Хибридна вертикална ферма – оранжерия: норвежкият модел „1+1=3″
Норвежката компания „Viken Gartneri“ създаде хибридна производствена система, която съчетава вертикална ферма и оранжерия — решение, позволяващо целогодишна доставка на прясно откъснати билки и хрупкава маруля при значително по-ниски разходи за отопление. Зад идеята стои Карл Мартин, управител на семейния бизнес, формулирал подхода с израза „1+1=3″.
Близо 30 години опит в оранжерийното производство
Фермата „Viken Gartneri“ е основана през 90-те години на миналия век с около 600 квадратни метра и акцент върху марулята. С времето тя се разраства до 15 000 квадратни метра в Викен, където се отглеждат прясно откъснати билки и хрупкава маруля. Компанията управлява и втори обект с площ от около 8 000 квадратни метра за билки в саксии, като доставя едновременно за супермаркети и за сектора на общественото хранене.
През 2020 г. „Viken Gartneri“ — съвместно с една от големите вериги супермаркети в Норвегия — стават първият производител в страната, осигуряващ прясно откъснати билки целогодишно. „Започнахме на местно ниво, а сега доставяме за тази верига почти в цялата страна“, казва Карл Мартин.
Защо не чисто вертикално земеделие
Когато пред „Viken Gartneri“ е застанал въпросът как да увеличи производствения капацитет, вертикалното земеделие е изглеждало като очевиден вариант. Карл Мартин обаче го отхвърля заради енергийните му разходи. „Само по себе си вертикалното производство не е напълно устойчиво от енергийна гледна точка“, казва той.
В норвежки климат отоплението представлява основен разход за всеки оранжериен производител. Вертикалната ферма елиминира именно естествената слънчева светлина — ресурс, който е безплатен. „Защо да се лишаваме от слънчевата светлина, когато тя е безплатна?“ — пита Карл. От друга страна, простото разширяване на оранжерията не решава проблема с нестабилните енергийни цени. „Ние сме семеен бизнес, който винаги мисли в дългосрочен план. Мислим пет, десет, двадесет години напред.“
Хибридният модел: вертикална ферма като разсадник
Решението, до което стига Карл Мартин, ограничава вертикалната ферма единствено до разсадното производство. Всяко растение — маруля или билка — прекарва шестнадесет дни във вертикалната система, след което се премества в оранжерията за последните две седмици от растежния си цикъл.
„Умишлено отглеждаме само малки растения във вертикалната ферма. Започваме оттам, а след това ги преместваме в оранжерията“, обяснява той. Малката биомаса улеснява управлението на въздушния поток — един от критичните фактори за качествен растеж. „Да се постигне равномерно движение на въздуха във вертикална ферма е трудно и представлява предизвикателство. Но ние не се сблъскваме с този проблем, ако отглеждаме малки растения.“
Контролираната среда в затворената вертикална система осигурява стабилен и предвидим разсадничен етап. „Получаваме отлични млади растения, защото имаме пълен контрол върху влажността, температурата и светлината. Това е отправната точка за всичко, което следва в оранжерията.“
Топлинна синергия и намаление на разходите с 40%
Ключовата иновация в модела е топлинната свързаност между двете системи. „По-голямата част от топлината, която използваме за вертикалната ферма, се извлича и се прехвърля в оранжерията“, обяснява Карл. Благодарение на това разходите за отопление на „Viken Gartneri“ вече са намалели с около 40%, като има потенциал да достигнат 80% с подобряването на ефективността на акумулаторите за топлина и на помпите през най-студените месеци.
„Това е 1+1=3. Вземаш най-доброто от двете производства и ги комбинираш, за да получиш нещо ново“ — така Карл Мартин описва синергията. От гледна точка на устойчивостта подходът е съобразен с по-широка цел: „Колкото по-малко енергия използваме, толкова по-благоприятна е нашата дейност за климата. Най-важното е да използваме възможно най-малко енергия на единица продукция.“
Пазарна тенденция към местно производство
Карл Мартин отбелязва нарастващо търсене на местно произведени продукти сред норвежките потребители. Той посочва конкретни примери: производството на краставици е преминало от приблизително 50% пазарен дял на местните продукти до почти изцяло местно снабдяване в рамките на едно десетилетие, а доматите следват същата тенденция. Билките са предимно местни заради по-дългия им срок на годност, докато при марулята испанският айсберг-сорт все още покрива зимния дефицит. „Виждаме, че пазарът иска повече местно производство“, казва той.
Въпреки успеха на хибридния модел, Карл Мартин е категоричен, че решението не е универсално. „Това, което работи за мен, не е задължително да работи за някой друг, който отглежда, да речем, в Южна Америка. Основното ни предизвикателство при отглеждането в Норвегия е отоплението и ние създадохме нашата хибридна система, за да се справим с този аспект. Може би има други принципи от вертикалното земеделие, които могат да бъдат по-добре приложени в оранжерия, в зависимост от географското положение.“
