Автохтонни родопски говеда – уникален генофонд от Родопите
Планинският масив на Родопите е уникален биогеографски регион в Южна България със стръмни терени, плитки и бедни на хранителни вещества почви, висока надморска височина и оскъдна пасищна растителност през голяма част от годината. В тези сурови условия се е оформило уникално генетично наследство – местните автохтонни родопски говеда, животни с изключителна адаптивност, способни да превръщат грубата растителност в качествено мляко и месо.
Произход и история на родопските говеда
Според палеозооложки и генетични изследвания говедата в Родопите произлизат пряко от древните диви турове (Bos primigenius), опитомени в района на Близкия изток и Балканите. По времето на траките, населявали Родопите – племената беси и сатри, в района се оформя т. нар. брахицерно говедо (Bos taurus brachyceros) – дребни, подвижни и издръжливи животни, пригодени за придвижване по стръмни планински пътеки.
Заради географската изолация на родопските села и липсата на организирана външна селекция, тези древни характеристики се запазват почти непроменени до средата на ХХ век. С навлизането на интензивното земеделие започва процес на научно управлявана селекция и кръстосване, насочен към запазване на невзискателността на местното говедо, но и към повишаване на млечната му продуктивност. В резултат днес на територията на Родопите се разграничават три основни форми: Родопско късорого говедо, Българско родопско говедо и Родопско говедо в тесен, местен смисъл.
Родопско късорого говедо – автохтонната порода
Родопското късорого говедо е сред последните живи представители на праисторическото брахицерно говедо на континента. Животните са изключително дребни – височината при холката при кравите варира между 90 и 110 см, а при биците между 100 и 115 см. Зрелите крави тежат едва 180-250 кг, а биците достигат до 300-350 кг.
Тялото е компактно, леко, сухо, с плътна мускулатура и здрава костна система. Гърбът е прав, а крупата често е леко наклонена – адаптивен белег за лесно отелване по стръмни терени. Рогцата са малки, късороги, извити напред и навътре, понякога във формата на лира или полумесец. Копитата са малки, черни, с изключително твърд рогов слой, който предотвратява износване и наранявания при ходене по скали и камъни. Окраската е разнообразна – от черно и тъмнокафяво до сиво-кафяво и бежово, като често се наблюдава по-светла ивица по гръбначния стълб („еленска ивица“) и по-светло пръстенче около муцуната („сърнешка муцуна“).
Млечната продуктивност за лактационен период от около 200-270 дни е ниска в абсолютни стойности – между 400 и 800 литра при натурални условия, а при подобрено хранене може да достигне 1200-2000 литра. Млякото е гъсто и богато на сухо вещество, с масленост обикновено между 4,5 и 5,5% и съдържание на протеин над 3,6%. Кравите достигат физиологична зрялост рано, отелват се безпроблемно без човешка намеса, а майчинският инстинкт е силно развит.
Породата използва пасища, напълно неоползотворими от по-едрите породи – пасе храсти, дъбови издънки, хвойна, сухи треви и горска растителност. Има силно развито стадно чувство и защитни рефлекси срещу хищници като вълци и мечки.
Родопско говедо и българско родопско говедо
В широк смисъл под „Родопско говедо“ исторически се разбира местната популация, формирана в продължение на векове в района, която носи белезите на тракийското говедо, но е претърпяла епизодични подобрения в зависимост от микрорайона. Височината при холката е 90-110 см, а живото тегло на кравите е в границите на 180-250 кг. Коремът е добре развит, което позволява поемане на големи количества груб фураж с ниска хранителна стойност, а космената покривка през зимата става гъста и дълга, предпазвайки животните от студените родопски ветрове.
Средната млечност на тази форма варира от 600 до 1000 литра на лактация. Основното предимство обаче не е обемът произведено мляко, а минималният разход на храна за единица продукция – животните поддържат телесното си тегло дори при драматичен недостиг на фураж през зимата. Устойчивостта на заболявания е изключителна, а проблемите с копитата и вимето отсъстват.
През втората половина на ХХ век в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и опитните станции в Смолян започва организирана селекционна програма с цел запазване на адаптивните качества на местното говедо, но и превръщането му в икономически ефективна млечна порода. Местното родопско говедо е кръстосвано с бици от породата Джерсей – световноизвестна дребна порода с най-висока масленост на млякото. Така се формира Българското родопско говедо.
Тази подобрена порода е малко по-висока – 105-118 см при холката, а кравите тежат от 280 до 380 кг, бицита достигат 450-550 кг. Притежава изразен млечен тип екстериор с удължена форма на тялото и по-добре развито виме, подходящо за машинно доене. Преобладава кафявата, жълтата и сърнешката окраска. Млечността при добри условия на отглеждане и хранене е между 2500 и 4000 литра за лактация, а масленост достига 4,5 до 6%, в някои случаи над 6,5%, при съдържание на протеин 3,5-3,8%. Млякото е с високо съдържание на каротин и калций, подходящо за производство на традиционни сирена, кашкавал и родопско заквасено мляко. Въпреки участието на чуждата порода в селекцията, Българското родопско говедо е наследило в голяма степен здравината на копитата, повратливостта по стръмни терени и устойчивостта на суровия планински климат от родопската си майчина линия.
Екологична роля и предизвикателства пред опазването
Родопските породи говеда играят роля за опазване на естествените екосистеми в района. Чрез пашата си те предотвратяват вторичното захрастяване на изоставени ливади и пасища с хвойна, орлова папрат и шипки, поддържат мозаечната структура на ландшафта, от значение за оцеляването на редки видове птици и насекоми, и наторяват естествено почвата без да причиняват ерозия заради ниското си живо тегло и малкия натиск върху терена.
За планинските общности отглеждането на тези животни е фактор за социална стабилност. Заради ниските изисквания към сграден фонд и скъпи фуражи те позволяват на малки семейни ферми да произвеждат биопродукти с ниски производствени разходи. Млякото от тези породи е богато на А2 бета-казеин, Омега-3 мастни киселини и антиоксиданти.
Въпреки качествата си автохтонното Родопско късорого говедо е застрашено от изчезване заради непозволено кръстосване с други породи, миграцията на населението от планинските села и икономическия натиск за отглеждане на по-високопродуктивни породи. Днес то е включено в списъка на застрашените от изчезване автохтонни породи в България и се ползва със специален статус за субсидиране по линия на агроекологичните програми на Европейския съюз. Изпълняват се развъдни програми за запазване на чистотата на породата, а асоциации на развъдчиците водят родословни книги и контролират генетичния статус на популацията.
Обяви по темата
-
Oтглеждане на копринени буби
По договаряне -
Тонофосфан (Tonophosphan) чист 99 % прах за стимулиране на майката и засилване н
30.00 € -
Казеинов протеин млечен 85 % за подхранване на пчелни семеиства.
10.00 € -
Синопен, synopen, /Chloropyramine, алергозан/ чист 99 % за кучета против сърбеж
51.00 €
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
