Земните пчели изчезват от България: климатът, пестицидите и рискът за храната
Земните пчели (Bombus) изчезват от редица райони на България под натиска на климатичните промени, пестицидите и загубата на местообитания. Ранните затопляния, летните суши, проливните дъждове и градушките действат като „смъртоносен коктейл“, който разстройва жизнения цикъл на тези ключови опрашители — а с намаляването им под заплаха е и производството на плодове и зеленчуци в страната.
Невидимата криза с опрашителите
България е сред най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, но учени и пчелари регистрират тревожни промени в популациите на земните пчели. Тези косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването. Способността им да извършват т.нар. buzz pollination — жужене с определена честота, която освобождава полен от прашниците — ги прави незаменими за домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди.
В България са разпространени два екологично различни вида. Bombus terrestris — земната пчела, е генералист, който се справя добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти. Bombus lucorum — планинската земна пчела, е специалист, тясно свързан с хладни и влажни горски местообитания в планините — Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. С покачването на температурите подходящите местообитания за планинската земна пчела постепенно се свиват и тя бива изтласквана все по-нагоре към върховете, без допълнително пространство за отстъпление.
Как климатът разстройва жизнения цикъл
Основният удар на климатичните промени не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. По-меките зими събуждат цариците от зимен сън по-рано, но природата все още не е готова — растенията може да поникват, но цветовете за нектар липсват. Последвалите късни пролетни слани, чести дори през април и май, унищожават младите филизи и цветовете на овощките и дивите растения. Събудените и гладни царици не намират храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са основали колония.
Ако царицата е отслабена от недохранване, тя или умира, или произвежда по-малко и по-слаби работнички. Това води до низходяща спирала: по-слабите колонии произвеждат по-малко нови царици в края на сезона, общата популация намалява, а заедно с нея — и генетичното разнообразие на вида.
Ако колонията все пак успее да се установи, следващото предизвикателство е лятото. Продължителни периоди на екстремна жега и суша — понякога от четири до шест месеца — превръщат цветните поляни в прашни пустини. Растенията спират да цъфтят и да произвеждат нектар точно когато колонията се нуждае от най-много ресурси, за да отгледа новите царици за следващата година. Проливните дъждове, наводненията и градушките допълват картината: земните пчели гнездят предимно в земята, а цели гнезда биват заливани и унищожавани.
Токсичният коктейл: климат и пестициди
Климатичният стрес взаимодейства с широкото използване на пестициди в земеделието. Мащабно проучване на биолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие. В условия на недохранване и дехидратация имунната система на пчелите е отслабена и токсини, които при нормални условия може и да не ги убият, нанасят необратими щети на клетъчно ниво.
Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Проучване в Ихтиманска Средна гора от 2025 г. отчита ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност — което потвърждава, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.
Данните от регионите: хронична висока смъртност
Данните от различни части на страната рисуват тревожна картина:
- В Северна България (област Русе) зимната смъртност при пчелните семейства през 2025 г. е между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.
- В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80–100% при някои пчелини — следствие от комбинацията на по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
- В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи.
Резултатът е дългосрочна физиологична деградация: мастното тяло и хемолимфата на пчелните ларви се променят, излюпват се недоразвити и деформирани пчели с нисък имунитет и намален праг на поносимост към паразити. Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем.
Икономическите последици за земеделието
Изчезването на земните пчели е не само екологична, но и икономическа заплаха. Производството на домати, чушки и ягоди в България е силно зависимо от тях. Намаляването на техния брой вече води до по-слабо опрашване и по-малко и деформирани плодове. Производителите на череши, ябълки и праскови съобщават за 50–70% по-ниски добиви при овощните култури — следствие от комбинацията на късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж. Годината 2025 е определена като „абсолютно нулева“ по отношение на черешите в някои райони.
В дългосрочен план продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на земеделието: стопаните ще бъдат принудени да се откажат от култури, силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени или други, които не изискват опрашители. Това би довело до загуба на поминък и влошаване на хранителния баланс.
Какво може да се направи
Спасяването на земните пчели изисква едновременно политически решения, промени в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. Авторът на материала — агрономът Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита — посочва необходимостта от Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи употребата на пестициди, да въведе по-строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества, и да изгради системи за ранно предупреждение на пчеларите.
Сред конкретните мерки са създаването на буферни зони около обработваемите площи с местни растения, които цъфтят през целия сезон, прилагането на интегрирано управление на вредителите и биологични методи в земеделието, както и поддържането на разнообразни местообитания — живи плетове, горски пояси и стари гори. Практиките за производство, щадящи опрашителите, могат да бъдат насърчавани чрез специални сертификати и пазарни стимули.
