Новини от земеделието и селското стопанство в България

През юни 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна вноса на 56 пратки с над 230 тона хранителни стоки от трети държави в резултат на граничен ветеринарен и фитосанитарен контрол. Проверките са проведени на одобрените контролни пунктове при засилен контрол и прилагане на спешни мерки за пратки с храни и фуражи от неживотински произход, предназначени за внос в ЕС.

Какви продукти са задържани

Сред несъответстващите пратки с продукти от неживотински произход са установени следните нарушения:

• Пипер и домати — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Чай матча на прах — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Сушени смокини — замърсяване с охратоксин А или афлатоксини;
• Шамфъстък — наличие на микотоксини;
• Кимион — високо съдържание на пиролизидинови алкалоиди.

При фитосанитарния контрол са задържани пратки с плодове и зеленчуци поради несъответствия в сертификатите им.

Продукти от животински произход

В категорията на продуктите от животински произход са спрени пратки с телешко месо поради незадоволителна идентификационна проверка, както и пратки с трайни съставни продукти.

Уведомления в системата RASFF

Във връзка с установените несъответствия БАБХ е създала общо 47 уведомления в Системата за бързо оповестяване за храни и фуражи (RASFF) на Европейската комисия. От агенцията съобщиха, че контролът е постоянен и има за цел да не допуска несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на ЕС, като по този начин гарантира безопасността на хранителната верига и защитата на потребителите.

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

• Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
• Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
• Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
• Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Кампанулата (Campanula) е декоративно цвете, чието латинско наименование означава „малки камбанки“. Семейството на кампанулите обхваща над 500 вида и подвида растения, които се различават по множество признаци, но са обединени от характерната форма и цвят на цветовете. У нас се срещат няколко разновидности, а сините и белите цветове на кампанулата придават романтичен щрих на всяка градина или балкон.

Булчински букет — най-разпространената кампанула в България

Най-популярната сред цветарите у нас разновидност се отглежда предимно в саксии, висящи кошници или сандъчета за балконски парапет. При подходящи грижи и редовно почистване на прецъфтелите цветове растението е способно да цъфти от пролетта до късна есен. С нарастването на стъблата те се „изсипват“ от съда, образувайки каскада от цветове.

Цветовото разнообразие не е голямо — основно светло- и тъмносини нюанси, както и снежнобяло. Цветчетата наподобяват звездички и са наредени толкова гъсто, че листата почти не се забелязват. Достъпни са вече и кичести форми, при които цветовете приличат на миниатюрни розички — сортът Campanula x haylodgensis.

Местоположение, поливане и грижи

Изборът на подходящо място е едно от най-важните условия за здраво и красиво растение. Идеалното е сутрешното слънце и следобедна засенка. При пълно засенчване стъблата се издължават и разреждат, а прякото следобедно слънце поврежда цветовете и листата.

• Поливане: почвата трябва да се поддържа влажна по време на активната вегетация. Всяко пресъхване води до загуба на цветове и абортиране на пъпки, а преовлажняването може да причини загниване на корените.
• Подхранване: извършва се два пъти месечно с комбинирани торове с по-високо съдържание на микроелементи.
• Течение: кампанулата трябва да се пази от течение — стъблата са крехки и лесно се чупят. От наранените места се отделя млечен сок, който при допир с чувствителна кожа може да предизвика дразнене и обриви.

Растението може да стои навън през по-голямата част от годината, но при застудяване трябва да се прибере на закрито. В по-топлите райони на страната кампанулата може да се засади директно в градината и да презимува успешно. Ако остане в саксия, през зимата се нуждае от светло и хладно помещение при намалени поливки.

Размножаване

Кампанулата се размножава лесно чрез резници. По-силните стъбла се заложат за вкореняване във вода или в торфена смес, като предварително се обработват с растежен хормон. Корени се образуват за две до три седмици на топло и светло място. Препоръчително е резниците да се оросяват редовно или да се покрият с прозрачен похлупак за поддържане на въздушна влажност. Вкоренените растения се засаждат в малки индивидуални саксии, а върховете им се пензират за стимулиране на разклоняването.

Campanula carpatica — за градини и алпинеуми

Campanula carpatica е друга разновидност, която се среща често в българските градини и алпинеуми. Цветовете са малко по-едри, камбанковидни, с лилаво-сини нюанси. Растението е студоустойчиво и лесно за отглеждане — изисква редовни поливки и добър дренаж. Може да се засажда на слънчеви места, а шарената сянка е допустима, макар да може леко да намали цъфтежа.

Кампанула карпатика достига височина около 20 см и се разпростира повече встрани. Цъфти през летните месеци и се размножава по-рядко чрез семена, а по-често чрез резници и делене на коренището. Подходяща е за скални кътове или нисък бордюр. Основните ѝ врагове са охлювите и листните въшки — препоръчва се редовна проверка за нежелани гости и навременно почистване на прецъфтелите цветове.

