Огромна част от обществените поръчки за изработка на информационни системи, обслужващи министерства, агенции и други ведомства, са печелени без конкуренция от ограничен брой IT компании. Това оповести министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг в Министерския съвет, свикан по повод писмо от работодателски и браншови организации от сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), настояващи за пълна прозрачност при възлагането на държавни поръчки.
Данните от платформата СИГМА
Министър Василев се позова на конкретни данни от платформата СИГМА, която е публично достъпна. Според тях една от засегнатите фирми е получила от държавата 54,7 млн. евро по 171 договора, като 120 от тях са сключени без конкуренция — подадената оферта е била единствената. Друга компания е получила 73 млн. евро по 741 договора, от които 225 без конкуренция. Трета фирма е усвоила 290 млн. евро за 1 078 договора, като 792 от тях са без конкуренция. Четвърта фирма, действаща в консорциум с други дружества, е получила повече възлагания дори от системния интегратор на държавата.
„Съгласен съм с компаниите, че няма конкуренция. Но те са се облагодетелствали до този момент именно от тази липса на конкуренция. Ще работя да стимулираме конкуренцията и достъпът до обществен ресурс да не е само за няколко фирми, приближени до предишните управляващи“, заяви Василев. Той добави, че самите автори на писмото определят публичните поръчки като „един от най-стратегическите пазари“, формиращ до 25% от приходите на интеграторите, и квалифицира документа не като призив за конкуренция, а като претенция за запазване на статуквото.
Спестени публични средства и разширен контрол
По повод критиките, че държавните институции предлагат „занижени цени“ при избора на изпълнители, Василев отговори, че „ниските цени не са дефект, те са спестени публични средства“. Според него системната интеграция при държавния интегратор практически не формира печалба, а обединеното възлагане е спестило на бюджета над 30 млн. евро — в това число над 16 млн. евро за лицензи на Министерството на финансите, близо 6 млн. евро за нуждите на НЗОК, МВР и НАП, и над 7 млн. евро при организацията на видеонаблюдението на изборите.
Министерството последователно разширява предварителния контрол по целесъобразност върху всички ИКТ разходи на администрацията, които надхвърлят 170 млн. евро годишно. Проверките установяват общи формулировки, непълна информация и прогнозни стойности без аргументация. За преодоляване на тези проблеми се въвеждат пълна проследимост на всеки разход — от бюджетното планиране до изпълнението, задължителна аргументация на прогнозните стойности, референтни цени чрез СИГМА и технически спецификации, които не могат да се променят след проверката.
„Всяка от тези мерки прави невъзможно раздуването на поръчки. Хронологията е красноречива — недоволството на част от сектора се засили точно когато контролът престана да бъде фиктивен“, подчерта Василев.
Чувствителни данни на граждани в ръцете на частни фирми
Министърът акцентира и върху рисковете, свързани с достъпа на частни компании до критични държавни системи. Той посочи, че една и съща частна компания управлява системата за човешки ресурси на държавата, издава българските лични документи в чужбина, събира и съхранява цялата информация за водачи, превозни средства и нарушения по пътищата, извършва обработка на данни от камери за нарушения, и разполага с информация за настаняването в хотели.
„Може да си направим извода, че частна фирма бързо и лесно може да направи справка кой с кого къде пътува, в кой хотел отсяда, кой държавен служител участва в процедурите за обществени поръчки и каква заплата получава. Важно е държавата да сложи ред във всички тези системи и да гарантира, че данните на всички български граждани са защитени“, заключи Василев.
В контекста на земеделския сектор следва да се припомни, че само за информационните системи на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция за безопасност на храните са изхарчени стотици милиони лева в рамките на последните 10 години, без съответните ведомства да са давали отчет за годишните разходи по системите СЕУ и ВетИС. Именно системата ВетИС е допускала измами с виртуални животни — тема, по която институциите или са отказвали отговор, или са пренасочвали запитванията към процедурата за достъп до обществена информация.
