Маслодайната рапица чака дъжд след тежко засушаване в страната
Сеитбата на есенниците у нас протича вяло заради продължително засушаване, което засяга цялата страна от началото на август насам. Докато кампанията по засяване на пшеницата и ечемика се разтяга във времето, при маслодайната рапица сроковете са по-кратки, а липсата на влага затруднява поникването на вече засятите площи. В Северна България полетата чернеят, а на места в Южна България вече се наблюдават съхнещи посеви.
Промяна в сроковете за сеитба
Практиката от последните няколко години показва, че периодът между 25 август и 15 септември е най-подходящ за сеитба на рапица у нас. Част от фермерите в Южна България обаче предпочитат да започват сеитбата на есенниците по-късно, не по-рано от 1 октомври. Всяко стопанство преценява според конкретните условия и наблюденията си от последните години.
Зимната маслодайна рапица остава във фокуса на земеделските производители, тъй като през изминаващата стопанска година културата се оказа една от най-доходоносните.
Защо рапицата е предпочитана култура
Рапицата е богата на белтъчини и масла, а рапичното масло се използва в хранително-вкусовата промишленост, като добавка за биодизел, суровина за лекарства, бои и лакове. Мощната коренова система на растението спомага за продълбочаване на почвения профил и подобряване на почвената структура. Културата притежава изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при по-малка гъстота на растенията на квадратен метър.
Рапицата действа и като естествен подобрител на почвата – при разграждането на растителните ѝ остатъци почвата се обогатява с хранителни елементи, а растението изпълнява ролята на „чистач“ на тежки метали като кадмий, олово и цинк. Освен това е подходяща за отглеждане на нископлодородни и слаби почви и привлича пчелите, което благоприятства развитието на агробиоценозата в местата, където се отглежда.
Културата е и първата, която се прибира през стопанската година, а оттам носи „свежи“ приходи за стопанствата. През предходните два сезона резултатите са били изключително добри – в много стопанства средните добиви са надхвърляли 400 кг/дка, а рентабилността от декар площ е била добра. През сезон 2025-2026 площите с рапица у нас са се увеличили с около 60%, достигайки до 1,6 млн. дка, а изкупната цена средно се е движила около 500-520 евро на тон продукция.
Засушаването разколебава фермерите
Добрите резултати от предходните сезони са били отлична предпоставка земеделските производители да заложат на маслодайната култура и през новия сезон 2026-2027. Засушаването обаче, което започва от началото на август и продължава към момента в цялата страна, разколебава част от тях. Сушата през есента традиционно е лимитиращият фактор, създаващ проблеми при засяването на културата в годините, и определя интереса на земеделците към нея.
Пламен Пенчев, земеделски производител от Бяла Слатина, разказва, че е засял рапицата още на 20 септември, но към момента няма нищо поникнало. По думите му от Плевен до Видин не е валял дъжд повече от 100 дни, а сушата е повсеместна – трудно се прави подготовка на полетата и трудно се сее. Той посочва, че сега започва сеитбата и на зърнено-житните култури, но са нужни валежи, защото продължаването на засушаването би довело до сериозни проблеми за посевите.
Стопанство „Виялишки – 90″ е едно от малкото в Северозападна България, което от години последователно засява маслодайната култура. За този сезон за рапицата са отделени 4 хиляди декара, площите са подготвени веднага след освобождаването на предходната култура, а сеитбата е извършена в оптималните срокове. Въпреки това в района все още няма поникнали растения заради липсата на влага.
Сходно е положението и в района на Търговище. Петко Петков, управител на земеделска кооперация Черноломие в Горско Абланово, разказва, че в момента се сее пшеница, а рапицата е засята преди около 20 дни. За тази култура кооперацията е отделила 2 хиляди декара, като площите са увеличени с 500 декара спрямо миналия сезон. Към момента обаче все още няма поникнали посеви.
Петков коментира, че рапицата се определя от повечето колеги като капризна и трудна за отглеждане култура, и допълва, че за добри производствени резултати е необходимо да се спазват добрите практики, независимо каква култура се отглежда. Според него през последните години практически всички култури могат да са проблемни, което е показател, че рисковете трябва да се разпределят – чрез отглеждане на повече култури и избор на сортове и хибриди с различни срокове на зреене.