Производители на биологични продукти от югоизточна България, източните Родопи и Варна взеха участие в 15-ото издание на регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Събитието се проведе на площад „Освобождение“, край сградата на Безистена, а сред новите предложения на щандовете бяха елексири с джинджифил и студенопресован сок от череши.

Географията на изложението се разширява

Организаторът Антоанета Събева от фондация „Ямбол – вкус и традиции“ заяви, че целта е с всяко следващо издание изложението да надгражда — да запознава местните потребители с нови качествени продукти и да подкрепя самите производители. Регионалният базар се провежда всяка втора събота на месеца с подкрепата на местната община и на Ямболската търговско-промишлена палата.

Сред дебютантите на тазгодишното издание бяха Халил и Фатме Тулеви от Варна, чиято продуктова серия излиза под името BT Juice. Фатме Тулева описва предлаганото като „аптечка от природата“: елексири с джинджифил, мед, лимон и куркума, за които твърди, че подпомагат при възпаления, прочистват черния дроб и укрепват имунната система. Друга комбинация заменя куркумата с хрян — за борба с хрема и кашлица, по думите на производителката. Семейството предлага и т. нар. пюрали — конфитюри без добавена захар и консерванти. Продуктите им са на пазара от година и половина, имат няколко отличия и се предлагат в специализирани магазини за здравословни храни. Халил Тулев, авторът на рецептите, посочи, че разработването им е отнело около година, като за окончателния вид са се консултирали със сертифицирани лаборатории.

Производители от сливенския квартал „Речица“ предложиха праскови, кайсии и студенопресован сок от череши — стопроцентов натурален продукт, който след отваряне трябва да се консумира в рамките на седмица при съхранение в хладилник.

Пчеларите отчитат добра реколта, но се оплакват от ниски изкупни цени

Разнообразие от мед и пчелни продукти отново намери място на изложението. Повечето пчелари споделиха, че сезонът е изключително благоприятен — продължителните дъждове през пролетта са осигурили добра паша и съответно високи добиви. На щандовете се предлагаше вече нова реколта мед от рапица, кориандър, драка, липа, горски букет и ливадни билки.

Въпреки добрата реколта, изкупните цени остават ниски за поредна година. Здравко Аврамов от село Робово, община Тунджа, посочи, че рапичният мед се изкупува на едро по 2,00–2,20 евро, а за букета и слънчогледа се очаква около 2,70 евро. „Това са изключително ниски цени на фона на тази инфлация“, категоричен бе той. Пламен Сивков, произвеждащ мед в района на Манастирските възвишения в област Ямбол, добави, че цените на меда бавно започват да се покачват под натиска на поскъпването на горивата и консумативите. Той даде пример: ако миналата година една скована обтелена рамка е струвала 70–75 стотинки, сега цената е достигнала 90 цента.

Директната продажба — предпочитан канал за реализация

Всички участници в ямболския базар са убедени, че присъствието на подобни изложения е най-ефективният начин да достигнат до клиентите си. На щандовете посетителите могат да опитат продуктите, да получат съвети и разяснения и да обменят контакти с производителите, споделиха фермерите. Задържащите се ниски изкупни цени допълнително засилват интереса към директната продажба.

На изложението се предлагаха още пресни и сезонни зеленчуци, вино, колбаси и мезета, млечни продукти от производители от югоизточна България, включително сирена и кашкавал от козеферма в източните Родопи. Участващите занаятчии представиха ръчно изработени бижута, картини от пясък, текстилни изделия с българска шевица, кукли и играчки.

Рибите са опортюнисти: ако се появи храна под каквато и да е форма, те ще я изядат — дори ако е бил най-добрият им съжител ден по-рано. Видяна риба, която поглъща друга, всъщност почти нищо не означава сама по себе си. Когато една риба умре, останалите в аквариума бързо се възползват от ситуацията. Дори риба, която е все още жива, но отслабена или болна, ще бъде тормозена от съседите си. За собствениците на агресивни риби в аквариума истинският въпрос не е „кой изяде рибата“, а „защо тя е умряла“.

Защо рибите изяждат съжителите си

Поредица от смъртни случаи в аквариума може да е резултат от видим агресор, но е също толкова вероятно причината изобщо да не е друга риба. Промяна в условията на водата, избухване на незабележима болест или стрес са сред по-честите виновници. Наблюдението на поведението е ключово — особено когато са добавени нови риби или когато нещо в аквариума се е променило.

Новите риби са под внимателното наблюдение на останалите. Йерархия съществува дори сред мирни видове — teritoriите вече са разпределени и всички следят новодошлия. Ако останалите се почувстват заплашени, могат да избухнат кавги. При първи признаци на агресия помага пренареждането на декора: то заличава познатите граници и може да успокои обстановката. Ако агресията продължава, може да се наложи преместването на агресора или на рибата, която е обект на нападенията. Достатъчно скривалища — растения, камъни, декоративни елементи — намаляват напрежението.

