Фунгицидна стратегия за лозя в края на юли и началото на август
В края на юли лозата навлиза във фаза на наедряване и прошарване на гроздето — период, в който фунгицидната стратегия е от решаващо значение за запазване на добива и качеството на продукцията. Трите основни болести, срещу които трябва да е насочена растителната защита, са обикновената мана, брашнестата мана и сивото гниене.
Мана — превантивната защита е най-ефективна
Маната се развива при наличие на влага и високи температури. Първите симптоми могат да се появят 7–10 дни след заразяването, поради което превантивното третиране — извършено преди настъпване на инфекцията — носи най-добри резултати.
Контактните фунгициди, сред които медните препарати и продуктите на база манкоцеб, образуват защитен слой върху растението, но не могат да ограничат вече започнала инфекция. При наличие на риск или при първи признаци на заболяването се препоръчват локално-системни или системни фунгициди, които проникват в тъканите и ограничават развитието на патогена, като едновременно с това предпазват и новия прираст.
При благоприятни условия за развитие на болестта третиранията се извършват през 7–10 дни, а при по-нисък инфекциозен натиск интервалът може да се удължи до 10–14 дни.
Брашнеста мана и комбинираните пръскания
Брашнестата мана предпочита топло и сравнително сухо време и нерядко се развива едновременно с обикновената мана. Борбата срещу нея включва контактни фунгициди на база сяра, както и системни продукти от групите на триазолите и специализирани активни вещества. На практика пръсканията срещу двете болести обикновено се комбинират, което улеснява защитата на лозята.
При поява на симптоми трябва своевременно да се приложи подходящ препарат, като се спазват интервали между третиранията от 7–10 дни и се редуват продукти с различен механизъм на действие.
Сиво гниене — агротехниката е първата стъпка
Сивото гниене започва да представлява сериозна опасност от прошарването до узряването на гроздето. Болестта се развива най-интензивно при висока влажност и слабо проветряване на гроздовете.
Добрата агротехника е основен инструмент в борбата: умереното обезлистване около гроздовете подобрява проветряването, а ефективното ограничаване на гроздовите молци намалява нараняванията по зърната и съответно намалява възможностите за проникване на патогена. Повредените гроздове и паднали зърна трябва да се отстраняват, тъй като могат да бъдат източници на нови инфекции.
При повишен риск се прилагат специализирани фунгициди, съдържащи активни вещества като фенхексамид, боскалид, ципродинил, флудиоксонил, флуопирам и други. Тъй като повечето от тези продукти имат сравнително дълъг карантинен срок, третирането трябва да се извърши навреме — при първите благоприятни условия за развитие на болестта, а не непосредствено преди гроздобера.
Карантинни срокове и избор на препарат
С наближаването на прошарването и узряването правилният избор на фунгицид зависи не само от ефикасността му, но и от карантинния срок — минималният период между последното третиране и беритбата. При ранните сортове прошарването обикновено започва в края на юли, поради което препаратите с по-дълъг карантинен срок трябва да бъдат приложени достатъчно рано.
- Медни препарати — карантинен срок около 21 дни
- Дитианон — 20–28 дни
- Фосетил-алуминий и азоксистробин — около 28 дни
- Специализирани фунгициди срещу сиво гниене — до 42 дни
Контактните фунгициди обикновено се прилагат през 10–12 дни, тъй като остават върху повърхността на растението и лесно се отмиват от валежите. Системните и локално-системните фунгициди осигуряват по-продължителна защита и при благоприятни условия могат да се прилагат в интервал от 14–15 дни.
Много системни фунгициди — например съдържащи феноксикарбонова киселина — имат забрана за приложение 4–6 седмици преди беритбата. Последните третирания трябва да бъдат внимателно планирани така, че да приключат поне две до три седмици преди гроздобера.
Резистентност, фитотоксичност и биологични алтернативи
Една от най-честите грешки в растителната защита е многократното използване на едни и същи активни вещества. Това създава условия за развитие на устойчиви популации на причинителите на болестите и постепенно намалява ефективността на фунгицидите. Най-нисък риск от резистентност имат контактните препарати — медните фунгициди, манкоцебът и фолпетът. При системните фунгициди рискът е значително по-висок, особено при стробилурините и някои триазоли.
Добра практика е редуването на продукти с различен механизъм на действие, като не се извършват повече от две последователни третирания с фунгициди от една и съща група. При възможност системните продукти могат да се комбинират с контактен фунгицид — това повишава надеждността на защитата и забавя развитието на резистентност.
Трябва да се има предвид и рискът от фитотоксичност при високи летни температури. Медните препарати могат да причинят пригори по листата, а продуктите на база дитианон не се препоръчват при силно слънчево греене. Пръсканията е най-добре да се извършват в ранните сутрешни или вечерните часове.
Биологичните фунгициди на основата на Bacillus subtilis или Ampelomyces quisqualis могат да се използват като допълнение към защитната програма. Те имат предимно превантивно действие и са най-ефективни при слаб инфекциозен натиск. Биостимулаторите могат да подобрят физиологичното състояние на лозата, но не могат да заместят фунгицидната защита.
Независимо от избрания препарат, задължително трябва да се спазват указанията на етикета относно разрешените култури, фазата на приложение, дозата и карантинния срок. Това гарантира безопасността на продукцията и спазването на европейските изисквания за максимално допустими остатъчни количества.
