Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход ] 

Още красиви храсти през зимата: четири редки декоративни вида

Новини Публикувана преди 8 секунди

Зимноцъфтящи храсти с цветове и плодове в градина през зимата
Зимноцъфтящи храсти с цветове и плодове в градина през зимата

През зимните месеци градината не е обречена на голота – редица по-рядко срещани храсти предлагат цъфтеж, аромат и декоративност точно когато повечето растения са в покой. Освен по-традиционните зимноцъфтящи храсти, съществуват и по-интересни видове, които по нищо не отстъпват на вече познатите. В този период все още е възможно засаждането на многогодишни растения на гол корен в покой или отгледани в контейнер, които продължават растежа си.

Гол корен или контейнер – каква е разликата

Контейнерно отгледаните растения изискват повече грижи в разсадника – неколкократни presаждания, специален режим на хранене и поливане. Заради това те са значително по-скъпи. При видовете на гол корен големият минус е, че растенията преминават през стрес при изваждането от разсадника и настаняването на постоянно място. Цената им е по-ниска, но процентът на прихващане е сравнително по-малък. Изборът между двата варианта зависи от конкретните условия и предпочитания на градинаря.

Четири редки, но впечатляващи храста

Химонантус (Chimonanthus praecox) е интересен храст или малко дръвче, достигащо в зряла възраст около 3-4 метра. Може да се използва в озеленяването както в комбинация с други храсти, цветя и дървета, така и като самостоятелен акцент. През топлата част от годината е добре облистен, а наесен листата му пожълтяват. Най-ценен е през зимата и началото на пролетта, когато се отрупва с малки бледожълти восъчни цветчета с опияняващ аромат на мед. За да бъде отгледан успешно, зимноцветът – както още се нарича – трябва да се засади на слънчево до полузасенчено място. Растението няма големи изисквания към почвата, но е добре тя да бъде плодородна и с добър дренаж. Нуждата от вода е умерена, а резитбите се извършват при нужда, препоръчително след цъфтежа.

Коледният чeмшир (Sarcococca) цъфти през зимните месеци – от декември чак до април. През останалото време листната му маса остава лъскаво зелена, гъста и красива. Цветчетата са многобройни, с интересна форма и отделят слаб сладък аромат. Растенията не са претенциозни и предпочитат сенчести и полусенчести местенца с плодородна и умерено влажна почва. На слънце също се развива добре, но изисква повече поливки, особено през най-горещите месеци. Саркококата понася добре резитби за оформяне, които се препоръчва да се извършват след прецъфтяване. Резниците ѝ могат да бъдат вкоренени по стандартния начин за храстите. Коледният чeмшир достига около метър и половина на височина и два пъти повече на ширина, като растежът му е сравнително бавен, което означава по-редки резитби в сравнение с други вечнозелени широколистни храсти.

Сладката ароматна маслина (Osmanthus) е малък до средно голям храст с вечнозелена листна маса с интересна форма и изключителна декоративност. Цветчетата ѝ са дребни, дори невзрачни, но с толкова силен и опияняващ аромат, че са намерили място в парфюмерийната промишленост и кулинарията. Отглеждането е лесно, но в по-студените райони на страната се препоръчва растението да се отглежда в контейнер. В по-топлите райони мястото на османтуса е на слънце, където ще цъфти по-добре, или на лека сянка, като задължително трябва да бъде защитено от силни ветрове. Растението расте бавно и се разглежда като компактно за предните и средните редици на бордюра, подходящо е и за нисък жив плет. Пъстролистните форми са по-дребни и много подходящи за комбинирани контейнери. Резитби се извършват само при необходимост, след прецъфтяване през късната пролет.

Бютибери (Callicarpa) е впечатляващо растение, чийто цъфтеж започва през лятото – от юни до август, и е продължителен. Цветчетата му са предимно бледорозови, но не те са причината растението да се цени. Истинската му украса са плодовете – лилави, виолетови или бели, събрани в групи. Най-красиви и впечатляващи са именно през зимните месеци, защото се задържат по арковидно извитите клонки, оголени от есенния листопад. Каликарпата изисква умерена влажност и добър дренаж. Нужно ѝ е слънце, за да цъфти обилно, но се представя добре и на леко засенчени места. Добре приспособените растения могат да понасят засушавания за кратки периоди. Препоръчва се ежегодна резитба в периода на покой или ранна пролет, защото цветовете, а следователно и плодовете, се залагат на млади, тазгодишни клонки. Реже се силно – скъсява се голяма част от дължината на клонките, за да се поддържа компактна форма. В по-студените райони е възможно надземните части да измръзнат, но растението се възстановява от спящи пъпки в основата.

обяви в Zemedelec.net

Разгледайте обявите

Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява

Оставете коментар

Вие трябва да влезете за да публикувате кометар.