Националната асоциацията на зърнопроизводителите не е политическа организация и не си поставя политически цели, а се бори за устойчиви правила. И когато тези правила са облечени в определени договорености – да се изпълняват. Това заяви за Фокус председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, във връзка с пресконференцията, на която представителите на асоциацията представиха декларация с посочени неизпълнени ангажименти от страна на държавата към бранша.

„Тази пресконференция е в духа на изпълнението на декларацията на Националната асоциация на зърнопроизводителите от на 31 октомври в Ловеч, обсъждането на която премина много бурно в продължение на 6 – 7 часа“, допълни Вукодинов. По думите му, в декларацията са били упоменати думите „лъжа“ и „морал“, защото лъжата е била повторена от страна на държавата, а моралът липсва.

Решението за по нататъшни действия на Националната асоциация на зърнопроизводителите от една страна е в ръцете на изпълнителната и на законодателната власт – да се съобразят с подписаните договорености, подчерта Вукодинов.

По думите му, във всички 21 регионални организации се провеждат общи събрания във връзка с годишното отчетно събрание изявление на Националната организация на зърнопроизводителите на 30 ноември. В рамките на тези срещи ще бъде дадена оценка на действията и решенията на изпълнителната и законодателната власт.

„Ако има желание за провеждане на протести и аз, като председател и Управителният съвет няма мандат от нашата членска маса – ние сме безсилни да направим каквото и да било. Ако имаме решение на наша членска маса за провеждане на протести, ние ще бъдем принудени това да го изпълним – ако някой от нас няма да пожелае да го изпълни, ще трябва да подаде оставка“, каза още Вукодинов.

На фона на тежката криза, в която тъне вече две десетилетия нашето овцевъдство, още по-релефно се очертава ролята на размножаването за неговото измъкване от това състояние. Размножаването е единственият начин за увеличаване броя на овцете.

Освен това чрез размножаването при оплождането на женските и мъжки полови клетки се формират генетичните заложби на новите приплоди за висока продуктивност. Чрез плодовитостта, т.е. получаването на повече приплоди от всяко годно за разплод женско животно и от цялото стадо се формират основните приходи в овцевъдството – около 85 процента в месодайното овцевъдство и около 50 процента в млечното овцевъдство. Така че добрата организация за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женските разплодни животни в овцевъдството може да ускори неговото интензивно развитие.

В зависимост от породата плодовитостта, т.е. получаваните агнета средно от 100 овце-майки, варира в широки граници – при ниско плодовитите – около 100-105 процента, при средно плодовитите – от 120-150 процента, и при високоплодовитите – около 200 процента.

Общо за всички породи са налице специални видови особености, някои от които благоприятстват, а други ограничават плодовитостта.

Благоприятни фактори:

Висока скорозрялост, т.е. родените женски агнета при благоприятни условия – хранене и начин на отглеждане, бързо израстват и достигат жива маса 70-75 процента от тази на майките още на 7-8-месечна възраст и на 8-10 месечна възраст те могат да бъдат заплождани, без да има неблагоприятни последствия за тяхното телесно развитие и продуктивност през следващите години.

Кратък период на бременност – 150 дни, което позволява уплътняване на оагванията и възможност за организиране на 3 оагвания в 2 години.

Сравнително лесно раждане без следродилни заболявания на половата система.

Добър майчински инстинкт и грижи за новородените.

Лимитиращи плодовитостта фактори:

Сезонност в размножаването, т.е. те проявяват еструс (размърляност) и възможност за заплождане само през определен период през годината. За географската ширина на нашата страна размножителният (естрален) период за овцете е от средата на юни до края на януари (следващата година), като мериносовите овце и тези от равнините се заплождат по-рано през лятото, а местните породи овце и тези в планинските райони -по-късно, основно през есента.

Овцете не проявяват външни признаци на еструса (размърляността) и е задължително стадото да има разплодни кочове, които да откриват и заплождат овцете.

При овцете се случва много по-често яловост, ранна ембрионална смъртност, аборти, мъртвородени агнета, заболявания и смъртност на новородените, което понижава репродуктивната ефективност.

