Новини от земеделието и селското стопанство в България

Средата на юли е един от най-тежките периоди за лозовите насаждения. Продължителните горещини, високите температури и липсата на валежи водят до бързо изпаряване на почвената влага и поставят лозата в условия на воден стрес. Недостигът на вода не само забавя растежа на растенията, но може да повлияе неблагоприятно и върху едрината на гроздовете, натрупването на захари и качеството на бъдещото вино. Чрез правилни агротехнически мероприятия лозарите могат значително да ограничат загубите на влага при лози засушаване юли и да подпомогнат растенията да преминат успешно през най-горещия период на годината.

Поддържайте почвата рохкава

Плитката обработка на почвата е една от най-ефективните мерки за съхраняване на влагата. След валеж или поливане върху почвената повърхност нерядко се образува плътна кора, която затруднява проникването на въздух към корените. Разрохкването на почвата на дълбочина между 5 и 8 см прекъсва капилярите, по които водата се придвижва към повърхността, и по този начин значително намалява влагозагубите.

Освен че ограничава изпарението, плитката обработка подобрява аерацията на почвата, стимулира развитието на полезните почвени микроорганизми и създава по-благоприятни условия за усвояване на хранителни вещества. Добре аерираната почва подпомага и развитието на младите корени — особено важно обстоятелство в периода на интензивно нарастване на гроздовете.

Обработките е препоръчително да се извършват скоро след валеж или напояване, когато почвата е започнала леко да просъхва, но все още е достатъчно влажна. Важно е те да бъдат плитки, за да не се поврежда активната коренова система — прекалено дълбоката обработка, особено през летните месеци, може да прекъсне фините всмукателни корени, което отслабва лозите именно когато нуждите им от вода са най-високи. При насаждения по склонове или върху по-леки почви обработките трябва да са съобразени с риска от ерозия.

Унищожавайте плевелите навреме

Плевелите са основни конкуренти на лозата за вода, хранителни вещества и светлина. В условия на ограничена почвена влага те могат да задълбочат водния стрес при лозовите растения — особено неблагоприятно в периода на наедряване и прошарване на гроздето, когато нуждите на лозата от вода са повишени.

Силното заплевеляване води до по-слаб растеж на летораслите, по-малки гроздове и понижаване на качеството на продукцията. Освен това някои плевелни видове могат да служат като гостоприемници на вредители и причинители на болести, което допълнително повишава риска за насажденията.

Редовното унищожаване на плевелите чрез плитки механични обработки, окопаване или косене позволява по-голяма част от почвената влага да остане на разположение на лозовите растения. Борбата с плевелите е най-ефективна в началните фази на тяхното развитие, когато те все още не са изградили мощна коренова система. При използване на хербициди трябва стриктно да се спазват препоръките на производителя и действащите изисквания за безопасна употреба на продукти за растителна защита.

Мулчирайте редовете

Мулчирането е сред най-ефективните практики за съхраняване на почвената влага в условия на продължителни летни засушавания. Покриването на почвената повърхност със слама, дървесен чипс, окосена трева, компост или други органични материали създава защитен слой, който значително намалява изпарението — влагата се запазва за по-дълъг период и остава достъпна за кореновата система.

Мулчът поддържа по-ниска и по-стабилна температура на почвата в горещите дни, предпазва корените от прегряване и едновременно с това потиска поникването на плевели. Органичните мулчиращи материали постепенно се разграждат и обогатяват почвата с органично вещество, подобрявайки структурата, водозадържащата способност и биологичната активност.

За добър ефект мулчът се разстила равномерно в редовете на лозите на слой с дебелина около 5–10 см. Препоръчително е мулчиращият материал да не се допира непосредствено до стъблата, тъй като задържането на прекомерна влага около основата на растенията повишава риска от гъбни заболявания.

Поддържайте балансирана листна маса

Листата са основният орган на фотосинтезата при лозата — чрез тях се синтезират въглехидратите, необходими за растежа на летораслите, развитието на гроздовете и натрупването на захари. Едновременно с това листната маса регулира водния баланс на растението чрез транспирация и формира благоприятен микроклимат в зоната на гроздовете.

