Програмата е в помощ на развиващите се страни, холандски специалисти вече я прилагат в Етиопия

В много от развиващите се страни, предимно от Африка, през послед­ните години се използ­ват нерегламентирано различни пестициди. Стремежът да се произ­веждат повече расти­телни ресурси в тези бедни региони, където храната е основен про­блем, доведе до използ­ването на химични пре­парати без ограничения. Проблемът в някои ре­гиони е сериозен, като дори има опасност за екокатастрофа, която ще засегне населението, околната среда и води­те, останалите растителни и животински ви­дове. С цел да се предот­врати този пробием Ор­ганизацията на обедине­ните нации разработва стратегия за контрол на употребата на пестици­ди. Една от целите е да се направят изпитвания на разпичните пестици­ди, които се използват в дадените райони, за да се проследи не само ефективността им, но и въздействието им върху околната среда. В много от развиващите се стра­ни пестицидите се раз­пространяват и прилагат без да има извършена оценка за действието им, и съответно за безо­пасността им.

Холандски специали­сти вече са започнали работа с правителството на Етиопия за прилагане на програмата.

Целта е да се научат фермерите как правилно и безопасно да прила­гат рз-продктите, за да се гарантира безопас­ност както на хората и растителната продук­ция, така и на околната среда и водите. Според експертите прилагането на тези по-добри практи­ки, по които се работи в развитите страни, ще до­веде не само до по-безо­пасно използване на ре­сурсите, но ще гарнтира по-добри добиви и по-го­ляма сигурност за пре­храната на местното на­селение.

Според Оливие де Шу­тер, специален пълно­мощник на ООН за пра­вото на прехрана, разви­ващите се страни трябва да се насочат изцяло към агроекологично зе­меделие. Този подход, освен че е по-социален и справедлив, е много по- подходящ в условията на непрекъснатите кли­матични изменения,кои­то се наблюдават през последните години.

Фермерите трябва да се обучават и да прила­гат агроекологични практики, а не да правят интензивно земеделие, категоричен е пълно­мощникът.

В подкрепа на тезата е и публикуваният през миналата година доклад на ООН, в който се по­сочва, че дребните фер­мери могат да удвоят производството на хра­ни в рамките на 10 годи­ни, чрез използване на екологични методи. Те са по-щадящи за околна­та среда и при правилното им прилагане няма причина да не се получа­ват добри добиви.

Разработвани проекти в 20 африкански страни показват, че за период от 3-10 години, добивите са се удвоили двойно. За разлика от конвенцион­ното земеделие, което разчита на скъпи сурови­ни. горива, агроекологичното е , образно каза­но, в тон с природата и много по-щадящо за нея. Прилагането му дава положително въздействие не само на производ­ството на храни, но и на намаляване на бедност­та в развиващите се страни, както и води до смекчаване на последи­ците от изменението на климата.

Няма да решим скоро проблема с глада, нито да спрем изменението на климата, като създава­ме големи ферми. Реше­нието е в подкрепа със знания, услуги и други начини на дребните зе­меделски производите­ли, които да доведат до повишаване на доходите им, така че да доприне­сат за развитие на сел­ските райони, в които живеят и работят, е ста­новището на ООН.

Програмата ще про­дължи до 2014 г., като намеренията са тя да стартира и в други афри­кански страни.