Освен от посочените естествени биологични фактори плодовитистта при овцете е в пряка зависимост от организацията, ръководството и контрола на репродуктивния процес. Това ръководство и контрол обхваща широк кръг от дейности като: своевременна и правилна подготовка на кочовете и овцете за случната кампания; създаване на организация за постигане на синхронизизирано (уплътнено) размърляне; заплождане и оагване на овцете; постигане на висока заплодимост – 75-80 процента още от първо покриване или изкуствено осеменяване, и над 95 процента обща заплодяемост (от всички покривания, осеменявания); опазване на бременните овце от аборти; близък контрол и помощ по време на агненето и опазване на всички новородени агнета; осъществяване на правилно хранене и отглеждане на женските агнета с цел своевременното им включване в разплод.

Дейностите за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женски разплодни животни и получаването на висока плодовитост ще осигури млади разплодни животни с генетични заложби за висока продуктивност и осигуряване на разширено възпроизводство с цел през следващите 15-20 години да се постигне увеличаване броя на овцете 3 до 4 пъти в сравнение с 2012 г., млечната продуктивност да се увеличи 2 пъти, а плодовитостта – с 15-20 процента. България може и трябва да си възвърне славата на страна със съвременно високопродуктивно и ефективно овцевъдство.

Пръскане с борздолезов разтвор и варосване

След пълното опадване на листата на овощните дръвчета, градинарите могат да напръскат дръвчетата с бордолезов разтвор. Това третиране е подходящо за всички костилкови видове – череша, праскова, кайсия, бадем. Дозата в случая е 2%-ов бордолезов разтвор, който се приготвя от 200 грама син камък, 300 грама гасена вар за 10 литра вода. С пръскането се цели намаляване на заразния фон от някои опасни болести като съчмянка, къдравост, кафяво гниене, апоплексия, инфекциозно изсъхване и др.

През есента задължителна мярка за защита на дръвчетата е варосването на стъблата. С нея се постигат няколко цели. От една страна се предпазват дръвчетата от зимните студове, тъй като белия цвят не позволява дървесината да се нагрее прекалено много през деня, когато е слънчево. Така се предпазват от повреждане заради резките температурни промени през деня и нощта. Освен това чрез варосването се унищожават лишеите и мъховете по стъблата на дърветата. Също така се отблъскват някои неприятели като дървеници и дървояди.

С вар могат да се намажат както стъблата, така и по-дебелите клони. Сместа се приготвя от 2 кг вар и 10 литра вода, като може да се прибави и малко глина, за да има по-добро прилепване.

Със сигурност плодът на тиквата е сред тези, които издържат на най-дълго съхранение. Това става лесно дори в домашни условия.

Тиквите може да се поставят в мазе, изба, таван, остъклена тераса или друго подходящо помещение. В по-топлите райони на страната ги оставят дори под навеси, но ги увиват със слама и покриват с платнища.

Подходящите условия за съхранение на тиквите са: приблизително температура около 10 градуса и влажност на въздуха е 70-75%.

В последно време практичните домакини съхраняват тиква във фризера. За целта тя се нарязва на малки парченца или се настъргва на ренде, поставя се в пликчета и се замразява. Така съхранената тиква се използва за варене, тиквеник, в сладкиши или в различни ястия.

Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии за тази година. Максималният размер, на който те могат да се надяват е малко над 50 на сто. Това обяви пред bTV земеделският министър Димитър Греков, според когото вече били раздадени до 50% субсидии на 14 000 фермери.

Според министъра, предшественикът му Мирослав Найденов е допринесъл за проблема с липсата на пари в сектора, тъй като раздал предварително от средствата – до 60 лева на глава добитък, които били предназначени за тази година. Това е станало в началото на януари.

„Фуражите тогава бяха много високи, сега са ниски. Във всеки случай до края на ноември ще има разпределение на средства, останали във фонда. Около 40 млн. лева ще отидат приоритетно за млечния сектор. Но като цяло до 70% няма да стигнем, ще е над 50%“, посочи Греков.

По думите му „няма такъв премиер досега и финансов министър, които да се отнасят с такава отговорност към земеделското производство. Даже на мен вече ми е неудобно да се обръщам към тях, вместо ние да си решаваме тези въпроси. В понеделник имаме среща с финансовия министър в 14 ч. Така че – отворено е правителството към решаването на проблемите“.