През юли лозарите нерядко извършват зелени операции — колтучене, кършене на летораслите и частично обезлистване, — които подобряват проветряването и намаляват риска от болести. При екстремно високи температури и силно слънчево греене обаче прекомерното премахване на листа може да има неблагоприятни последици. Листната маса изпълнява важна защитна функция, като засенчва гроздовете от директното въздействие на слънчевите лъчи.

При силно оголване на гроздовете се повишава рискът от слънчев пригор, проявяващ се с покафеняване, некротизиране и изсъхване на зърната. Освен преките наранявания, високата температура може да понижи съдържанието на ароматни вещества, да ускори разграждането на органичните киселини и да влоши технологичните качества на реколтата.

При засушаване прекомерното намаляване на листната повърхност нарушава физиологичното равновесие на лозата: по-малката листна маса намалява транспирацията, но едновременно с това ограничава фотосинтетичната активност и способността за натрупване на асимилати, необходими за нормалното узряване на гроздето. Зелените операции трябва да се извършват умерено и да са съобразени със силата на растеж, сортовите особености, натоварването с гроздове и конкретните климатични условия. В години с екстремни горещини е препоръчително да се запази достатъчна листна маса около гроздовете — особено от южната и западната страна на редовете, където слънчевото греене е най-интензивно.

Почвопокривните растения предлагат практична и естетична алтернатива на традиционната морава, като задържат влагата в почвата, контролират ерозията и заплевеляването, осигуряват храна за опрашителите и изискват значително по-малко поддръжка. Изборът на подходящ вид зависи преди всичко от количеството светлина, което получава съответната площ.

Светлината — основен критерий при избора

Слънцелюбивите почвопокривни растения имат нужда от не по-малко от 6 до 8 часа директно слънчево греене. Видовете, подходящи за частично засенчване, се развиват при 3 до 6 часа дневна светлина, докато сенколюбивите могат да се задоволят с до 3 часа слънце — и то не в обедните и следобедните часове.

Подходящи видове за различни условия

Глехома е многогодишно нисичко растение, което стеле стъбълца по почвата и образува плътен килим с бяло-зелени листенца. Цъфти в края на пролетта, расте добре както на слънце, така и на сянка, и предпочита плодородни и рохкави почви. При подходящи условия се вкоренява самостоятелно и може да се наложи да бъде ограничавана.

Цимбалария се развива отлично на бедни и сухи почви и не поставя изисквания към изложението. Покрива сравнително малки площи и при контакт с подходящ субстрат се вкоренява в него, включително по зидани огради. Растението не се предлага в търговската мрежа и може да се набави от настоящ притежател — вкореняването е лесно и не изисква много вода.

Седуми, сукуленти и красули обичат слънце, малко вода и лека почва с отличен дренаж. Седумите и сукулентите покриват сравнително малки площи, докато почвопокривните красули се разрастват значително повече. Цъфтят с нежни звездовидни цветчета в жълто, розово или бяло и са подходящи за скални кътове и алпинеуми.

Аюга толерира разнообразни условия — сянка и слънце, суша и влага. Ефективна е срещу ерозия на наклонени терени. През лятото цъфти в сини, пурпурни или бели нюанси, а листата варират от тъмнозелени до бронзови или шоколадови в зависимост от сорта. Щом се настани успешно, се разпространява самостоятелно.

Допълнителни варианти

Към изброените видове могат да се добавят и аубриетите, флоксът, винката, алисумите, някои кампанули, бакопата, цеструмът, деloспермата, дъхавата мащерка, бялата почвопокривна детелина и някои карамфили.

Средният добив от пшеница в България е нараснал с 7,1% спрямо същата дата на миналата година, достигайки 632 килограма от декар към 10 юли 2026 г. Това показват данните от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните. Добивите от пшеница се повишават на фона на свито производство при царевицата, чиито засети площи са намалели с близо една четвърт спрямо 2025 г.

Закъснялата кампания намали ожънатите площи

Въпреки по-добрите средни добиви, ожънатата пшеница към 10 юли е с 47,7% по-малко спрямо същата дата на 2025 г. Причината, посочена в оперативния анализ на министерството, е закъснялото започване на жътвената кампания тази година.

