10 забравени зеленчука, които си струва да върнем в градината
Забравени зеленчуци като черния боб, ряпата, пащърнака и ревена някога са били основна част от менюто в българските дворове, преди картофите, доматите, чушките и патладжаните да се наложат като стандартен избор за градината. Днес повечето от тези традиционни култури се срещат рядко и само при истински любители на градинарството, въпреки че по хранителна стойност и вкус не отстъпват на съвременните зеленчуци.
Зеленчуци, внесени отскоро, и забравени местни култури
Картофите са донесени от американския континент и се налагат в градините през 17-и и 18-и век. По същото време у нас „пристигат“ и чушките, докато тиквичките се отглеждат предимно в ботанически градини до края на 18-и век. Доматите и патладжаните остават рядка екзотика до началото на 19-и век. Съществуват обаче „традиционни“ градински растения, познати и популярни много преди тези внесени култури, които днес са незаслужено забравени.
Черен (руски) боб
Обикновеният градински боб е една от най-старите градински култури не само у нас, но и в целия свят, където още в древността е бил ценен източник на растителни протеини, заместващ месото по хранителна стойност. Бобът е богат на аминокиселини, минерали, витамини и ензими, като и зърната, и младите шушулки са подходящи за консумация – задушени, пържени, варени, като гарнитура, добавка към сосове и супи или смлени на брашно. Културата е студоустойчива – семената покълват при 5°C, изисква умерени температури и добра влажност за добри добиви. Като зелено торене бобът помага за структурирането на почвата, обогатява я с азот и се смята за отличен предшественик за повечето градински култури, като помага и за отблъскване на някои почвени вредители.
Ряпа
Ряпата е почти забравена днес, въпреки че е едно от най-старите култивирани растения и в миналото е била популярно основно ястие, преди да бъде заменена от картофите. Сочните, сладки кореноплоди са богати на фибри, витамини PP и C, минерали, особено калций, захари и янтарна киселина, и за разлика от картофите не са толкова нишестени, а следователно и по-нискокалорични. Ряпата помага в борбата с хиповитаминозата, стимулира секрецията на стомашен сок, засилва чревната перисталтика и подобрява храносмилането. Растението е студоустойчиво и издръжливо, сравнително непретенциозно към почвените условия, и може да се засява още през пролетта, веднага щом почвата изсъхне. Грижите се ограничават до редовно поливане. Ранните сортове дават реколта само за 6-7 седмици, заради което мнозина сеят и втора, лятна реколта, а младите зелени листа са подходящи за салати, супи и пълнежи за пайове още около месец след засяването.
Черна ряпа
Хрупкавите кореноплоди с остър, пиперлив вкус някога са се смятали за проста храна на бедняците. Черната ряпа се е използвала за супи, задушаване в масло или с мед, сушене и смилане на брашно, и се е консумирала най-вече през пролетните седмици на Великденските пости, когато мазетата са почти празни. Днес зеленчукът е „реабилитиран“ и се използва дори в изтънчената кухня. Плътната, сочна, бяла и хрупкава плът съдържа впечатляващо количество фибри, както и много фитонциди и гликозиди, които при разграждане дават етерично масло, заради което черната ряпа често се сервира като солено предястие, стимулиращо апетита. Засява се в градинските лехи в началото на май, полива се редовно и се прорежда няколко пъти по време на растеж. Ключово за успешното отглеждане е да се избере място с добро слънчево изложение, плодородна почва и без застояла вода.
Сладък корен
Sium sisarum е растение от семейство Сенникоцветни, близък родственик на морковите, магданоза и пащърнака. Смята се, че произхожда от Китай, но в Европа е познат от хилядолетие, за което свидетелстват писмени данни. Корените имат пикантен, ярък вкус с леки ядкови нотки и отчетлив аромат, като могат да се ядат сурови или да се използват в различни кулинарни рецепти, подобно на морковите и пащърнака, и се запазват свежи в хладилника в продължение на няколко месеца. Сладкият корен е голямо тревисто многогодишно растение с перести листа – студоустойчиво, устойчиво на болести и лесно за отглеждане. За успешно развитие са необходими слънчево място, лека, плодородна почва и редовно поливане, ако се цели получаването на сочни корени. Размножава се през пролетта чрез семена или чрез разделяне, което същевременно подмладява многогодишното растение.
Рутабага (брюква)
Рутабагата, роднина на ряпата, отдавна е почитана като ценна хранителна култура, която може да се задушава, пече, вари или консумира сурова. Нискокалорична е, но богата на фибри, растителни протеини, витамини С, А и В, калий, калций и фосфор. Полезна е за чревното и сърдечното здраве, прочиства кръвоносните съдове и намалява отоците. Суровата рутабага е богата и на синапено масло, което придава антибактериални свойства на кореноплода, а сокът ѝ е популярно средство при настинки, суха кашлица, възпаления и изгаряния. Културата е непретенциозна към почвените условия, лесна за отглеждане, понася безпроблемно студ и продължителни жеги, съхранява се добре и може да се бере в градината до края на октомври. Не изисква много светлина, но се отзовава добре на редовно поливане и няколко минерални торения през сезона.