Непретенциозна, но красива многогодишна трева. На височина достига до към 40-50 см. Интересни са цветовете на листата – на ивици между зелено, бяло и сиво, като при някои представители могат да се преплитат червеникави нишки.
Коренището й бързо се разраства и ако има свободно пространство може да завладее големи пространства в градината. Затова, ако не искате фаларисът да расте безразборно и да задушава другите растения, е добре да се ограничава. Тази трева расте бързо, непретенциозна е, издържа и на ниски и на високи температури. Предпочита слънчеви терени.
През зимата листата му засъхват и покафеняват, но напролет от коренището бързо тръгват нови, свежи листенца. Можем да го размножаваме чрез деление на корените.
Подходящ е за оформяне на тревен бордюр. Може да се комбинира с други декоративни треви. Подходящ е за скални кътове и алпинеуми.
Тук обаче трябва да внимаваме, защото растението се разпространява бързо и скоро може да се сдобием с един голям алпинеум – фаларис. Яркият му цвят може прекалено да доминира над другите видове в композицията.

Агрометеорологичните условия през ноември ще се определят от температури около и над нормата и валежи – около и под климатичните норми за месеца.

През първите дни на месеца валежи не се очакват. До средата на първото десетдневие условията ще бъдат подходящи за сезонните полски дейности, най-важната от които е приключване сеитбата на пшеницата. Тази година сеитбата на голяма част от зимните житни култури бе проведена през октомври в агротехнически срок.

Прогнозираните валежи в средата и в края на първото десетдневие ще подобрят условията за протичане на началните фази от развитието на засетите зимни житни култури. През първата половина на месеца очакваните наднормени температури ще поддържат активна вегетацията на пшеницата и ечемика. До средата на месеца засетите през октомври зимни житни култури ще напреднат в развитието си, ще се увеличи делът на посевите встъпили във фаза братене.

Съществена промяна в агрометеорологичните условия, понижение на температурите и лабилизиране на времето, се очаква през втората половина на ноември. В края на второто и през третото десетдневие в част от полските райони средноденонощните температури бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Условия за по-активна вегетация при пшеницата и ечемика ще има по Черноморието и в южните райони на страната.

В края на ноември в зависимост от сеитбените дати при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите братене при засетите в агротехнически срок посеви; фаза трети лист – при част от посевите засети в края на октомври и началото на ноември. Фаза поникване ще се наблюдава предимно при късно засетите, след първото десетдневие на ноември посеви. През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, на места до -5 градуса, са над критичните за намиращите се в начален етап от вегетацията си есенници

През ноември валежи със стопанско значение, които ще доведат до увеличение на почвените влагозапси в 50 и 100-см. слой, се очакват в края на второто и началото на третото десетдневие. Падналите валежи през първото и второто десетдневие на октомври доведоха до положителна промяна в нивата на есенните влагозапаси в 100-см почвен слой. Най-добри, над 85% от ППВ (пределната полска влагоемност), бяха влагозапасите измерени при пшеницата на места в Дунавската равнина и в част от Добруджанския район (агростанциите Капитановци, Образцов Чифлик, Търговище, Главиница, Добруджански институт). Най-ниски, под 60% от ППВ, бяха влагозапасите на места в крайните южни райони на страната (агростанциите Сандански, Любимец).

През ноември при овощните култури ще протича процес на закаляване, предшестващ периода на покой. През повечето дни от първата половина на месеца условията ще бъдат подходящи за провеждане на почвообработки, внасяне на минерални торове, за засаждане на нови овощни насаждения.

Крупни фермери са се договорили със зам.-министъра на земеделието Явор Гечев да им бъдат опростени целеви кредити. Това каза пред журналисти по време на днешния протест Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите в България, цитирана от Фокус.

Представители на четири от асоциациите в животновъдството са подписали декларация, с която е било договорено да станат изискуеми целевите кредити на животновъди, които не са запазили броя на животните си. Кредитите са отпускани още през 2008 година от ДФ „Земеделие“.

В декларацията се казва още, че трябва да бъдат опростени кредитите на тези, които са успели да запазят броя на животните си. Според Христова, това е престъпление спрямо многото дребни фермери, някои от които са фалирали вече и са продали животните си.

Животновъдите и сега са задължени да плащат лихви всеки месец и да правят погасителен план за изплащане на задълженията им. Спрямо договорката с министерството, съдия изпълнител ще трябва да влезе в дома им и да описва всичко. От това отново ще спечелят крупните и богати фермери, които имат над 1000 животни, техните кредити ще бъдат опростени, каза Христова.

Затова Националната асоциация и Съюза на животновъдите не са подписали тази декларация, която всъщност е била инициирана от четирима души – Мария Степанчева, която е начело на Асоциацията на биволовъдите, Тенчо Колев, член на УС на Асоциацията на млекопроизводителите в Стара Загора, сем. Коюмджиеви и крупния фермер Димитър Зоров.