Ечемикът и рапицата също отчитат ръст в добивите

Положителна тенденция се наблюдава и при другите есенни култури. Средният добив от ечемик е нараснал с над 4%, а при маслодайната рапица увеличението е малко под 4% спрямо съответния период на предходната година, сочат оперативните данни на ведомството.

Слънчогледът и царевицата губят засети площи

При пролетните култури картината е по-неблагоприятна откъм засети площи. Според последните оперативни данни:

• Засетите площи със слънчоглед са намалели с 7,8% спрямо 2025 г. до 8 749 420 декара.
• Засетите площи с царевица са свити с 24,1% до 3 180 250 декара.

Данните са предоставени от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните към 10 юли 2026 г.

Тиквичките на фурна са вкусна и здравословна алтернатива на пърженето в масло. Независимо дали предпочитате диетични, постни или месни ястия, сред следващите рецепти ще намерите подходяща за всеки случай — от закуска до вечеря, подходящи дори за деца и хора, които следят фигурата си.

Хрупкави тиквички с пармезан

За хрупкава коричка ще са нужни 450 г тиквички, 30 г пармезан, 2 супени лъжици брашно, 2 супени лъжици зехтин, по 1 чаена лъжица сушен чесън, босилек и червен пипер, 0,5 чаена лъжица риган и щипка лют пипер, сол. Нарежете тиквичките на филийки, посолете ги, разбъркайте и ги оставете 10 минути, след което отцедете излишния сок. Поставете ги върху домакинска хартия, за да отстраните остатъчната влага. Покрийте тава с хартия за печене и намажете леко със зехтин. В плик смесете брашното и подправките, добавете тиквичките и разбъркайте. Наредете ги в тавата, поръсете с настърган пармезан и печете 12–15 минути на 210 градуса. За по-хрупкав резултат включете грила за няколко минути в края.

Тиквички със сирене и билки

При тази рецепта тиквичките се овалват в галета, което им придава изразена хрупкавост. Необходими са 3 тиквички, 120 г пармезан, по 0,5 чаена лъжица босилек, мащерка, риган и чесън на прах, сол, черен пипер и 2 супени лъжици растително масло. Смесете всички билки и подправки с настърганото сирене. Нарежете тиквичките по дължина, наредете ги в тавата и поръсете с пикантната смес. Полейте с олио и печете 15 минути на 180 градуса.

Тиквички с хлебни трохи и бекон

Сочно и оригинално ястие за четирима. Нужни са 4 тиквички, 150 г бекон, 1 глава лук, 100 г хлебни трохи, 1 скилидка чесън, 1 лимон, 4 супени лъжици зехтин, 50 г масло, 2 домата и 4 супени лъжици настъргано сирене. Нарежете тиквичките по дължина и ги мариновайте 15 минути в смес от растително масло, лимонов сок и кора, чесън и подправки. Запържете лука и бекона, добавете маслото и малко лимонова кора, след това хлебните трохи и билки на вкус. Печете тиквичките върху решетка 7 минути на 200 градуса. Наредете в лодките от тиквички плънката от лук, бекон и трохи, покрийте с резени домат, поръсете с настъргано сирене и върнете във фурната за още 7 минути.

Тиквички със сметана

За нежна, кремообразна текстура са нужни само 1 тиквичка, 100 г сметана, 70 г сирене, 1 скилидка чесън, билки и подправки. Нарежете тиквичката на филийки, подправете и наредете в тава. Смесете сметаната с наситнен чесън, подправките и настърганото сирене. Поставете по лъжица от сместа върху всеки кръг, поръсете с билки и печете 20 минути на 180 градуса.

Запеканка с яйца

Универсална рецепта, подходяща за закуска, обяд или вечеря. Продуктите са: 2 тиквички, 150 мл прясно мляко, 3 яйца, 50 г сирене, 6 супени лъжици брашно, половин връзка билки и зехтин. Нарежете тиквичките на кубчета и ги наредете в намаслена тава. Разбийте яйцата с млякото, добавете подправките, нарязаните билки, настърганото сирене, брашното и малко масло. Изсипете сместа равномерно върху тиквичките и печете 40 минути на 180 градуса.