Пащърнак
Пащърнакът, известен още като бял корен, е сред най-здравословните кореноплодни зеленчуци, богат на минерали, витамини и лесно смилаеми въглехидрати, ценен заради сладкия си, пикантен вкус и високото калорично съдържание. Използва се задушен, печен с подправки, добавян към бульони и салати или пюриран. Растението е много по-издръжливо от морковите, не се страхува от леки слани и може да презимува директно в почвата под снега, което позволява получаването на пресни зеленчуци за салата много рано напролет. Пащърнакът се засява директно в земята още през април на най-слънчевото място в градината, при рохкава, лека, дълбоко прекопана почва, редовно поливане и прореждане. Покълването отнема дълго време, затова за най-ранна реколта семената се покълват преди сеитба, а се избират и най-раннозреещите сортове, които узряват за 85-95 дни.
Ревен
Това здраво, едролистно, коренищно многогодишно растение, богато на органични киселини и мултивитамини, някога е било много търсено в градинарството – месестите му дръжки със сладко-кисел вкус още напролет са замествали плодовете, на които им е било нужно много седмици, за да узреят. Днес ревенът се добавя към сосове, супи, салати, палачинки, пайове, компоти, чайове, ликьори и конфитюри. Сортовете включват къдрав, компактен и други. Растението е доста студоустойчиво, презимува лесно под мулч на открито, невзискателно е и расте бързо, като на сенчести места дръжките на листата се стремят към светлината, разтягат се и придобиват особено деликатен вид. Ревенът вирее в плодородна, неутрална почва, предпочита окопаване, а почвата трябва да е рохкава и достатъчно влажна.
Девисил
Девисилът, познат още като „зимна целина“ заради подобния си аромат, е не само лечебна билка, но и отличен стимулант за апетит и храносмилане. Пресните стъбла, листа и корени на младите растения се използват за овкусяване на сладкарски изделия, напитки и маринати, като подправка в зелено масло и салати, и се добавят към сосове, пържени меса, супи, зеленчукови ястия, ястия с ориз, зърнени храни, птици и риба. Дори малки добавки на девисил засилват вкуса и придават отличителен гъбен аромат на консервите. Растението е зимоустойчиво, тревисто и многогодишно, с лъскави, перести листа, вирее във всякаква почва, понася достатъчно сянка и е лесно за грижи. Изисква редовно поливане и много място в градината заради размера си, а се размножава най-лесно чрез разделяне.
Тученица
Младите, хрупкави издънки и месести листа на този нискорастящ, тревист едногодишен сукулент, които могат да се берат 3-4 седмици след поникването, имат тръпчив, солен вкус. Добавят се към сосове, салати и бъркани яйца, осоляват се или мариноват за зимата, и се използват като гарнитура към месни и рибни ястия – варени с чесън, оцет и растително масло или сотирани с лук в растително масло. Тученицата е богата на витамини A, C, B2 и PP, макро- и микроелементи, лесно смилаеми растителни протеини, органични и мастни киселини, включително есенциални Омега-3. Отдавна се използва за утоляване на жаждата, стимулиране на апетита и повдигане на настроението. Отглеждането е много лесно – растението предпочита песъчливи почви без преполиване или прехранване, тъй като не понася торове. Основните изисквания за добър растеж са обилна слънчева светлина и поливане на всеки 4-5 дни, като растението може да се пресява 3-4 пъти през вегетационния период.
Черен корен (сладък корен, козя брада)
Тази многогодишна коренищна култура с големи ланцетни листа и яркожълти цветове е позната на опитните градинари под името скорцонера. Първоначално е отглеждана като лечебно растение и едва по-късно се премества в зеленчуковите лехи. Дебелите, бели, кафяви коренища притежават отлични вкусови, лечебни и диетични свойства благодарение на високото си съдържание на хранителни вещества – имат положителен ефект върху сърдечната функция и подпомагат бъбречната функция, което ги прави полезно допълнение към диетата на възрастните хора и на тези с диабет или хипертония. Сладките на вкус кореноплодни зеленчуци се използват по различни кулинарни начини – приготвят се като аспержи или карфиол, варени, пържени, задушени, мариновани или пюрирани. Отглеждането е лесно, тъй като културата предпочита слънчево място с плодородна почва и реагира добре на торене. След есенната реколта част от корените обикновено се оставят в земята за ранна пролетна реколта или за производство на семена през следващия сезон.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
