Директна сеитба: особености, които земеделците трябва да знаят
Директната сеитба, наричана още нулева обработка на почвата, е част от консервационната система в земеделието, при която семената се засяват без предварително разрохкване на почвата и без отстраняване на растителните остатъци от предшестващите култури. Сред целите ѝ са намаляване на производствените разходи, опазване на почвата от ерозия, борба с плевелите, по-добро приемане и съхранение на водата от валежите, повишаване на органичното вещество в почвата и намаляване на емисиите от парникови газове. Технологията е особено популярна в райони със сух климат като Австралия, Южна Америка и някои щати в Северна Америка.
Различна технология, различни решения
Нулевата обработка на почвата се различава съществено от прилаганата в конвенционалното земеделие и изисква различни умения, конкретни решения във връзка с почвата, климатичните условия и културите, както и оптимизиране на необходимите вложения. Резултатите от директните сеитби не са еднозначни и зависят силно от различията в климатичните и почвените условия. Не винаги директната сеитба показва предимство пред конвенционалната технология, а земеделците трябва да познават възможните грешки, за да ги избягват.
Почва и климат – не навсякъде е подходяща
Според специалистите директната сеитба е неподходяща при тежки, лошо дренирани и неотцедливи почви, които са склонни към преуплътняване. Нулевата обработка повишава влажността и понижава температурата през пролетта, което може да забави сеитбата на ранните култури и да потисне развитието на растенията в ранна пролет. Преобладават оценките, че директните сеитби са по-ефективни в страни и райони с топъл и сух климат, докато при влажни и хладни условия отстъпват на конвенционалните обработки.
Важен елемент от технологията е редуването на културите – оптималният сеитбооборот. Понякога земеделците насочват вниманието си единствено към самата директна сеитба, без да вземат предвид останалите елементи на технологията, което намалява ефекта и може дори да направи нулевата обработка по-неефективна от конвенционалната.
Ролята на растителните остатъци
При нулевите обработки растителните остатъци от предшествениците се оставят на почвената повърхност, където изпълняват няколко функции:
- задържане на валежите и съхранение на влага в почвата;
- храна за полезните почвени микроорганизми;
- предотвратяване на ерозията на почвата и хранителните елементи;
- затрудняване поникването на плевели;
- предотвратяване образуването на почвена кора.
Унищожаването на растителните остатъци с цел улесняване на директната сеитба има отрицателно влияние върху тези функции.
Нужно е време и последователност
За да станат забележими резултатите от директните сеитби на дадено поле или стопанство, е необходимо време за изучаване на принципите и прилагането им на практика. Полезните промени в структурата, плътността и водния режим на почвата обикновено настъпват бавно, с течение на годините, като при поливни условия се проявяват по-бързо, отколкото при неполивни. Еднократното приложение на нулевата обработка може да не даде резултат или дори да е с отрицателен ефект, докато последователното ѝ прилагане показва положителна ефективност.
Сеитбооборотът на културите е важен фактор, тъй като гарантира по-добро здравно състояние на полето – по-нисък инфекциозен фон от болести, неприятели и плевели. Редуването на културите в последователни години е необходимо условие за успеха на нулевите обработки, а еднократното им приложение без сеитбооборот може да доведе до негативен резултат.
Борба с плевелите и растителна защита
Едно от предимствата на конвенционалните почвени обработки е контролът на плевелите. При тяхното елиминиране при директната сеитба борбата с плевелите изисква допълнително внимание чрез комбинация от химически, биологични и агротехнически мерки. Не трябва да се прилага директна сеитба в поле с вече поникнали плевели.
Промяната в практиките на обработка влияе върху плевелите, неприятелите и болестите, характерни за дадено поле – някои вредители се увеличават, докато други намаляват или изчезват. Многогодишните плевели стават по-често срещани при нулева обработка, а плевелната резистентност към хербициди е по-вероятна при тази система заради по-голямата употреба на хербициди.
Торене на дълбочина и специализирана техника
Торовете и подобрителите на почвата при директната сеитба се внасят повърхностно и не могат да проникнат на дълбочина повече от 2-3 см без обработка. Нивото на хранителните елементи и на pH трябва да бъде подходящо не само на повърхността, но и в зоната на кореновата система на културите, в противен случай добивите се редуцират. Обогатяването на почвата на дълбочина се постига чрез предварително торене с конвенционални обработки или чрез комбинирани сеялки за семена и торове.
Резултатите от нулевите обработки зависят от използването на качествени специализирани сеялки и пръскачки, чиито конструкции са усъвършенствани значително през последните години. Не се препоръчва използването на стара техника. Неподвижните в почвата фосфорни и калиеви торове трябва да бъдат внесени на или под нивото на семената едновременно със сеитбата чрез специализирана сеитбена техника. Азотните торове са разтворими и проникват с инфилтрацията на водата на дълбочина, но разпръснатото повърхностно азотно торене върху директно засетите посеви крие опасност от по-големи загуби чрез денитрификация – вследствие на повишената влага, амонячното излитане (особено при торене с карбамид) и биологичната имобилизация от почвените микроорганизми при разлагането на растителните остатъци.
Специфика на културите
Опити показват, че директните сеитби са по-ефективни при есенните житни и маслодайните култури в сравнение с царевицата, като има данни и за сортови различия. Директната сеитба може да доведе до по-хладно и влажно семенно легло, което забавя поникването и ранното развитие на културите, затова е важно да се засяват видове и сортове, които понасят тези условия. Сортове и хибриди, създадени за конвенционална система на обработка, могат да се държат различно при нулева обработка, което води до редукция в гъстотата на посева и други вреди. Някои семенарски компании дават препоръки за сортове и хибриди, подходящи за директна сеитба, а изследванията и опитите в самото стопанство могат да помогнат за идентифициране на генетиката на културите, подходяща за конкретните производствени условия.
Поетапен преход
Въпреки информацията, която земеделските производители могат да получат от науката и от чуждия опит, практиката в собственото стопанство е от решаващо значение. Според специалистите преминаването към директна сеитба трябва да става поетапно – започва се от едно поле, постепенно се добавя още едно и така нататък, докато концепцията и практиките станат по-разбираеми и се повиши нивото на уменията.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
