Вредители и болести по мушкатата и сакъзите през лятото
През летните месеци заедно с цветята се развиват и техните врагове — вредителите и патогените, които застрашават мушкатата и сакъзите. Гъсениците, охлювите, трипсите и белокрилката са сред най-честите заплахи, а болести като ръждата и сивото гниене се появяват при влажно и хладно време. Ето какво трябва да знаят градинарите, за да опазят цветята си.
Гъсеници и охлюви — нощните нашественици
Мушкатата и сакъзите по принцип не се нападат от голям брой вредители, но гъсениците са изключение, което не бива да се подценява. Те похапват млади листа, превръщайки ги в продупчени дантели, а когато се хранят с пъпките и цветовете, щетите са особено разочароващи.
Гъсениците са активни в късните вечерни и ранните сутрешни часове — точно тогава е най-удачният момент за ръчното им събиране и унищожаване. Употребата на фенерче значително увеличава шансовете за успех при обхождането на цветята.
В същите нощни часове може да се появят и голи охлюви. Те избягват мъхести или силно ароматни листа, но при липса на друга храна не пренебрегват мушкатата. Дори само преминаването им по листата оставя видими и неприятни следи.
При избор на подход градинарите разполагат с два варианта: химично третиране или по-внимателен подход — опознаване на конкретния вредител и реагиране според ситуацията. Второто се препоръчва като по-щадящо и безопасно.
Листни въшки и трипси — по-редки, но коварни
Нападението на листни въшки при пеларгониевите видове е рядкост, но не е невъзможно. Насекомите предпочитат младите тъкани — те са най-крехки и добре оводнени. При установяване на проблема се препоръчва обилно измиване с хладка вода за механично отстраняване на неприятелите. Ако се прецени, че е необходимо пръскане, обикновена сапунена вода е достатъчна.
Трипсите също са рядък, но труден за борба вредител при мушкатата и сакъзите. Те се хранят с растителния сок на цветовете и причиняват безформени обезцветявания. Насекомите са изключително дребни — с размер по-малък от върха на топлийка. Поради устойчивостта им употребата на препарати при трипсите е почти неизбежна.
Белокрилката — най-упоритият гост на балкона
Белокрилката е определяна като най-нежелания гост на балкона и в градината. Тя е устойчива на повечето химични препарати и се размножава много бързо. Напада предимно английските мушкати и техните дребноцветни производни, докато сакъзчето и мушкатото са много редки нейни жертви.
Масовото намножаване или подценяването на проблема може да доведе до тотални щети и заразяване на съседни видове. Препоръчва се редовно проследяване на популацията чрез броя на яйцата по долните повърхности на листата.
Според учените белокрилката се размножава по-слабо в райони с преобладаващи ветрове и висока влажност на въздуха. Затова решението включва едновременно създаване на неподходяща среда за насекомото и провеждане на адекватна растителна защита.
Болести и физиологични проблеми при пеларгониевите
Сред опасните патогени за пеларгониеви и гераниуми се открояват ръждата, сивото и другите видове гниене. Всички те се проявяват в хладно и влажно време или когато листата биват системно мокрени при поливане. Препоръчва се поливане сутрин, така че надземните части да изсъхнат в хода на деня. При първи симптоми на заболяване е важно да се потърси консултация със специалист.
В хладни и влажни условия при сакъзите може да се появи и физиологичен проблем, известен като едема. Тя се причинява от прекомерно оводняване на тъканите и разпукване на клетъчните стени. Растението реагира, като затваря раните — тъканите загрубяват, вкорковяват се и остават с нелечими сиво-кафяви образувания. За да се избегне едемата, не трябва да се прелива, а при дъжд е препоръчително листата и цветовете да бъдат предпазвани.
