На проведеното вчера заседание на Консултативния съвет по зърното, от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изнесоха оперативна информация относно старта на жътвата и приключването на засяването на пролетните култури. По оперативна информация, към 19 юни 2014 г. ечемикът се жъне в областите Благоевград,Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Хасково и др.

 До момента са прибрани 141 130 дка с ечемик или 6,90% от реколтираните площи, при среден добив 395 кг/дка. Жътвата на пшеницата все още не е започнала повсеместно в страната, към 19 юни са отчетени 250 дка ожъната пшеница в района на Благоевград, информират от МЗХ.

 „По прогнозна експертна оценка на Областни дирекции „Земеделие” (по данни на проведеното пълно обследване на площите с пшеница и ечемик в края на м. май) се очаква реколта 2014 да достигне около 5 млн. тона пшеница и около 700-800 хил. тона ечемик. Предстои да бъдат обобщени данните от последното 10% обследване за очакваното производство“, се посочва в информацията на МЗХ.

 Справката показва, че вследствие честите и интензивни валежи, в някои области като Благоевград, Враца, Перник, Пловдив, Ловеч, София област, сеитбата на пролетните култури е била затруднена и стопаните не можаха да спазят оптималните срокове за сеитбата им. Подобна е ситуацията в общини Казанлък и Мъглиж, където предвидените площи за пролетни култури бяха оставени на угар.

 В останалите части на страната сеитбата на пролетниците приключи. На някои места се наблюдава пропадане на растенията от прекомерните валежи. Общото им състояние към момента се определя като сравнително добро, обобщават от МЗХ.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Комисията по земеделие и храни на Народното събрание ще проведе заседание на 25 юни (сряда) от 14:30 ч., се посочва  в програмата за тази седмица.

В предварително обявения на сайта на НС дневен ред като основна тема на заседанието е изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков относно преките плащания за земеделие през следващия период до 2020 г.

 В рамките на предстоящото заседание е предвидено и изслушване на информация от „Напоителни системи” ЕАД за изпълнението и управлението на основните параметри от оздравителната програма на дружеството произтичащи от Закона за водите.

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор приключва днес, 25 юни 2014 г. Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, в размер до 80% от договорираната финансова помощ, но при условие че изпълнението на дейностите е започнало.

 Авансово плащане може да бъде заявено до 6 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. Лозарите, получили финансиране по мярката, имат задължение да използват инвестицията по предназначение в срок до три години след изпълнение на инвестицията.

Засегнатите от наводненията земеделски площи са над 357 хиляди декара. Нараснал е и процентът на пропадналите изцяло площи – около 59 хиляди декара са унищожени на 100%.

 Годишният добив на пшеница ще спадне с 18 до 25%. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в предаването „Тази сутрин” на бТВ. Греков обясни, че в някои райони около 80-85% от реколтата на пшеницата е полегнала, но това не означава, че добивите са унищожени.

 „Да, означава, че добивите ще бъдат по-ниски, че ще се вложат повече разходи, че периодът на прибиране на реколтата ще продължи по-дълго време. Всичко това ще окаже влияние и върху качеството, но не означава, че трябва да се отрази и върху цената на хляба, не означава, че нашата пшеница, която ще се добие през това лято, ще е с лошо качество.

 Бих призовал тези, които купуват пшеница за нуждите на хлебопроизводството, да подберат и да вземат тази пшеница, която е хубава, а не да бъде изнесена навън“, каза министър Греков.

 Земеделският министър обясни по какъв ред засегнатите от бедствието земеделски производители могат да се обърнат за помощ за компенсиране на унищожена на 100% реколта. Общинските земеделски служби правят оглед на посевите, констатират какъв е процентът на загуба и при 100% пропадане на реколтата те изготвят констативни протоколи, които се анализират от Агенцията по зърното.

 За пропадналите на 100% площи се дават до 80% от направените разходи за декар. След констатиране на пълните загуби до 1 септември и при наличие на средства ще бъдат подпомогнати земеделските производители“, допълни Греков.

За днес, 24 юни е планирано да се проведе заседание на Консултативния съвет по зърното.

 Заседанието на Консултативния съвет по зърното ще протече при следния дневен ред:

 1. Състояние на есенни култури и ход на жътвена кампания на есенни култури. Техническа обезпеченост на жътвата. Информация за състояние на пролетни култури.

 2. Информация за зърнени наличности и подготовка за окачествяване и съхранение.

 3. Състояние и тенденции на вътрешния и международния зърнени пазари.

 4. Обсъждане на възможността за компенсации за 2013 и 2014 г. за напълно пропаднали площи, както и спазването на агроекологичния ангажимент по направлението „Сеитбооборот“.

 5. Държавни помощи за намалена ставка на акциза и преотстъпен данък за земеделски производители.

 6. Информация за възможностите за подкрепа на българското зърнопроизводство в рамките на ОСП 2014-2020г. по първи и втори стълб – директни плащания и ПРСР 2014-2020 г.

Агенцията по заетостта обобщи данните за нивото на безработица и търсенето на работна ръка за месец май. Бизнесът обяви 17 хиляди свободни места през май, информират от Агенцията по заетостта. 16 912 свободни места на първичния трудов пазар са обявени в Агенция по заетостта през месец май 2014 г.

