Водна ерозия засяга 85% от почвите в България, показва доклад на МОСВ
Българските почви като цяло запазват доброто си плодородие и благоприятните условия за развитие на почвените екосистеми, но водната ерозия засяга около 85% от тях — това е един от основните изводи от мониторинга за 2023 г., включен в резюмето на Доклада за екологична оценка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България. Ерозията, засоляването и локалното замърсяване продължават да фигурират сред главните рискове за почвените ресурси в страната. Проектът на интегрирания план за периода 2021–2030 г. ще бъде обсъден на 31 август 2026 г. (понеделник) от 11:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН-Администрация на ул. „15 ноември“ № 1 в София.
Добро плодородие и благоприятен въглеродно-азотен баланс
През 2023 г. са анализирани 684 почвени проби от националната мониторингова мрежа, като ежегодно се обследва приблизително една четвърт от всички наблюдавани пунктове. Резултатите показват, че обработваемите земи и постоянно затревените площи се отличават с високо съдържание на органичен въглерод и предимно средна запасеност с азот и фосфор.
Съотношението между органичния въглерод и общия азот (C/N) при преобладаващата част от изследваните почви попада в оптималния диапазон между 10 и 12. Според доклада това създава благоприятни условия за минерализацията на органичната материя, поддържането на почвеното биоразнообразие и устойчивостта на почвената структура.
Мониторингът на киселинността е обхванал 56 пункта, от които са взети 448 проби и са извършени над 3 100 лабораторни анализа. Данните сочат, че голяма част от киселите почви в предпланинските райони разполагат с достатъчно съдържание на обменни калций и магнезий, поради което при значителна част от обработваемите площи не се налага варуване. Наблюдава се и постепенно намаляване на вредното вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий.
Ерозията — най-сериозният деградационен процес
Около 85% от почвите в страната са засегнати от водна ерозия, а приблизително 30% са изложени и на ветрова ерозия. Повече от 65% от почвите проявяват средна до много висока податливост на водна ерозия. Средногодишната загуба на почва вследствие на плоскостна водна ерозия се оценява за 2023 г. на близо 588 милиона тона.
По отношение на земеделските земи, докладът разграничава следните категории по степен на ерозионен риск:
- близо 1,74 млн. хектара — слаб ерозионен риск;
- почти 2 млн. хектара — умерен риск;
- над 2 млн. хектара — висок риск.
Най-силно засегнати остават районите на Предбалкана, Краище и Източните Родопи, където значителни площи земеделска земя вече не се обработват. По отношение на ветровата ерозия, прогнозите показват, че една четвърт от обработваемите земи са изложени на умерен риск, за около 23% рискът е умерен до висок, а едва 1,1% от площите попадат в категорията с много висок риск.
Засоляване и замърсяване с тежки метали
Засоляването продължава да засяга предимно райони с неблагоприятен дренаж и неправилно напояване. Сред най-засегнатите области са Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе. Най-тежките случаи са регистрирани в района на село Белозем (област Пловдив) и село Тръстиково (област Варна). Във Варненско процесите се влияят допълнително от вторично индустриално засоляване, свързано с дейността на солодобивната промишленост в района на Провадия и Девня.
По отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди, мониторингът отчита сравнително ограничено разпространение на проблема. През 2023 г. превишения на максимално допустимите концентрации са установени в осем мониторингови пункта, което представлява малко над 7% от всички изследвани обекти. Засегнатите територии се намират в областите Бургас, Враца, Пазарджик, Смолян, София и Хасково.
Предстоящо обществено обсъждане
Общественото обсъждане на доклада за екологичната оценка е базата, на която е разработен проектът за Интегрирания план за периода 2021–2030 г. Планът е от пряко значение за земеделието, тъй като ще предначертае бъдещите разрешения за водоползване в сектора. Срещата на 31 август 2026 г. в БАН ще представи в две части проучванията на Министерството на околната среда и водите — за състоянието на почвите и за повърхностните и подземните води в страната.