Тиквички с картофи и домати

За по-засищащо ястие ще са нужни 2 тиквички, 2 домата, 1 картоф, 150 г сирене, 1 глава лук и подправки. Нарежете лука на кубчета, леко запържете и поставете в съд за печене. Нарежете тиквичките, доматите и картофите на филийки с дебелина около 5 мм и наредете върху лука. Поръсете с подправки и печете с фолио 30 минути на 200 градуса. Отстранете фолиото, поръсете със сирене и върнете във фурната, докато се разтопи.

Тиквички с доматено-сметанов сос

Необичайна, но много вкусна рецепта. Нужни са 1 кг тиквички, 1 чаша заквасена сметана, 1 чаша доматено пюре, 1 супена лъжица растително масло, подправки и билки. Нарежете тиквичките на средни кубчета, поръсете с подправки, напръскайте с олио и печете 20 минути на 190 градуса. Смесете заквасената сметана с доматеното пюре, подправките и нарязаните билки, оставете соса да заври и разбъркайте до гладкост. Изсипете соса върху изпечените тиквички и поставете във фурната за още 5 минути.

Фритата с тиквички

Фриtatata е пухкав италиански омлет, приготвен във фурната. За него ще са нужни 2 тиквички, 3 скилидки чесън, 6 яйца, 4 супени лъжици растително масло, 80 г пармезан, 1 глава лук и 2 супени лъжици босилек. Запържете лука в половината масло, добавете чесъна и тиквичките и гответе 3–5 минути. Разбийте яйцата с нарязания босилек и половината пармезан, изсипете върху тиквичките. Прехвърлете в намаслена тава, поръсете с останалия пармезан и печете 10–15 минути на 200 градуса.

Тиквички с кайма

Пълноценно основно ястие: 3 тиквички, 350 г кайма, 1 морков, 1 домат, 1 глава лук, чесън, билки, подправки, зехтин и сирене. Разрежете тиквичките по дължина и издълбайте сърцевината. Настържете морковите, нарежете лука и обеления домат на кубчета и запържете зеленчуците. Отделно запържете каймата, след което я смесете с зеленчуците, подправките, билките и чесъна. Напълнете тиквичките-лодки с плънката, поръсете с настъргано сирене и печете около 30 минути на 180 градуса.

Пухкави тиганици от тиквички на фурна

Дори любимите тиганици могат да се приготвят без пържене. Необходими са 1 кг тиквички, 1 яйце, 60 г брашно, сол, черен пипер, 2 скилидки чесън и билки. Настържете тиквичките, посолете и оставете 15 минути, след което отцедете течността. Добавете яйцето, нарязаните билки и чесъна, разбъркайте, след което добавете брашното и подправките. С лъжица оформете кръгли питки в тава с хартия за печене и печете 15 минути на 180 градуса, след което обърнете и печете още 15 минути.

Колтучене на домати — премахването на страничните издънки, образуващи се в пазвите на листата — е практика, чиято необходимост зависи преди всичко от сорта и начина на отглеждане. При неправилно или пропуснато колтучене растенията се сгъстяват прекомерно, а плодообразуването се затруднява значително. Ето какво трябва да знаят производителите, за да се справят навреме и правилно.

Какво е колтучене и защо е важно

Колтуците са странични разклонения, израстващи в пазвите на листата. В естествената си среда доматите са многогодишни растения, при които първите 3–4 месеца от развитието са посветени изцяло на изграждане на зелена маса и коренова система — без образуване на завръзи. При тези условия колтучене не е необходимо.

В нашите географски ширини обаче доматите се отглеждат като едногодишно растение. Буйнорастящо, несформирано растение едва ще успее да зацъфти преди настъпването на студеното време, а образуването и узряването на плодове остава съмнително. Затова своевременното прищипване и отстраняване на страничните издънки е ключова агротехническа мярка.

Как се извършва правилно

Страничните издънки трябва да се отстраняват своевременно — докато не са надхвърлили 4–5 см. На този етап те са тънки, не отнемат значителен ресурс от майчиното растение и лесно се махат с ръка или ножица. Ако се оставят да прерастат, отстраняването им натоварва растението и създава риск от сгъстяване.