Ролята на водата и болестта

Скок в нивата на амоняк или нитрити е невидим, но не и рядък проблем, дори в добре поддържан аквариум. Добавянето на нови риби може временно да наруши биологичното равновесие и да предизвика краткотраен скок на амоняка, последван от повишени нива на нитрати. Новите риби са особено уязвими: те вече са под стрес от улавянето, транспорта и поставянето в нова среда. Смяната на водата, почистването на филтъра или друга поддръжка също може временно да наруши азотния цикъл.

Резултатът понякога е верижна реакция: една риба умира и добавя органични токсини към водата, а друга, вече отслабена, също загива. Този „домино ефект“ лесно се бърка с поредица от убийства, въпреки че в действителност е следствие от лошото качество на водата. Редовното проследяване на pH, амоняк, нитрити и температура помага да се забележат такива промени навреме.

Болестта е друга честа причина. Не всички заболявания са очевидни, затова новите риби се препоръчва да се поставят в карантина. Ако новата риба е закупена вече заразена, стресът от преместването може да я погуби за нощ. Останалите риби се нахвърлят върху трупа — и сами се заразяват. По-слабите от тях могат да загинат и на свой ред да бъдат изядени.

Как да предотвратите проблемите

• Поставяйте новите риби в карантина преди да ги пускате при останалите.
• Водете дневник на поведението, за да разпознавате отклоненията от нормата.
• Следете редовно нивата на pH, амоняк, нитрити и температура.
• Увеличете честотата на наблюденията при добавяне на нови риби или значима промяна в аквариума.
• Осигурете достатъчно скривалища и пренаредете декора при признаци на агресия.
• Разпръсвайте храната равномерно по повърхността, за да избегнете струпване и битки.
• При продължителна агресия използвайте клетка за размножаване, в която временно да поставите агресора.

Два вида агресивни риби

Агресивните риби се делят на две групи. „Тормозчиите“ хапят, гризат перки, гонят и притискат в ъгли — някои не спират, докато не убият противника. Хищниците гледат на съжителите си единствено като на бъдеща храна. За опитни акваристи, готови за предизвикателството, съществуват управляеми представители и на двете групи.

Пет популярни агресивни вида

Екзодон (Exodon paradoxus), известен и като „тетра с изпъкнали зъби“, е месояден и поглъща люспи — малцина от останалите риби са в безопасност от него. Сребристата му окраска с червени и оранжеви перки и отблясъци от синьо и лилаво при добро осветление го прави и декоративен. За да бъде щастлив в група, рибките трябва да се закупят едновременно и в достатъчно количество — някои акваристи препоръчват поне 12, с приблизително еднакъв размер.

Оскарът е голяма, ярка риба, подходяща за самостоятелен акцент в аквариума. Младите екземпляри са плахи, но с порастването стават по-агресивни. Препоръчва се да се отглеждат в отделен аквариум, докато са незрели. Няколко възрастни оскара изискват голяма аквариумна система и носят риск от териториални битки.

Пауновият бас, въпреки името си, принадлежи към семейството на цихлидите. Окраската му варира от зелено до златисто с три черни ивици по гърба. Хищна риба — ще изяде по-малки съжители, ако храната е оскъдна. Изисква дълъг аквариум със сигурен капак, тъй като е много подвижна.

Цихлидата „Мидас“ е едра, ярко оцветена риба с характерна изпъкналост на главата. Силно териториална по време на размножителния сезон, когато защитава зоната около гнездото си. Честа е бъркането ѝ с цихлидата „червен дявол“.

Цихлидата „щука“ е хищна и силно териториална — убива по-малки съжители, а понякога и такива с подобен размер. Подходяща е за аквариум с един вид и за опитни акваристи. Въпреки агресивния си характер, тези риби взаимодействат с хората и са известни с това, че „молят“ за храна. Принадлежат към едрите цихлиди и могат да живеят до 10 години.

Камъните са сред най-универсалните елементи в ландшафтния дизайн — варират по форма и текстура, комбинират се лесно с различни материали и добавят усещане за трайност и спокойствие към всяка градина. Независимо дали целта е декорация на цветна леха, камуфлаж на стопански постройки или цяла каменна градина за медитация, правилно подбраните камъни могат да трансформират облика на имота.

Варианти за декориране с камъни

Съществуват много подходи за включване на камъни в градинското пространство — от отделни декоративни акценти до сложни композиции. Големите камъни, заобиколени от ниски плачещи върби или цъфтящи туфи магнолия, работят добре като визуални акценти. Камъни, обвити с лози, създават романтичен, антично-мистичен ефект, особено подходящ за градини в класически стил.

Комбинацията от камъни и мъх носи съвсем различно настроение — състарени, мъхести камъни сред иглолистни дървета напомнят за скандинавска приказна атмосфера. Средни и малки камъни могат да служат като рамка около по-голям елемент в композицията — дърво или широка цветна леха.