По думите на управителя рапицата е била най-рентабилната култура през изминаващия сезон в неговата кооперация – при среден добив малко над 400 кг/дка и реализация около 500 евро на тон, равносметката е добра, а продукцията е продадена веднага след прибирането ѝ. Петков добавя, че с добра реализация тази година е и слънчогледът, докато при всички останали култури има сериозни проблеми, а силозите в страната масово са пълни със зърно. Пламен Пенчев допълва, че няма добри цени и няма пазар, а увеличението на разходите е значително.
Поникнали посеви почти няма
Поникнали растения на рапица има на много малко места в страната. В района на Ихтиман например има поле с „видима“ рапица, но растенията все още са дребни, а посевът е неизравнен – вероятно заради локални валежи, провокирали покълването. Има и други полета, където културата е във фаза поници или в съвсем начално развитие. Фермери от Южна България споделят, че на места се наблюдават изсъхнали посеви, които вероятно ще се наложи да бъдат развалени сега или напролет.
Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение, разказва, че е засял рапицата през септември и тя е поникнала, но липсата на влага вече оказва негативно влияние на посевите, които започват да съхнат. По думите му, ако в близките дни не паднат валежи със стопанско значение, ще се наложи да се мисли за презасяване.
Критични фази и грижи за културата
Специалистите посочват, че за да развият потенциала си, хибридите се нуждаят от около 3 месеца есенна вегетация. Оптималната фаза за зимуване на растенията е добре развита коренова система и листна розетка с около 8 листа. При рапицата има няколко критични фази – през есента това е моментът на поникване, а през зимата – опасността от измръзване.
Загуба на растения е възможна, ако зимата е безснежна и има т. нар. сух студ, при който посевите не са покрити със сняг или дебелината на снежната покривка е недостатъчна да ги предпази. При силно слънчево греене през зимата рапицата фотосинтезира и усвоява, и отделя влага, но при по-ниски почвени температури растенията не могат да усвояват вода от почвата, вследствие на което загиват заради физиологична суша. Друга опасност за слабите посеви е честото замръзване и размръзване на почвата поради температурни колебания, което може да доведе до загиване на корените заради изтеглянето на растенията.
За намаляване на тези рискове е необходимо използването на растежни регулатори. Фунгицидното третиране на рапицата във фаза 4-6-и лист например има положителен ефект, тъй като помага на растенията да развият по-добре кореновата си система, задържа растежа им и повишава студоустойчивостта им.
Азотното торене през есента подпомага минерализацията на растителните остатъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата преди зимуване. За да формира 100 кг семена и съответната надземна биомаса, растението извлича от почвата от 4,5 до 6,5 кг азот, от 2,3 до 2,8 кг фосфор и от 4 до 6 кг калий, посочва науката. Внасянето на азот трябва да е балансирано, тъй като прекомерни количества увеличават вероятността от прорастване на посева, а оттам и риска от частично или цялостно измръзване на растенията.
Внасянето на микроелемента бор също има положителна роля, тъй като повишава зимоустойчивостта, предотвратява изтеглянето на растенията и спомага за формирането на генеративните органи, напомнят агроспециалистите. При недостиг на бор младите листа се деформират, стъблата закъняват, а в по-късните фази на развитие намалява броят на шушулките и се стига до недобро озърняване. При първото пролетно подхранване, което се прави в края на февруари – началото на март, освен азот се внася и сяра, а второто подхранване се извършва в средата на април отново с азот.
Борбата с вредителите също е от решаващо значение за опазването на реколтата – мерките срещу болестите и неприятелите започват още от есента и продължават с възобновяването на вегетацията през пролетта. Третиранията трябва да са обосновани, с подходящи продукти за растителна защита, използвани в точно определения момент, а особено внимание се изисква при пръскане срещу неприятели по време на цъфтежа на рапицата.
Обяви по темата
-
Продавам сини сливи
По договаряне -
Бали – люцерна
180.00 € / тон -
ЛИМЕЦ РЕКОЛТА 2026 НА ЕДРО ЗА ПОСЕВ ИЛИ ПРЕРАБОТКА
0.70 € / кг -
Продавам сладка царевица
По договаряне
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