Първото колтучене се извършва две седмици след засаждането на разсада в почвата. След това процедурата се повтаря редовно — на всеки 10–14 дни при отглеждане на открито, и на всеки 7–10 дни при оранжерийни условия, тъй като там растенията се развиват по-бързо.

Някои специалисти препоръчват да не се откъсва издънката изцяло, а да се остави пънче от около 2 см — това забавя появата на нови издънки на същото място. Практически съвет: поливайте доматите вечер, а сутринта — преди пряката слънчева светлина да достигне листата — извършвайте колтученето.

Различия според сорта

Не всички домати се нуждаят от еднакъв подход. Разграничаването на сортовете е от съществено значение:

• Индетерминантни сортове — растения с неограничен растеж, достигащи 2 м или повече. Те са най-склонни към образуване на колтуци и без редовно отстраняване се превръщат в гъсти храсти, от които не може да се очаква добив. Трябва да се колтучат, да се формират на 1–2 стъбла и да се прищипват на върха.
• Детерминантни сортове — развиват пъпки по върховете на издънките и спират растежа си след залагане на определен брой съцветия. Височината им обикновено не надвишава 110 см. При тях е достатъчно само прищипване.
• Полудетерминантни сортове — формират се компактно с 2–3 стъбла, но прищипването и премахването на странични издънки все още е необходимо.
• Безколови сортове — нямат странични издънки в традиционния смисъл, тъй като се развиват с няколко стъбла, всяко от които дава реколта. Първоначално долните 4–5 издънки се оставят, за да се формира кръгло и гъсто растение. Тези, които се появяват по-нагоре и сгъстяват храста, трябва да се премахват докато са в начален стадий — при дължина 3–4 см.
• Едроплодни сортове — рядко дават големи добиви, но са ценени заради сортовите характеристики на плода. Най-едрите плодове се развиват на първите китки; на по-горните етажи плодовете стават по-малки.

Особености при отглеждане на открито и в оранжерия

При отглеждане на открито е препоръчително да се избират по-ниски сортове и минирастения, тъй като са по-лесни за оформяне и връзване. При тях не се премахват всички колтуци — оставя се т.нар. продължаваща издънка, тоест стъбло, растящо под първата цветна китка. Тази практика се повтаря многократно, за да могат страничните издънки да се сменят взаимно и да дадат плод.

При чери домати на открито оформянето също не трябва да се пропуска — малките плодове могат да бъдат толкова многобройни, че стъблото, изтощено от непремахнати издънки, може да се счупи.

Оранжерията е идеална среда за индетерминантните сортове. Изкуственото удължаване на лятото дава на растението повече време да расте и да плодоноси. Индетерминантните сортове в оранжерия се отглеждат с едно стъбло, носещо 5–10 цветни китки. Всички странични клони и листа, засенчващи завръзите, трябва да се премахват. При детерминантните сортове в оранжерия — въпреки по-ограничения им растеж — буйното развитие на листна маса налага прищипване, а с правилна грижа могат да поддържат 2–3 стъбла.

За оформяне на второ стъбло при оранжерийни домати се избира силна странична издънка под първата цветна китка на главното стъбло — тя се оставя, а всички останали издънки, включително евентуално появилите се на нея, се отстраняват.

Община Враца предприе спешни мерки срещу нашествие на едри скакалци, обхванало множество квартали в града, съобщи Българското национално радио. Насекомите се появяват масово на много места — най-често около жилищни блокове — и достигат дължина около 10 см.

Какво установиха експертите

След постъпили сигнали от граждани специалисти са посетили на място един от най-засегнатите жилищни квартали — в района около река Лева. За анализ са взети няколко насекоми, след което е пристъпено към третиране с подходящи препарати.

Според биолози причина за нашествието е рязката смяна на дъждовно и горещо време в последно време.

Поетапна обработка в целия град

Третирането не се ограничава само до засегнатия квартал около река Лева. Предвидено е поетапно да бъде извършена обработка с препарати във всички части на Враца.

Рибарите се възползват от ситуацията

Докато жителите на засегнатите квартали са обезпокоени, рибарите в района посрещат нашествието с доволство — те събират скакалците в туби и ги използват за стръв.