На неравен терен, като склон или изсъхнало речно корито, камъните се вписват естествено, а зеленината, надничаща между тях, оживява пейзажа. Популярни остават и алпийските хълмове — аранжировки от едри камъни, украсени с планински растения като лавандула и нискорастящи борове. Сходни са алпинеумите, при които изборът на растения не се ограничава само до алпийска флора — всякакви бавнорастящи сортове са подходящи. Дори малка градина може да побере уютна каменна композиция от един или два камъка, заобиколени от внимателно подбрани растения.

Функционалност и скриване на технически елементи

Камъните в градината не са задължително само декоративни. Класическото им приложение включва пътеки и огради, каменни пейки и отделни елементи за сядане. С подходяща обработка един камък може да замени напълно стол или шезлонг.

Все по-популярно приложение е скриването на нежелани визуални елементи — капаци на шахти, септични ями и помпени станции. Поставен стратегически, камък може да се слее безпроблемно с околния дизайн и да маскира подобни инсталации, без да наруши естетическата хармония на градината.

Особено въздействаща е и комбинацията от камък и вода. Камъните се използват като украса на фонтани и езерца — под формата на каменна зидария по брега или като острови сред водни лилии.

Естествен камък или полистоун?

При избора на материал за градинските камъни възникват два основни варианта: естествен камък и изкуствените му аналози. Естественият камък е надежден и визуално привлекателен, но носи редица практически предизвикателства.

• Пясъчникът не понася добре влажни условия и не е подходящ за скриване на комунални линии или за употреба във влажен климат.
• Мраморът и гранитът са по-издръжливи, но цената им е значително по-висока.
• Значителното тегло на естествените камъни — понякога до няколко тона — усложнява транспортирането, монтажа и може да изисква допълнително укрепване на почвата.

Алтернатива на естествения камък е полистоунът — материал на базата на акрилни смоли и алуминиев хидроксид. Той съчетава естетиката на естествения камък с предимствата на съвременните композитни материали.

• Полистоунът е нетоксичен и безвреден за хора и животни.
• Значително по-лек е от естествения камък, което улеснява транспортирането и монтажа.
• Капаците за шахти и септични ями от полистоун, имитиращи естествен камък, са кухи и снабдени с вентилационни отвори — дори моделите с диаметър до 2 метра остават леки.
• Устойчив е на UV лъчи, на влага и на температури до 180 градуса по Целзий.
• Лесен е за почистване и устойчив на петна, включително от плодови сокове.
• Предлага се в до сто различни цвята, което дава широки възможности за персонализация.

Полистоунът може да имитира различни видове естествен камък — пясъчник, гранит и други — или да се използва за по-нестандартни дизайнерски решения, включително декоративни фигури.

Докато говедата са на паша и темпото в животновъдните ферми се забавя, фермерите разполагат с подходящ прозорец за дезинфекция на говедовъден обор — задача, която е трудоемка в натоварените месеци, но решаваща за здравето на стадото след прибирането му.

Защо именно сега?

Оставянето на сламената постелка в обора без почистване за продължителен период увеличава бактериалното натоварване в помещенията. Това може да доведе до инфекции като диария или куцота в началото на следващата година. Обратно, летните UV лъчи действат като естествен дезинфектант — допълнително предимство, от което фермерите могат да се възползват, ако оставят обора празен след почистването. Именно затова специалистите препоръчват да се започне с дезинфекцията на боксовете, докато кравите са още на паша.

Стъпки за ефективно почистване

• Отстранете цялата постелка — това е първата стъпка, преди всяка друга намеса.
• Изчистете всички замърсявания — изсъхнали фекалии и мръсотия по стените, подовете, пукнатините и парапетите трябва да бъдат премахнати, тъй като всяко натрупване намалява ефективността на дезинфектантите.
• Изберете метода за почистване — повечето ферми използват водоструйка, но почистването с пара е също толкова ефективно, ако не и по-добро за унищожаване на бактерии.
• Приложете подходящ дезинфектант — ако през изминалата година в стопанството е имало случаи на диария или друго заболяване, е важно да се установи кой конкретен причинител е бил налице. Тази информация определя избора на най-подходящия препарат. Всички повърхности трябва да бъдат добре покрити, а препоръчителното контактно време, посочено на продукта, трябва стриктно да се спазва.
• Изплакнете с вода — след дезинфекцията помещенията се изплакват, след което оборът се оставя празен за три до четири месеца, за да се прекъснат всички болестни цикли.

Ремонти и подготовка за зимата

Периодът, в който животните са на паша, е подходящ и за извършване на ремонтни дейности. Почти винаги има неотложни поправки — на порти, водопроводи, боксове или покривни материали. Тяхното навременно отстраняване е особено важно при есенните телета, тъй като по този начин те не изпитват допълнителен стрес при връщането си в стопанството.

