Спешни мерки срещу есенните слани за градината
Есенните слани вече са факт, а реколтата в много градини все още узрява. Докато стопаните чакат топлолюбивите култури да доузреят, рязкото застудяване застрашава домати, чушки, лозя и цветни лехи. Навременната подготовка за една вечер може да спаси голяма част от реколтата и декоративните растения от сериозни щети.
Спасяване на топлолюбивите зеленчукови култури
Доматите, чушките, патладжаните, краставиците, тиквичките и тиквите нямат защитни механизми срещу минусови температури и дори краткотраен спад до 0°C може да ги унищожи. Ако растенията имат много плодове, които все още не са узрели, те трябва да бъдат покрити надеждно. Препоръчва се дебел нетъкан текстил, опънат върху перголите и притиснат здраво към земята с тухли или камъни, като материалът не бива да докосва директно листата, защото в противен случай те замръзват. Спанбондът може да се покрие допълнително със стар найлон срещу ледени ветрове, но покривалото трябва да се сваля през деня, за да не се получи парников ефект. През нощта под покривалото могат да се поставят пластмасови бутилки с гореща вода.
Плодовете, достигнали техническа зрялост, е добре да се съберат предварително – доматите узряват добре в щайги в топло помещение, а чушките и патладжаните също доузряват на закрито. Тиквичките и тиквите трябва задължително да се приберат на закрито, тъй като дори лека слана ги прави негодни за съхранение – по кората се появяват воднисти петна и плодовете бързо изгниват. Те се отрязват заедно с дръжките и се внасят в по-топло помещение.
Кореноплодните зеленчуци също се нуждаят от внимание. Цвеклото губи вкусовите си качества, а срокът му на годност намалява дори при температури малко под нулата. Ако реколтата не се събира веднага, лехите се покриват изцяло с почва, сухи листа, слама или торф, а покритието се премахва, след като опасността отмине. Морковите могат да се мулчират по същия начин – те са по-студоустойчиви, но частите им над земята все пак могат да пострадат. Кореноплодният магданоз, целината и пащърнакът не страдат от леки слани и не се нуждаят от специална защита.
Опушване и поливане на овошки и лозя
Овошките и храстите навлизат в период на покой, по време на който дървесината им постепенно узрява, затова умерените застудявания са естествени за тях. Рязкото понижение на температурата под нулата обаче може да увреди незрелите млади филизи, особено при чувствителни южни култури като череши, кайсии и грозде.
Обилното поливане в деня преди слана възстановява влагата в почвата, а влажната почва има по-висок топлинен капацитет – тя акумулира дневната топлина по-добре и се охлажда по-бавно през нощта. Водата за поливане не бива да е по-студена от въздуха. След поливането почвата около стволовете се мулчира с дебел слой хумус, окосена трева или торф.
При по-голяма градина може да се приложи методът на опушването, който ограничава излизането на топлина от почвата и забавя охлаждането ѝ. Нужен е влажен растителен материал – слама, миналогодишни листа, трева, като купчините се подреждат от подветрената страна и се палят късно вечерта, когато температурата започне да пада. Горенето се поддържа през цялата нощ под постоянно наблюдение. Важно е купчините да тлеят и да произвеждат обилен дим, а не да горят с открит пламък, затова материалът трябва да е влажен. Методът е приложим само в безветрено време.
Лозята с все още налични гроздове изискват специално внимание. Ако след застудяването се очаква повишение на температурите, което да помогне на плодовете да доузреят, лозите се свалят от перголите, полагат се възможно най-близо до земята и се покриват с няколко слоя дебел агротекстил. Топлината, излъчвана от почвата, помага на лозите и гроздовете да преживеят студената вълна.
Защита на цветните лехи
Преди настъпването на слани трябва да се провери и цветната градина. Хортензии, далии, кани, астри, невенчета и други есенни цветя все още цъфтят, но много от тях са изключително чувствителни към минусови температури.
Далиите и каните губят надземните си части при първите слани – листата веднага почерняват и увисват. За да се запази цъфтежът им в топлите дни след застудяването, храстите се насипват обилно с почва или компост на височина до тридесет сантиметра, а около тях се прави временно покритие от няколко слоя нетъкан материал. Ако сланата все пак повреди листата, това е знак, че при настъпване на сухо време грудките и коренищата трябва да се изкопаят и подготвят за зимно съхранение.
Хризантемите и многогодишните астри издържат на краткотрайни леки слани, но пъпките им могат да бъдат повредени, което води до избледняване и намаляване на цветовете. Цъфтящите храсти могат да се защитят с рамки от летви или клони, покрити със спанбонд.
Розата понася добре кратките есенни слани, а те дори ѝ помагат да се адаптира към зимните условия, затова пълното ѝ покриване на този етап е нежелателно – последващото затопляне може да доведе до гниене на пъпките под покривния материал и до гъбични инфекции. Достатъчно е основата на розовите храсти да се насипе леко със сух пясък или торф.
Специално внимание заслужават топлолюбивите саксийни растения – петунии, пеларгонии, фуксии, бегонии, гербери и импатиени. Те трябва да се внесат в защитена веранда, оранжерия или у дома, където ще преживеят студените нощи без проблеми, а при завръщане на топлото време могат отново да се изнесат навън. Ако саксиите са твърде тежки за пренасяне, те се поставят до стена на къщата, където обикновено е по-топло, и се покриват с нетъкан текстил, тъй като корените в малък обем почва замръзват по-бързо.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