Всеки стопанин, който поддържа морава, се изправя поне два пъти месечно пред едно и също предизвикателство: какво да прави с натрупаната окосена трева. Вместо да я изхвърляте, тя може да послужи по пет различни, практически доказани начина — от мулчиране на зеленчуковите лехи до храна за домашни животни.

Мулчиране — най-бързото решение

Ако косачката ви няма кош, имате два варианта: да съберете тревата с гребло и да я отстраните, или да я оставите директно върху моравата като мулч. Второто е препоръчително само в сухо и горещо време — тогава тревата помага за задържане на влагата в почвата. При влажно и хладно време растителните остатъци трябва да се отстранят, за да се предотврати гниене.

Окосената трева е подходящ мулч и за градинските лехи. Благодарение на високото си съдържание на влага и азот, тя ограничава растежа на плевели, намалява изпарението и бързо се разлага, обогатявайки почвата с хранителни вещества. Подходяща е за домати, чушки, краставици, ягоди, малини и овощни дървета. Почвата се покрива с 5–7 см слой завехнала или изсушена трева, като се оставя разстояние от 1–2 см от стъблата. Когато слоят изсъхне, върху него се добавя нов, а в края на сезона натрупаната органична материя се вкарва в почвата при окопаването.

Зелен тор — течна подхранване от трева

Окосената трева може да се превърне в ефективна течна подхранка. Голям съд се напълва до две трети с прясна трева и се долива с вода. Покрива се с капак или пластмасово фолио с отвори за вентилация и се оставя на топло и слънчево място за около две седмици. Ежедневното разбъркване ускорява процеса. Коренът от валериана помага за намаляване на неприятната миризма от ферментацията, а дървесната пепел обогатява разтвора с калий.

Готовността на тора се разпознава, когато спре образуването на пяна. За кореново приложение торът се разрежда с вода в съотношение 1:10, а за листно приложение — в съотношение 1:20. Зеленото торене активно насища почвата с азот, подобрява структурата и въздухопропускливостта ѝ, стимулира растежа на надземните части на растенията и може да предотврати появата на вредители и болести.

Повдигнати лехи — слоест подход

За градинарите, които изграждат повдигнати лехи, окосената трева е ценен строителен материал за долните слоеве на конструкцията. При изграждането е важно да се спазва правилният ред: на дъното се поставят едрите, бавно разлагащи се отпадъци — клони от резитба, кора и здрави стъбла, — които действат като дренаж. Над тях се наслагват в низходящ ред на разлагане: картон и стари вестници, дървени стърготини, слама, паднали листа, кухненски отпадъци и зелени растителни отпадъци, включително окосена трева. Всичко се допълва със зрял компост и плодородна почва.

Докато органичният пълнеж гние, той освобождава хранителни вещества, а процесът генерира топлина. Това позволява топлолюбиви култури да се засаждат по-рано — от началото до средата на пролетта, — което удължава вегетационния период и дава възможност за две реколти вместо една.

Компостиране и храна за животни

Най-простото решение е компостирането. Съдържанието на коша на косачката се изсипва в компостера и се полива с разтвор на активатори или друг продукт с ефективни микроорганизми. Влажната зелена маса се свива бързо и обогатява бъдещия компост с азотни съединения. При зареждането на компостната купчина е важно да се редуват „зелени“ слоеве — трева, обелки от плодове и зеленчуци, плевели — с „кафяви“ слоеве от сухи, въглеродни компоненти като слама, дървени стърготини, хартия и паднали листа. Това редуване осигурява добра аерация, бързо разлагане и правилна структура на готовия компост.

Петото решение е насочено към стопани с животновъдство или към тези, чиито съседи отглеждат добитък и птици. Прясната окосена трева е идеална храна за животни — предложете я на наблизо живеещ фермер и по всяка вероятност ще намерите добро приложение за нея, получавайки насреща естествен продукт.

Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) установиха сериозни несъответствия между регистрираните и реално отглежданите животни при проверки в осем животновъдни обекта в община Харманли. Общо 132 животни, вписани в информационната система ВетИС, не са открити при извършените проверки на място, а допълнително са констатирани 20 невписани животни. Предстоят последващи проверки, включително на данните, използвани за получаване на субсидии.