През периода 10–16 юли 2026 г. агрометеорологичната прогноза предвижда, че развитието на земеделските култури ще протича при температури, близки до климатичните норми. Това се посочва в последната прогноза на агрометеоролога от Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева. В южна България условията ще бъдат подходящи за прибиране на зърнената реколта в повечето дни от периода.

Валежи и влага в почвата

Валежите, паднали през първата 10-дневка на юли, са неравномерно разпределени в страната. На места в северозападна България, Софийското поле и североизточните райони те надвишиха 35–40 литра на квадратен метър. Конкретно отчетените количества са: Плевен — 51 литра, София — 40 литра, Шумен — 49 литра, Исперих — 55 литра, Силистра — 35 литра на квадратен метър. Тези валежи са повишили запасите от влага в горните почвени слоеве.

Противоположна е картината в югозападните и югоизточните райони, където падналите количества са без стопанско значение — под 7–8 литра на квадратен метър. Регистрираните стойности там са: Кюстендил — 6 литра, Сандански — 3 литра, Сливен — 3 литра, Стара Загора — 7 литра на квадратен метър. В крайните южни райони нивото на запасите от влага в 50-сантиметровия почвен слой е ниско — на места под 60% от пределната полска влагоемност (ППВ). Прогнозата предвижда, че в тези райони ще се налага прилагане на повишени норми на напояване при пролетните и зеленчуковите култури.

За следващия 7-дневен период валежи и подобрение на условията за вегетация на пролетните култури се очакват в западна България, централните северни и източните райони на страната.

Фази на развитие при основните пролетни култури

При царевицата фазите на развитие ще зависят от ранозрелостта на съответния хибрид. Прогнозира се наблюдение на изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване, а при ранните хибриди — наливане на зърното. При слънчогледа ще протича цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената.

Растителна защита и жътвена готовност

При овощните култури прогнозата предупреждава, че през втората 10-дневка на юли не трябва да се подценяват растителнозащитните пръскания срещу второто поколение плодови червеи. При лозите третиранията срещу оидиума трябва да продължат. По-подходящи условия за провеждане на такива пръскания ще има в началото и в края на периода — в по-хладните часове от деня, при температури под 25 градуса по Целзий.

Получените добиви от ечемик и пшеница са определени като много добри. На места в североизточна България добивите достигат до и над 650–700 килограма от декар. Сухото и топло време повишава вероятността от възникване на пожари, особено при есенните посеви, встъпили в жътвена зрелост.

• Царевица: изметляване, цъфтеж на метлицата, изсвиляване; при ранните хибриди — наливане на зърното
• Слънчоглед: цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената
• Овощни: пръскания срещу второто поколение плодови червеи
• Лози: продължаване на третиранията срещу оидиум
• Жътва (южна България): подходящи условия в повечето дни от периода
• Пожарна опасност: повишена при сухо и топло време в районите с узряло зърно

Павилионът е популярен елемент от ландшафтния дизайн, който разкрасява имота и създава допълнително пространство за отдих и забавление. Независимо от размера и стила на градината, шатрата може да се превърне в привлекателно допълнение. Различните видове павилиони се различават по дизайн, материали и функционалност.

Видове шатри

Съществуват три основни вида градински шатри, всеки с различни предимства и недостатъци.

• Рамкови шатри — най-разпространеният вид. Изградени са от метална или дървена рамка с опъната тента. Отличават се със сила и стабилност, подходящи са за целогодишна употреба и се предлагат в широка гама от размери и форми. Недостатъкът им е, че монтажът и демонтажът са по-трудоемки и изискват повече място.
• Разглобяеми шатри — лесни за сглобяване и демонтиране, с лека рамка и синтетична тента. Идеални са за временна употреба благодарение на своята мобилност. По-малко издръжливи са от рамковите и могат да бъдат нестабилни при силни ветрове.
• Надуваеми шатри — сглобяват се бързо с помпа, леки и подходящи за пикници и краткосрочни събития. Не изискват много място за съхранение, но имат ограничена якост и по-кратък експлоатационен живот.

Монтаж на шатрата

Правилният монтаж е ключът към издръжливостта и безопасността на конструкцията. Препоръчва се следването на няколко основни стъпки.

• Избор на местоположение: Изберете равно и сухо място, защитено от вятър и пряка слънчева светлина. Около конструкцията трябва да има достатъчно свободно пространство.
• Подготовка на основата: За рамковите шатри се препоръчва монтиране на дървена или метална рамка за осигуряване на стабилност. Сгъваемите и надуваемите варианти могат да се поставят директно на земята, но за по-голяма устойчивост се препоръчват специални стойки.
• Сглобяване: Рамката се закрепва към подготвената основа, след което тентата се опъва и фиксира с въжета или крепежни елементи. Всички връзки трябва да са здраво закрепени.
• Интериор: Вътрешността се обзавежда според предназначението — маси, столове и пейки за забавление или меки кресла и възглавници за релакс. Фенери и цветни аранжировки добавят уютна атмосфера.