Взехме единодушно решение, че протестите продължават. В момента уведомяваме общината и областната управа на Пловдив за затваряне за неопределено време магистрала „Тракия“ на разклона за село Труд“, каза още Пенка христова.

Търговията на големите стокови борси през вчерашния ден остана нееднородна, като маслодайният компонент в Париж загуби нови 2,75 евро до 362,50 евро за тон. Най-много обаче изгубиха изтичащите ноемврийски фючърси при царевицата. Те се продаваха при 172,50 евро за тон, което е спад 3,25 евро за деня. Пшеницата поевтиня с 0,50 цента до 202,00 евро за тон.

Печалби в Чикаго регистрираха почти всички котировки. Соята със срок на доставка през ноември се повиши със 7,75 цента до 1279,00 цента за бушел. Актуалните котировки при царевицата прибавиха 1,25 цента – до 432,00 цента за бушел, а пшеницата 0,25 цента до 681,25 цента за бушел.

Всички котировки при ранната търговия днес отчетоха печалби. Анализаторите очакват и търговията на борсата в Париж да остане стабилна, въпреки някои технически проблеми, заради излизане от пазара на старите фючърси.

Световното производство на вино през тази година е достигнало шестгодишен рекорд заради високите добиви от грозде, сочат данните на Международната асоциация по лозарство и винарство, съобщава агенция Ройтерс. Всички водещи винопроизводители в Европа отчитат ръст на производството. Такива данните има и за САЩ и Чили. Лозарите в България също могат да се похвалят с по-добра реколта и повече продукция.

През миналата година, когато в почти цяла Европа беше отчетено намаление на произведеното винено грозде заради лошото време, през тази секторът отчита високи резултати. Според международната организация заради добрите климатични условия и производителността в лозарството тазгодишната реколта е добра. Данните от България отчитат увеличение на добивите с между 20 и 40%. Според официалната прогноза на земеделското министерство се очаква да бъдат произведени около 250 хил. тона грозде в страната, което е ръст от около 25 на сто. През миналата година се реколтира около 192 хил. тона продукция.

В доклада на международната организация се посочва, че площите, засети с лози, продължават да намаляват. В световен мащаб за година е отчетен спад от 150 хил. дка, като лозите заемат 75 млн. дка земи. Заради продължаващите регулации на ЕС за изкореняване на лози спадът продължава да е най-голям в Европа. За 2012 г. най-много намаление на лозите има в Испания и Италия, се посочва в документа.

Данните на международната организация показват, че през 2013 г. ще бъдат произведени 281 млн. хектолитра вино, което е с 9 на сто повече от миналата година и най-високото количество от 2006 г. насам. Увеличение има във всички основни европейски производители на вина.

У нас все още няма официални данни от МЗХ, но се очаква да се произведат по-големи количества вино, включително и с по-високо качество, заради богатата гроздова реколта.

Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник

Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“

– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?

– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.

Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.

Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.

Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.

Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.

– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.

– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.

Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.

Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.

Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.

– Какво ще кажете на българските фермери?

– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.

– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?

– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.

Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.

Сеитбата на пшеницата в цялата страна продължава с пълна пара.

На много места са засети по-голям процент от предвидените площи, на други, където сушата бе много голяма, фермерите изчакаха .

Очаква се сеитбата да приключи докъм края на месеца, а на отделни места – до началото на ноември.

По традиция повечето от зърнопроизводителите залагат на доказалите се в практиката български сортове пшеница, които при нашите условия дават по-добри резултати.

През последните години обаче се наблюдава интерес и към европейската селекция. Тях фермерите ги пробват на по-малки площи, за да видят как се представят, и най-вече да ги съпоставят с нашите сортове.

Безспорни фаворити остават сортовете Енола, Аглика, Кристи, Диамант, Тракийка, Лазур и други.

Прогнозира се площите с пшеница да се запазят на близки до миналогодишните нива, въпреки че на места фермерите се отказаха да сеят рапица, която ще заменят с пшеница и ечемик.

Засилен интерес се наблюдава към пивоварния ечемик в Северозападна България, коментират агроспециалисти.

