Напукване на гроздовите зърна през август: причини и как да реагираме
През август, в разгара на узряването на гроздето, лозарите нерядко се сблъскват с напукване на гроздовите зърна — проблем, който на пръв поглед изглежда маловажен, но може да доведе до сериозни загуби на добив и качество. Напуканите зърна лесно се нападат от причинители на гниене, привличат оси и насекоми, а при винените сортове могат да влошат качеството на бъдещото вино. Ключово е да се знае, че напукването не е самостоятелно заболяване, а физиологично нарушение или последица от неблагоприятни условия на отглеждане.
Обилни валежи след суша — най-честата причина
Една от най-честите причини за напукване на зърната са обилните валежи след продължителен период на засушаване. Когато почвата е суха с седмици, лозата значително ограничава растежа на плодовете и скоростта на поемане на вода. При последвал силен дъжд или обилно напояване корените започват бързо да усвояват вода, която достига до вече почти узрелите зърна. Обемът им нараства за кратко време, но кожицата — вече загубила голяма част от еластичността си — не успява да се разтегне достатъчно, вътрешното налягане се повишава и тя се разкъсва.
По зърната се появяват надлъжни или напречни пукнатини, от които изтича сладък сок — отлична среда за развитие на микроорганизми, а също и примамка за оси, пчели и плодови мушици. Само няколко дни след напукването значителна част от гроздовете може да бъде нападната от сиво гниене. Рискът е особено висок при тежки глинести почви, които задържат голямо количество вода след валежи.
При напояваните насаждения е препоръчително влагата в почвата да се поддържа сравнително постоянна, без резки колебания. По-добре е водата да се подава на по-малки количества и по-често, отколкото рядко и обилно. След всеки по-силен дъжд лозите трябва да бъдат внимателно огледани — колкото по-рано се открият напуканите гроздове, толкова по-голяма е вероятността да се предотврати масово развитие на вторични инфекции.
Недостиг на калций и сортови особености
Друг важен и често подценяван фактор е недостигът на калций. Този елемент участва в изграждането на клетъчните стени и осигурява здравината и еластичността на кожицата на гроздовите зърна. При недостатъчно количество клетъчните стени отслабват, кожицата става по-тънка и по-крехка, а устойчивостта ѝ към механично напрежение намалява.
Недостигът на калций невинаги означава, че почвата е бедна на него. Много често елементът присъства в достатъчни количества, но растенията не успяват да го усвоят ефективно — поради силно азотно торене, прекомерно съдържание на калий или магнезий в почвата, или резки промени във влагата, които нарушават придвижването на калция към плодовете.
Не всички сортове лози реагират еднакво на неблагоприятните климатични условия. Дори при еднакви валежи и еднаква технология на отглеждане, едни сортове остават почти незасегнати, докато при други значителна част от гроздовете се напукват. Това се дължи на наследствено обусловени особености — дебелината и еластичността на кожицата, размерът на зърната, плътността на гроздовете и скоростта на натрупване на вода и захари.
Най-податливи на напукване са десертните сортове с едри и сочни зърна — при тях вътрешното налягане в плодовете нараства значително по-бързо след валежи, а тънката кожица трудно издържа на напрежението. При сортове с плътни гроздове отделните зърна се притискат едно в друго, което допълнително увеличава риска от механични повреди. Сред по-чувствителните десертни сортове се посочват Болгар, Италия, Кардинал, Виктория и редица съвременни едроплодни сортове. При винените сортове подобни повреди също се наблюдават, но обикновено са по-слабо изразени поради по-дебелата кожица и по-дребните зърна.
При чувствителните сортове е особено важно да не се допуска прекомерно азотно торене, да се избягват резки колебания във влажността на почвата и да се осигури добро проветряване около гроздовете.
Когато причината е сиво гниене
Не във всички случаи напукването е резултат от валежи или физиологични нарушения. Понякога именно сивото гниене е първопричината за разрушаването на кожицата. Гъбата прониква през микроскопични рани или повреди от насекоми и отделя ензими, които разграждат клетъчните стени. Засегнатите зърна постепенно губят здравината си, омекват и кожицата лесно се разкъсва — в този случай напукването е следствие от развитието на патогена, а не обратното.
Първоначално по отделни зърна се появяват светлокафяви или воднисти петна. Плодовете омекват, сбръчкват се и при влажно време се покриват с характерния сив прахообразен налеп — спороношението на гъбата. Ако времето остане влажно, заразата бързо преминава към съседните зърна и може да обхване целия грозд.
Различаването между физиологично напукване и сиво гниене е изключително важно. При физиологичното напукване зърната първоначално изглеждат здрави — без промяна в цвета и без налеп. Ако след няколко дни започне омекване, покафеняване и се появи сив мицел, това е сигурен признак за развитие на сиво гниене.
Особено висок риск от сиво гниене съществува при години с чести летни валежи, продължителни роси, мъгли и висока въздушна влажност. Гъстата листна маса и слабото проветряване на гроздовете създават благоприятен микроклимат за развитие на патогена. Правилното формиране на лозите и умереното обезлистване около гроздовете са важни профилактични мероприятия, които значително намаляват риска от заразяване.
Какво да направят лозарите при установена зараза
- При установяване на първите нападнати гроздове те трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се ограничи източникът на зараза.
- Ако климатичните условия продължават да благоприятстват развитието на болестта и до гроздобера остава достатъчно време, може да се приложи фунгицид, разрешен за борба със сивото гниене.
- При избора на продукт трябва внимателно да се съобрази карантинният срок, особено при ранните сортове, предстоящи скоро за прибиране.
- При напояваните насаждения влагата в почвата да се поддържа постоянна, без резки колебания — по-малки количества вода, но по-често.
- Редовното наблюдение на лозето през август е една от най-важните предпоставки за запазване на качествената реколта.
В практиката често се наблюдава и комбинирано действие на няколко фактора — например силен дъжд предизвиква първоначално напукване на зърната, а след няколко дни през образуваните рани прониква причинителят на сивото гниене. В подобни случаи загубите могат да бъдат много по-големи, отколкото ако е действал само един от факторите.