Идеи за използване

Градинската шатра предлага разнообразни възможности за практическо използване.

• Зона за отдих: Меки столове, диван, масичка за кафе и атмосферно осветление превръщат шатрата в идеален кът за четене и разговори на открито.
• Трапезария на открито: Маса и столове под шатрата създават подходящо място за семейни събирания. Цветя и свещи допринасят за празничната атмосфера.
• Детски кът: Меки одеяла, играчки и книги превръщат пространството в уютно място за игра, докато родителите могат да почиват наблизо.
• Място за спортни дейности: Спортна екипировка като дъмбели, постелка за йога и въжета за скачане намират подходящо място под шатрата, която предпазва от слънце и вятър по време на тренировка.

Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание разглежда проектобюджета за 2026 година, в който разходите на Министерството на земеделието са увеличени с близо 11,5 милиона евро спрямо предходната година — ръст от 6%, до 200 331 600 евро. В същия документ са заложени по-високи средства и за Държавен фонд „Земеделие“, и за Селскостопанска академия, а капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД се предвижда да бъде увеличен с 20 млн. евро.

Разходи за МЗХ, Академията и ДФ „Земеделие“

Определените средства за политики в областта на земеделието и селските райони са с близо 12% по-висок бюджет спрямо 2025 г. Разходите за персонал на министерството нарастват с близо 6 милиона евро — до 136 225 300 евро.

Издръжката на Селскостопанска академия се увеличава от 39 567 958 евро през 2025 г. на 43 231 600 евро за 2026 г.

При Държавен фонд „Земеделие“ общите разходи нарастват от 277 346 241,7 евро миналата година на 300 917 500 евро, а разходите за персонал — от 34 млн. евро на 35,2 млн. евро.

Ограничения за бюджетните организации

Проектобюджетът съдържа и редица забрани за бюджетните организации. Те не могат да използват служебни средства за отбелязване на Коледа и Нова година, нито за други развлекателни и спортни прояви. Забранява им се и придобиването или сключването на лизингови договори за леки автомобили.

„Напоителни системи“ и помощта за газьол

Средствата, редовно превеждани на „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното влияние на водите, се запазват на миналогодишното ниво от 14 980 900 евро. В проектобюджета обаче липсва ред за услугата за доставка на вода за напояване от държавното дружество — услуга, която бе приета с поправка в Закона за водите и бе използвана за намаляване на цената на поливната вода, плащана от земеделците.

Проектобюджетът допуска увеличение на капитала на „Напоителни системи“ ЕАД с 20 млн. евро. Посочената цел е възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси.

Помощта за газьол остава без промяна — 51 129 188 евро, но на практика е увеличена с 21 461 400 евро, които вече са били преведени като помощ заради войната в Иран и последвалото поскъпване на горивата.

Планирани средства от ЕС за 2026–2028 г.

Очакваните приходи по програмите, финансирани от ЕС, за периода 2026–2028 г. са, както следва:

• 2026 г. — до 1 357,09 млн. евро
• 2027 г. — 1 204,73 млн. евро
• 2028 г. — 1 257,19 млн. евро

Очакваните разходи и плащания за същия период са:

• 2026 г. — до 1 681,38 млн. евро
• 2027 г. — до 1 719,37 млн. евро
• 2028 г. — 1 730,7 млн. евро

Планираното подпомагане на земеделците по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания за сметка на ЕС е:

• 2026 г. — 841,53 млн. евро
• 2027 г. — 850,49 млн. евро
• 2028 г. — 860,38 млн. евро

За пазарни мерки са предвидени 87,13 млн. евро за 2026 г., 102,62 млн. евро за 2027 г. и 102,56 млн. евро за 2028 г. За развитие на селските райони — включително директни плащания от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — са планирани 837,6 млн. евро за 2026 г., 846,5 млн. евро за 2027 г. и 856,4 млн. евро за 2028 г.

В средносрочен план общите средства, предвидени за усвояване по програмите на ЕС и за изплащане по селскостопанската политика, са 1 604,2 млн. евро за 2026 г., 1 647,5 млн. евро за 2027 г. и 1 660,3 млн. евро за 2028 г.

Монилиозата, позната още като ранно кафяво гниене, е сред най-честите причини сливите да загниват директно на дървото. Болестта се разпространява бързо в овощната градина и при липса на своевременна реакция може да унищожи значителна част от реколтата за един сезон. Разпознаването на симптомите и разбирането на причините са първата стъпка към ограничаване на щетите.

Как се разпознава болестта

Идентифицирането на монилиозата по сливовите дървета не е трудно. Клоните и летораслите покафеняват, изсъхват и изглеждат сякаш са изгорели. По плодовете се появяват малки тъмни петна, които постепенно се уголемяват и се сливат в едно голямо. Гниенето се разпространява върху целия плод, след което засегнатите сливи или падат, или се мумифицират по клоните.

