Есенноцъфтящи луковични цветя: кои са и как се отглеждат
Есенноцъфтящите луковични цветя са подходящ начин за удължаване на атрактивния сезон на градината. Те понасят студа, цъфтят по-дълго при хладно време и осигуряват нектар и прашец за закъснелите насекоми. Луковиците на тези видове могат да се засаждат от края на пролетта до края на лятото, като всеки вид следва собствен цикъл на растеж.
Основни принципи на засаждане
Независимо от вида, луковичните цветя се засаждат на дълбочина, равна на два до три пъти размера на луковицата. Почвата трябва да притежава добри дренажни качества, а изложението да е слънчево, освен ако конкретният вид не изисква друго. По време на сухи периоди поливането трябва да е интензивно, но умерено.
Видове за есенен цъфтеж
Колхикум — Наподобява пролетния минзухар и се отглежда по почти същия начин, но периодът на цъфтеж е есенен. Подходящ е за отглеждане в градина, в саксия или само във вода, като последният вариант силно изтощава луковицата. При отглеждане в градина или в саксия с почва е необходимо слънчево място, умерени поливки и подмладяване на луковиците на три до пет години.
Щернбергия — Дребно, ярко жълто цвете, познато още като есенен нарцис. Понася добре самостоятелно отглеждане при разнообразни условия. Чувства се най-добре на слънчево място — в предните редици на лехата или в бордюр. Изисква умерени поливки и грижа след прецъфтяване.
Нерине — Нежно цвете с коронка от множество цветчета, което краси градината или балкона главно през октомври и ноември, а в саксия — и по-късно. Цветовете му са предимно в розово-червена гама. Луковиците се засаждат от края на пролетта до края на лятото в добре отводнен субстрат или в съд с вода. След прецъфтяване цветоносният стрък се отрязва, за да се запази енергията за луковицата или за образуването на детки.
Хесперанта — Южноафрикански вид, който в умерен климат цъфти през зимните месеци. Поради неизяснена студоустойчивост се препоръчва отглеждане в саксия. Луковиците се засаждат от края на пролетта и през лятото на слънчево или полусенчесто място.
Циклама (Cyclamen hederifolium) — Подходящо растение за сенчести кътове в градината. Грудките се засаждат на групи — под храсти или в предните редици на цветната леха. При подходящи условия цикламите се размножават самостоятелно и с времето образуват плътна почвена покривка. Не изискват почистване на прецъфтели цветове или специална грижа, студоустойчиви са и непретенциозни.
Отглеждане на цикламата в саксия
Саксийните циклами са по-взискателни от градинските. Грудката трябва да се постави наполовина в субстрата, наполовина над него. Поливането изисква особено внимание, тъй като растението лесно загнива при прекомерна влага. Необходима е ярка, разсеяна светлина за образуване на компактна листна маса и обилен цъфтеж. С покачването на пролетните температури растението изпада в покой.
