани около 200% повече ракети в сравнение с количествата, използвани в предходните години.
Кредитни кооперации ще подпомагат земеделските производители
Правителството направи промени в Постановление 343 за реда за продължаване на дейността на взаимноспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. Те улесняват достъпа до финансов ресурс на живеещите и работещите в селските райони и създават предпоставки за разширяване на кръга от лица, занимаващи се със селскостопанско производство.
Предлага се увеличаване на обхвата на кредитираните дейности и структури от страна на взаимноспомагателните кредитни кооперации, като се дава възможност обект на кредитиране да са и дейности извън сферата на земеделие, развитие на селските райони, рибарство и аквакултури. Предвижда се още одитните ангажименти и финансово-контролни функции по отношение на дейността на кредитните кооперации да се извършват от единно контролно звено.
В този смисъл се предлага прехвърляне на функциите на Одитния комитет към задълженията на Звеното за вътрешен одит в кооперативния съюз. Целта е да се намалят разходите за предоставяне на финансов ресурс от кредитните кооперации, като същевременно се гарантира надеждното извършване на контролните и одитни процедури.
С промените ще се даде възможност на повече хора, живеещи и работещи в селските райони, да се възползват от финансовите услуги на кредитните кооперации. Процедурата ще бъде по-облекчена и ще се гарантира чрез извършване на надежден вътрешен одит от контролните органи на кредитната кооперация.
Парламентът ратифицира споразумение в хидромелиоративния сектор
Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство.
В документа има и част за изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Международната банка за възстановяване и развитие.
Споразумението цели получаването на подкрепа за разработването на работещ и жизнеспособен хидромелиоративен сектор (напояване, отводняване и защита на земеделските земи от вредното въздействие на водите) в България.
Градушката съсипа реколтата в Софийско и Монтанско. Изстреляни ракети без ефект
Градушката от вчера съсипа неприбраната реколта от зърно в Софийско и Монтанско. Унищожени са също така плодовете при стотици декари с овощни насаждения около София и Монтана, както и площи със зеленчуци, а също и оранжерии.
Агенцията за борба с градушките локализирала облака в Софийско, който обаче се е развил много бързо и не е можело да се реагира, сочат синоптици от БАН.
Около Монтана вчера е имало клетка от ракети, които са били изстреляни срещу облака, но обстрелът не е дал ефект, тъй като природното явление било много силно.
Все още няма информация от страна на Министерството на земеделието за евентуална схема за подпомагане на засегнатите стопани.
Николай Киров, НАЗ: Предлаганите цени на зърното са притеснителни
Жътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.
Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.
Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.
452 кг/дка е средният добив от ечемик в област Монтана
85% от площите с ечемик в област Монтана са ожънати, съобщават от Областната дирекция “Земеделие”. От засетите в региона 47 395 декара досега са реколтирани 40 346 дка. Средният добив е 452 кг от декар, а произведеното количество ечемик – 18 224 тона.
Очаква се до края на седмицата жътвата на ечемика в област Монтана да завърши. От пшеницата са ожънати 13.5% от засетите общо 491 543 дка. Средният добив е 444 кг/дка и се очаква да се повиши. Няма изоставане на жътвата на пшеницата, като се имат предвид метеорологичните условия, допълват от дирекцията.
Очаква се към четвъртък да бъдат реколтирани поне 50% от площите с пшеница. Добра е реколтата от рапица в региона, съобщиха още от дирекцията. Средният добив е 247 км. от декар. Най-високи са добивите в землището на Якимово – 325 кг от декар и във Вълчедръм – 300 кг от декар. Досега са реколтирани 12 695 дка от общо 27 334 дка.
-
Управление на грубите фуражи: видове, технология и съхранение
Грубите фуражи са основата на ефективното хранене на преживни животни. Научете кога и как да косите, силажирате и съхранявате сено, сенаж и силаж, и какви дажби да прилагате.
-
Важните агроcрокове през юни: плащания и приеми за Кампания 2026
Месец юни е натоварен с плащания по екосхеми, подпомагане за млади стопани и животновъди, приеми срещу вредители и регистрация на договори за земеделски земи за Кампания 2026.
-
Есенниците се развиват добре, влагата дава шанс и на пролетниците
Есенните култури се развиват сравнително добре, а влагата тази година е дошла по-навреме. Агрономът Димитър Витковски коментира потенциала на пролетниците и ключовите фактори за реколтата.
-
Министър Абровски: Ще помогнем на животновъдите за проблема с млякото
Министър Пламен Абровски обяви на изложението БАТА АГРО 2026, че държавата ще работи в две посоки за подпомагане на производителите на мляко — финансова и нефинансова пазарна подкрепа.
-
Датски фермер продаде 195 хектара на държавата заради азотни ограничения
Датски земевладелец продаде имение от 195,5 хектара в Гедсер на държавата за 6,8 млн. евро, посочвайки по-строгите разпоредби за азотното торене като ключова причина.