„Виртуални“ животни в млечна ферма и три ферми за месодайни говеда

Случаите, при които животни са регистрирани в системата, но не са открити при проверка на място, са известни в практиката като т.нар. „виртуални“ животни. Една от най-сериозните констатации е в млечна ферма, в която съгласно данните във ВетИС трябва да се отглеждат 100 говеда, а инспекторите са установили едва 34 животни, съответстващи на регистрираната информация.

Значителни разминавания са открити и в три ферми за месодайни говеда. В информационната система са вписани общо 189 животни, а при проверките са намерени само 123. Освен това всички налични животни са били събрани в един от трите обекта, а голяма част от тях са с нарушена идентификация — само с една ушна марка или изцяло без ушни марки.

Според БАБХ липсата на 66 животни, заедно с факта, че животните от три отделни регистрирани ферми се отглеждат на едно и също място, пораждат основателни съмнения дали тези животновъдни обекти функционират по предназначение. Агенцията е обявила, че ще извърши допълнителни проверки, включително на декларираните данни, свързани със схемите за подпомагане.

Двадесет овце без ушни марки и без регистрация

При отделна проверка инспекторите са установили обратното несъответствие. В животновъден обект са преброени 100 овце, докато във ВетИС са регистрирани само 80. Останалите 20 животни са били без ушни марки и не са въведени в информационната система, въпреки че вече са подлежали на задължителна идентификация.

Нарушения в условията на отглеждане и предстоящи административни мерки

Наред с нарушенията, свързани с регистрацията, инспекторите са констатирали и проблеми с условията на отглеждане в проверените обекти. Сред тях са повредени поилки и компрометирани ограждения, които не отговарят на изискванията за хуманно отношение към животните и за биосигурност.

• На собствениците на проверените обекти предстои да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения.
• Животните без идентификация трябва да бъдат маркирани и вписани във ВетИС.
• Установените несъответствия в системата ще бъдат отстранени съгласно действащите процедури.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщават, че проверките в региона продължават.

Средата на лактацията е подходящият момент за идентифициране и отделяне на проблемните крави в млечното стадо. Повечето ферми се стремят към годишен процент на заместващи животни от 18–20%, като тази цифра зависи от успеха на размножителния сезон. До 10% от заместващите юници обикновено са крави, останали небременни в края на размножителния сезон, докато останалите са проблемни животни, бракувани доброволно.

Как да открием проблемните крави

Първата стъпка за всеки фермер е преглед на данните от записите на млякото и здравните карти на животните. По този начин могат да бъдат установени кравите, при които броят на соматичните клетки трайно надвишава 200 000 клетки/мл — именно те се считат за проблемни животни.

Средният брой на соматичните клетки в млечните ферми е висок през втората половина на юни, което означава, че много стопанства очевидно се сблъскват с подобни проблеми. Ако не бъдат предприети мерки, финансовото въздействие може да бъде значително — особено в година с ниски цени на млякото, тъй като маститът може да струва на фермера над 60 евро на крава годишно.

Поради своя генетичен произход някои крави са по-предразположени към висок брой соматични клетки, мастит, куцота и други заболявания. Тези животни не само натоварват бюджета на фермата, но и крият риск от разпространение на инфекции в стадото. Дори при намерение за запазване на животното, отстраняването на предразположените към мастит крави е за предпочитане, тъй като присъствието им застрашава кравите с по-висока продуктивност.

Ако фермата среща затруднения при постигане на среден брой соматични клетки в рамките на 100 000 клетки/мл, препоръчително е да бъдат обсъдени варианти с ветеринарен лекар или консултант.

По това време на годината е необходимо и да се извърши оценка на движението на животните, за да се определи нивото на мобилност на стадото. При прегледа трябва да се обърне специално внимание на кравите, проявявали куцота в миналото — те може да имат хронични проблеми и да се нуждаят от включване в програма за бракуване. Задържането на такива животни увеличава разходите и риска от разпространение на инфекции, без да добавя стойност към фермата.