Болестта се развива особено бързо в горещо и влажно време. Първите признаци се появяват в края на юни, а пикът на развитие настъпва през август и септември. Гъбата зимува лесно в заразените плодове и по клоните и не се влияе от ниските температури, което я прави особено трудна за ограничаване между сезоните.

Основни причини за гниенето

Разбирането на условията, благоприятстващи болестта, е ключово за нейното преодоляване. Сред основните причини са:

• Нашествие от насекоми. Вредители като сливовия плодов червей или калифорнийската щитоносна въшка увреждат кожицата на плода и улесняват навлизането на инфекцията.
• Механични повреди. Контактът на плодовете с клоните или повреди от градушка създават входни точки за патогена.
• По-гъсто насаждение. Дървета, засадени твърде близо едно до друго, възпрепятстват добрата циркулация на въздуха и ускоряват разпространението на болестта.
• Неправилна или липса на резитба. Гъстите, непроветриви корони задържат влагата по-дълго, а сухите и болни клони се превръщат в убежище за патогени.
• Липса на превантивни третирания. При отсъствие на пръскане срещу болести и неприятели презимувалите спори започват да се размножават с настъпването на новия сезон.
• Неподходящо място за засаждане. Ниско разположени или слабо осветени места с висока влажност благоприятстват развитието на болестта.
• Ненавременно отстраняване на падналите плодове и листа. Гъбните спори попадат в почвата чрез заразените растителни части, зимуват там и заразяват реколтата на следващата година.
• Неправилно торене. Недостигът или излишъкът на хранителни вещества отслабва имунитета на дървото и го прави уязвимо към инфекции.

Контрол на болестта

При установени признаци на монилиоза се препоръчва незабавно събиране и унищожаване на всички засегнати плодове, като се избягва контактът им със здравите части на растението. Заразените плодове не трябва да се съхраняват или компостират, дори при наличие на само леко гниене. Отрязаните болни клони също трябва да бъдат отстранени от градината.

Успоредно с това е необходимо третиране срещу вредители, разрохкване на почвата около ствола за премахване на намиращите се там спори, както и торене съобразно вегетационния период с цел укрепване на имунитета на растението.

При фунгицидно третиране в началния стадий на болестта по време на зреенето на плодовете се препоръчва използването на биологични продукти. Химическите обработки се извършват през пролетта, есента или не по-късно от месец преди прибиране на реколтата.

Превантивни мерки

За да се предотврати появата на монилиоза, редовната проверка на дърветата е от съществено значение — колкото по-рано се открие болестта, толкова по-лесно се ограничава разпространението ѝ. Препоръчва се редовно отстраняване на падналите листа и прекопаване около стволовете.

Пръскането с бордолезов разтвор може да се извършва няколко пъти, като първото третиране е препоръчително да се проведе през пролетта, преди цъфтежа. През есента стволовете се варосват с вар или специален разтвор. При избор на посадъчен материал се препоръчва да се предпочитат сортове, толерантни към болестта.

Норвежката компания „Viken Gartneri“ създаде хибридна производствена система, която съчетава вертикална ферма и оранжерия — решение, позволяващо целогодишна доставка на прясно откъснати билки и хрупкава маруля при значително по-ниски разходи за отопление. Зад идеята стои Карл Мартин, управител на семейния бизнес, формулирал подхода с израза „1+1=3″.

Близо 30 години опит в оранжерийното производство

Фермата „Viken Gartneri“ е основана през 90-те години на миналия век с около 600 квадратни метра и акцент върху марулята. С времето тя се разраства до 15 000 квадратни метра в Викен, където се отглеждат прясно откъснати билки и хрупкава маруля. Компанията управлява и втори обект с площ от около 8 000 квадратни метра за билки в саксии, като доставя едновременно за супермаркети и за сектора на общественото хранене.

През 2020 г. „Viken Gartneri“ — съвместно с една от големите вериги супермаркети в Норвегия — стават първият производител в страната, осигуряващ прясно откъснати билки целогодишно. „Започнахме на местно ниво, а сега доставяме за тази верига почти в цялата страна“, казва Карл Мартин.

Защо не чисто вертикално земеделие

Когато пред „Viken Gartneri“ е застанал въпросът как да увеличи производствения капацитет, вертикалното земеделие е изглеждало като очевиден вариант. Карл Мартин обаче го отхвърля заради енергийните му разходи. „Само по себе си вертикалното производство не е напълно устойчиво от енергийна гледна точка“, казва той.