 Година по-рано – през месец май 2013 г., обявените места са с 3 894 по-малко. Данните говорят за явно оживление на трудовия пазар, обобщават от агенцията. Сред секторите, в които има най-много новообявени работни места, е селското стопанство. Агросекторът е обявил 1 318 свободни работни места през изминалия месец.

 Междувременно през май започналите работа на първичния пазар безработни са 19 571 – с 1 418 души повече в сравнение с май 2013 г. През месец май 2014 г. безработицата в страната продължава значително да намалява, отчита агенцията. С над 31 хиляди души е намалял броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, през последните два месеца – април и май.

 Анализите за месец юни ще бъдат направени в средата на следващия месец. От агенцията, обаче, съобщават, че и в момента има заявен сериозен интерес към работници в селското стопанство и в преработката на първична аграрна продукция.

Засегнати от поройните дъждове в област Велико Търново са 5 827 дка. Най-много пострадали площи – 2 500 дка, има в Лясковска община, следвана от Горнооряховска – 2 220 дка и Търновска – 1 107 дка. Това информират от Областната дирекция „Земеделие“ – Велико Търново.

 Експертите поясняват, че масивите със зърнени култури са залети от пороите, но все още не е ясно какъв процент от залетите масиви са пропаднали. След пороя е станало ясно, че 80 кошери във Великотърновско са отнесени от водата, над 300 са удавените прасета.

 От Областната дирекция „Земеделие“ информират още, че жътвата на ечемика в региона е започнала, но в най-наводнените комбайните не могат да влязат в нивите.

 От земеделската служба призовават земеделските производители, чиито масиви са пострадали, да подадат своевременно заявление по реда си за изплащане на обезщетение, за да бъдат планирани огледи и съставени констативни протоколи за щетите.

Книгата „Новости в отглеждането и преработката на етеричномаслените култури” под редакцията на доц. д-р Анастасия Балинова беше представена пред розопроизводители и розопреработватели. Със свои научни разработки в книгата участват осем автори – бивши и настоящи членове на научния екип на Института по розата и етеричномаслените култури – Казанлък.

 Сред темите, третиращи важни проблеми в отглеждането на розата и нейната преработка, са „Резултати от селекционно-подобрителната работа с маслодайната роза в България”, „Новости в технологичните изследвания при маслодайната роза и някои видове етерично-маслени растения”, „Преработка на етерично-маслени суровини” и др.

 Като цяло книгата разглежда особеностите при отглеждането и преработката на тези култури. Тя е написана от специалисти по ароматни и медицински култури, поясни доц. Балинова. Книгата е издадена от Фондация „Българска роза”, като идеята е тя да не бъде епизодично явление, а част от цяла поредица в помощ на българските розопроизводители.

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов ще ръководи Петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Индонезия, информират от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Форумът ще се проведе на 24 и 25 юни 2014 г., в Джакарта, Индонезия.

 По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и съобщенията, транспорта и др.

В рамките на посещението зам.-министър Абазов, който е и председател на българската част на Комисията, ще се срещне с проф. инж. Р. Шариф Виджая, генерален секретар на Министерството на морските въпроси и рибарството на Индонезия, с д-р Хади Дарианто, генерален секретар на Министерството на горите на Индонезия и с г-н Гамал Насир, генерален директор в Министерството на земеделието на Индонезия.

 По време на визитата ще се проведе бизнес-форум с двустранни срещи между представители на българските и индонезийските делови среди, на които ще бъде представен икономическият потенциал на страната ни, възможностите за развитие на търговско-икономическите връзки, бизнес климатът и условията за инвестиции в България, възможностите за успешна реализация на проекти между двете държави, както и ще бъдат осъществени преки бизнес контакти.

Малките земеделски производители бяха акцент в проведеното в Кнежа аграрно изложение. В рамките на изложението беше презентирана дейността на Местна инициативна група (МИГ) в град Кнежа. Изпълнителният директор Иван Христов подчерта, че в новата стратегия ще бъде поставен акцент върху младите фермери.

 В трите панаирни дни пред земеделски производители и гости на Кнежа беше демонстрирана земеделска техника, както и работата на Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, където от тази година има нова професионална паралелка по бубарство.

 „От 1962 г. Институтът по царевица е единственият научен център в България, който отговаря за Националната координационна програма за царевицата“, заяви д-р Наталия Петровска, гл. асистент в Института по царевицата в Кнежа. Тя представи на зрителите историята и дейността на Института и припомни, че тази година се навършват 90 години от създаването му.

 Гостите на изложението се запознаха със стъпките, които се предприемат при кандидатстване за кредит и изготвяне на бизнес план, представени от Иван Христов. По време на заключителния ден земеделските производители имаха възможност да научат повече за успешно реализираните проекти в Кнежа и какво предстои да се прави през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.

След дъждовете в някои региони на страната започнаха и сериозните летни пожари. В Пловдивско са били изпепелени десетки декари житни масиви при пожар, тръгнал от запалени сухи треви.

 През изминалото денонощие е изгорял и част от лозов масив. По-голямата част от масивите са спасени след намесата на пожарната в Пловдив.

 Паленето на стърнища и слама, суха трева по слогове и крайпътни ивици е забранено. Санкциите за нарушителите са в размер от 100 до 2 000 лв.