Проблем за добивите може да се окаже недостатъчното торене в някои райони на страната. Това споделят дори фермери от Добруджа, където на места не е направено запасяващо торене с комбинирани торове. Масово е подхранвано с NPK торове, но не в оптимални дози. А някои фермери са предпочели само амониев нитрат, внесен със сеитбата. Други производители разчитат на последействието на комбинираните торове от миналата година. Има информация и за производители, които буквално са пропуснали предсеитбеното торене.

Затова съветът на специалистите по торене е да се направи предзимно подхранване на посевите с подходящи продукти.

То няма да компенсира напълно пропуска на основно торене, но все пак е по-добър вариант. Още повече че при листното подхранване хранителните вещества се усвояват лесно от младите растения, които бързо ще напреднат в развитието си и ще могат да достигнат оптималната фаза за зимуване.

Каква е картината в страна, научихме от агроспециалистите от фирма „Екофол“, които ни предоставиха наблюденията си.

Регион Добрич, Генерал Тошево, Шабла, Каварна

Обработките са направени навреме, на повечето места веднага след прибиране на слънчогледа.

Времето за сеитба се оказва много продължително, тъй като първите сеитби започнаха още в края на септември, след което имаше добри валежи.

На някои места, отново заради дъжда, се образува почвена кора и се наложи предсеитбено да се направи още едно култивиране.

Общо засетите полета до средата на октомври са около половината от предвидените.

В най-ранните се наблюдава фаза 1-2-ри лист, но повечето посеви сега поникват. Предстои да бъдат засети още площи.

Късната сеитба ще е предпоставка за по-късно развитие.

Това налага да се предприеме предзимно пръскане с лактифрост, за да се осигури успешно презимуване.

Регион Силистра, Главиница, Тутракан

Поради късната жътва на слънчогледа в някои райони, обработките закъсняха, там и сеитбите ще са по-късни. При навреме засетите полета, благодарение на влагата и топлите дни, пшеницата е във фаза 1-2-и лист, но има и доста голям процент все още непоникнала – главно на местата с по-лоша обработка и късно засяване.

Регион Попово, Търговище, Шумен към Варна

Като цяло обработките са добри, но се закъсня със сеитбата. Причина за това са продължилите около седмица валежи – от края на септември до началото на октомври.

Така че масовите сеитби стартираха през втората десетдневна на октомври.

Към този момент са засети около 50% от площите. Поникване и развитие на 1-2 лист има при най-рано засетите посеви. Значителна част от октомврийските сеитби все още не са поникнали.

Регион Разград, Исперих, Русе

На повечето площи обработките на почвата са добри. Сеитбата започна в първата десетдневна на октомври. Има по-ранни полета пшеница и ечемик, при които се наблюдава фаза 1-2-и лист. При повечето полета растенията сега поникват. Значителен е и процентът на непоникналите посеви.

Производителите, които сами извършват обеззаразяването и все още имат да сеят, прилагат заедно с фунгицида и растежен стимулатор.

Регион Стражица, Велико Търново, Бяла, Свищов

Сеитбите на пшеница и ечемик започнаха след 20-и септември. Продължилата суша допълнително усложни кампанията. Подготовката на площите не беше качествена, но сеитбата започна.

Фермерите казват: нека семето да е в земята, пък когато падне дъжд – ще поникне. Валежите паднаха и последва повишение на температурите с 8-10 градуса, което създаде условия за поникване. При най-ранните сеитби се наблюдава развитие на 1-2 лист.

До края на октомври посевите ще достигнат трети лист. Трябва да се третират с лактифрост, тъй като хубавото време за братене ще бъде ограничено.

Ако посевите останат да зимуват в ранна фаза, има голяма опасност от изтегляне и измръзване.

Вече започнаха и ранните есенни слани, което допълнително ще забави развитието на есенниците.

Регион Плевен, Ловеч, Севлиево

Обработките до момента са добре направени, а има и площи, които все още се обработват.

Падналите валежи в края на септември създадоха предпоставки за добра подготовка.

Едва около 10-20% от площите бяха засети в края на септември, масовите сеитби са през октомври.

В най-рано засетите полета вече има фенофази 1-2-и лист на пшеницата и ечемика.

Все още има и непоникнали посеви – главно от последните сеитби.

Регион Плевен, Кнежа, Бяла Слатина

Сеитбата започна активно в края на септември и началото на октомври. Падналите валежи в първата седмица на месеца забавиха мероприятието. Развитие на 2-3 лист при пшеницата и ечемика се наблюдава при най-рано засетите полета – тези от края на септември.