В норвежки климат отоплението представлява основен разход за всеки оранжериен производител. Вертикалната ферма елиминира именно естествената слънчева светлина — ресурс, който е безплатен. „Защо да се лишаваме от слънчевата светлина, когато тя е безплатна?“ — пита Карл. От друга страна, простото разширяване на оранжерията не решава проблема с нестабилните енергийни цени. „Ние сме семеен бизнес, който винаги мисли в дългосрочен план. Мислим пет, десет, двадесет години напред.“

Хибридният модел: вертикална ферма като разсадник

Решението, до което стига Карл Мартин, ограничава вертикалната ферма единствено до разсадното производство. Всяко растение — маруля или билка — прекарва шестнадесет дни във вертикалната система, след което се премества в оранжерията за последните две седмици от растежния си цикъл.

„Умишлено отглеждаме само малки растения във вертикалната ферма. Започваме оттам, а след това ги преместваме в оранжерията“, обяснява той. Малката биомаса улеснява управлението на въздушния поток — един от критичните фактори за качествен растеж. „Да се постигне равномерно движение на въздуха във вертикална ферма е трудно и представлява предизвикателство. Но ние не се сблъскваме с този проблем, ако отглеждаме малки растения.“

Контролираната среда в затворената вертикална система осигурява стабилен и предвидим разсадничен етап. „Получаваме отлични млади растения, защото имаме пълен контрол върху влажността, температурата и светлината. Това е отправната точка за всичко, което следва в оранжерията.“

Топлинна синергия и намаление на разходите с 40%

Ключовата иновация в модела е топлинната свързаност между двете системи. „По-голямата част от топлината, която използваме за вертикалната ферма, се извлича и се прехвърля в оранжерията“, обяснява Карл. Благодарение на това разходите за отопление на „Viken Gartneri“ вече са намалели с около 40%, като има потенциал да достигнат 80% с подобряването на ефективността на акумулаторите за топлина и на помпите през най-студените месеци.

„Това е 1+1=3. Вземаш най-доброто от двете производства и ги комбинираш, за да получиш нещо ново“ — така Карл Мартин описва синергията. От гледна точка на устойчивостта подходът е съобразен с по-широка цел: „Колкото по-малко енергия използваме, толкова по-благоприятна е нашата дейност за климата. Най-важното е да използваме възможно най-малко енергия на единица продукция.“

Пазарна тенденция към местно производство

Карл Мартин отбелязва нарастващо търсене на местно произведени продукти сред норвежките потребители. Той посочва конкретни примери: производството на краставици е преминало от приблизително 50% пазарен дял на местните продукти до почти изцяло местно снабдяване в рамките на едно десетилетие, а доматите следват същата тенденция. Билките са предимно местни заради по-дългия им срок на годност, докато при марулята испанският айсберг-сорт все още покрива зимния дефицит. „Виждаме, че пазарът иска повече местно производство“, казва той.

Въпреки успеха на хибридния модел, Карл Мартин е категоричен, че решението не е универсално. „Това, което работи за мен, не е задължително да работи за някой друг, който отглежда, да речем, в Южна Америка. Основното ни предизвикателство при отглеждането в Норвегия е отоплението и ние създадохме нашата хибридна система, за да се справим с този аспект. Може би има други принципи от вертикалното земеделие, които могат да бъдат по-добре приложени в оранжерия, в зависимост от географското положение.“

След близо десетилетие на непрекъснато поскъпване, цените на нивите в България регистрираха лек спад през 2025 г. Средната цена на декар ниви достигна 1 648 лв., при 1 705 лв. през 2024 г. и 1 602 лв. през 2023 г. Данните са на Националния статистически институт, представили пазара на земеделски земи за 2025 г. Понижението спрямо предходната година е 3,3%.

Регионална картина: спад в четири района, ръст в два

Намалението в цените на сделките с ниви е отчетено ясно в четири от статистическите района на страната. Въпреки понижение от 9,5% спрямо 2024 г., Североизточният район запазва първото място по средна цена — 2 092 лв. на декар. В Северен централен район цената спада до 1 726 лв. на декар, което представлява намаление от 2,4%, в Югоизточен район — до 1 506 лв. на декар (спад от 7,6%), а в Югозападен район — до 1 099 лв. на декар (спад от 2,3%).

Единствено в Северозападния и Южния централен район е регистриран ръст — съответно от 4,1% и 6,8%.

Рентите поевтиняват в цялата страна

Размерът на рентите също бележи понижение през 2025 г. Средната цена за наем или аренда на един декар ниви възлиза на 51 лв. — с 12,1% по-малко в сравнение с 2024 г. Спад в средната наемна цена е отчетен във всички райони на страната, като най-значителен е той в Североизточния район — с 15,2%.

Постоянно затревени площи: по-ниски цени за трета поредна година

НСИ отчита спад и при сделките с постоянно затревени площи — естествени и изкуствени ливади, мери и пасища. Средната цена на тези имоти е 284 лв. за декар, което е с 4% по-малко спрямо предходната година. За сравнение, средната цена на постоянно затревените площи през 2023 г. е била 386 лв. на декар, а през 2024 г. — 296 лв. на декар.