Сиво гниене по лозата: симптоми, рискове и методи за контрол
Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.
Как изглеждат симптомите
Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.
По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.
По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.
Кога рискът е най-голям
Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.
Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.
При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.
Агротехнически и химични мерки за контрол
Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.
Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.
Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.
Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.
При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.
Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.
Често допускани грешки
- Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
- Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
- Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
- Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.