Вече има нападение от житни мухи – предстои извеждане на химическа борба, съчетана с внасяне на лактифрост за стимулиране на братене и подобряване действието на инсектицида. Октомврийските сеитби сега поникват – наблюдава се равномерно и дружно поникване. На част от площите сеитбата предстои.

Регион Враца, Монтана, Видин, Лом

Обработките закъсняха, забави се и сеитбата. През септември бе прекалено сухо за качествени почвообработки. Земеделските производители плануваха масовите сеитби да почнат от началото на октомври, но времето не позволи да се приберат навреме пролетниците.

Падналите валежи улесниха обработките и спомогнаха за поникване на културите. В най-рано засетите полета при ечемика и пшеница се наблюдава развитие на 2-3-и лист, масовото състояние е поникване – 1-ви лист.

Поради продължителните октомврийски валежи има вероятност част от сеитбата да се изтегли след оптималния срок. Това при всички случаи ще наложи предзимно стимулиране на младите растения с лактифрост за по-добро презимуване.

Регион София, Дупница, Пазарджик, Раковски

Обработките бяха направени навреме, въпреки сушата в последните месеци. Полетата след слънчоглед и царевица се обработиха лесно, в сравнение с тези, оставени за повторки. Сеитбата продължава, процентът на засетите полета се увеличава ежедневно.

В районите на София и Дупница има развитие на 1-2 лист при първите сеитби. В Пазарджик и Пловдив все още няма поникване. Първите дъждове започнаха в средата на октомври и до края на месеца се очаква развитие на посевите.

Регион Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас

В ход е масовата сеитба. Като се има предвид продължителната суша и състоянието на почвата, обработките са направени сравнително добре – предимно двукратно дисковане или продълбочаване. По-напред в развитието са посевите в районите на Карнобат и Бургас – там има развитие на 1-ви до 3-и лист, полетата зеленеят. В района на централна Южна България засушаването бе по-дълго, валежите започнаха в средата на октомври. Топлото време, което се очаква до края на месеца ще създаде благоприятни условия за покълнване и поникване на последните засети посеви.

Регион Ямбол, Елхово, Карнобат

Обработките са направени добре, но сеитбата започна късно и процентът на засети площи все още е малък. Все още няма масово поникване, въпреки че 2/3 от площите са засети. Количеството на валежите през септември бе крайно недостатъчно за поникване. Дъждовете от средата на октомври, съчетани с подходящи температури, ще създадат благоприятни условия за бързо развитие на пшеницата и ечемика.

Регион Свиленград, Харманли, Хасково

Голяма част от производителите успяха да приберат навреме предшествениците и да подготвят площите за сеитба въпреки сушата, която накара някои от стопанствата да отложат сеитбата.

Това не се случи навреме и сеитбите започнаха в условия на суша. Част от ранните посеви са във фаза 1-2-и лист, като поради шарената влага на места има неравномерно поникване.

Значителен е процентът на непоникналите посеви – основна причина за това е липсата на влага. Дългоочакваните валежи през втората десетдневна на октомври създадоха условия за поникване на късно засетите полета с пшеница и ечемик.

Около 50 недоволни граждани се събраха на протест срещу отмяната на мораториума за продажба на български земи на чужденци пред сградата на Министерство на земеделието и храните, съобщи Фокус.

На стълбите пред сградата на министерството има плакати с едно и също изображение и надпис: „1 кв.м. за 0,5 литра вода, 0,50 лева – промоцията е валидна до изчерпване на количествата“, „Земя напоена с кръв не се продава“.

На стълбите има подредени брошури със заглавие: „Истината за българската земя и мораториума за продажбата й на чужденци“, като на тях са описани причините за протеста, като има и препратка към социалната мрежа, където се публикуват материалите. В района има полицейско присъствие.

Според организаторите на протеста действията на правителството, с които не се забранява продажбата на земя на чужденци, показват, че правителството не иска да даде възможност за развитие на земеделието ни. Основното искане на протестиращите е възстановяване на чл. 22, ал.1 от Конституцията от 1991 г., който гласи, че чуждестранни физически и юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя. Малки деца, които са облечени в български народни носии, държат голям плакат с изображение на български ханове, царе, революционери и възрожденци, на който пише: „Не сме дали разрешени да продавате!“.

На някои от издигнатите плакати е изписано още: „Продажба на земя на чужденци + внос на пришълци = обезбългаряване“, „Земята българска не си продавам – тя ми е безценен дар от бога“.