Защо доилната машина се нуждае от обслужване това лято

Успоредно с прегледа на стадото, фермерите трябва да проверят и дали доилната машина се нуждае от обслужване. Редица ферми имат навика да обслужват оборудването единствено през зимата или при вече възникнал проблем — като висок брой соматични клетки или мастит. Добрата управленска практика обаче изисква доилната зала да се поддържа редовно, преди да е настъпило влошаване на здравето и производителността на кравите.

Доилната машина трябва да се обслужва два пъти годишно от регистриран техник, което се равнява приблизително на всеки 550 часа работа. Ако машината не е преминавала обслужване от известно време, насрочването на преглед трябва да се превърне в приоритет — без да се чака появата на проблеми като нарастване на броя на соматичните клетки или мастит.

Правила за смяна на маркучите

Редовният преглед на маркучите е също от съществено значение. Вътрешността им трябва да е мека и гладка — без пукнатини или грапавини. Маркучите са единствената част от доилната машина в пряк контакт с кравата и пряко влияят върху здравето на вимето и ефективността на доенето. Износените маркучи намаляват доилната производителност, увреждат вимето и създават риск от мастит и кръстосано замърсяване.

С течение на времето налягането в маркучите намалява, те абсорбират мазнини, задържат бактерии и се влошават под въздействието на почистващите препарати, преминаващи през тях два пъти дневно. Препоръчителният срок за смяна е на всеки 2000 пъти издояване или на всеки шест месеца.

За стада, разширили капацитета си в последните години, но все още използващи същата зала, честотата на смяна трябва да се увеличи. Като ориентир може да послужи следното правило:

• При 8 реда крави — смяна на маркучите на всеки четири месеца;
• При 12 реда крави — смяна на маркучите на всеки три месеца.

В конкретен пример: при доене на 140 крави в зала с 16 доилни клетки два пъти дневно маркучите трябва да се сменят на всеки 115 дни. При пролетно отелване с двумесечен сухостой това означава поне две смени годишно.

Накрая, необходимо е да се провери и дали пръскачките за дезинфекция на биберонките функционират правилно — всички запушени или дефектни дюзи трябва да бъдат сменени своевременно.

Поливането в горещо време е процедура, която изисква специален подход — особено когато летните температури надминават 30°C и градинските растения се нуждаят от активна защита. За да бъде напояването ефективно, а не вредно, стопаните трябва да спазват няколко основни правила.

Кога да поливате — сутрин или вечер?

Поливането по обяд е категорично нецелесъобразно — при висока температура водата се изпарява бързо, без да достигне до корените. Това важи еднакво за открити лехи и за саксийни растения. Мненията на опитни градинари относно най-подходящия час се различават, но мнозина препоръчват редуване на сутрешно и вечерно поливане, тъй като така се подпомагат различните физиологични процеси в растенията в различните части на деня.

Поливането рано сутрин — предпочитано преди изгрев слънце — се счита за особено подходящо, когато трябва да се избегне намокряне на листата. Вечерното напояване, макар и практикувано, крие своите рискове: остатъчната влага по листата, съчетана с по-ниските нощни температури, може да стимулира развитието на гъбични болести. Именно затова при редовно вечерно поливане е добра практика водата да не попада по надземните части на растенията.

Специфики на поливането в оранжерия

В оранжерийните условия температурите по горещо време са дори по-високи, отколкото навън, което поставя по-сериозни изисквания към напояването. Капковото напояване — включително с маркуч или пластмасови бутилки — осигурява равномерно разпределение на водата върху почвената повърхност и намалява нуждата от допълнително ръчно поливане.

Отделен въпрос е овлажняването на въздуха вътре в оранжерията. Поставянето на контейнери с вода е един от начините за постигането му. Вентилацията по горещо време е от решаващо значение, а за оптимален резултат се препоръчва оборудване с автоматична вентилационна система.

Качество и количество на водата

Водното налягане по време на поливане трябва да е умерено — силната струя може да отмие почвата до корените и да увреди младите растения. Препоръчва се водата да се прилага постепенно, като се изчаква предишната порция да се абсорбира напълно.

За напояване е подходяща престояла вода — за предпочитане поне 24 часа. Дъждовната вода е оптималният вариант, а водата от кладенец е приемлива алтернатива. Поливането с изключително студена вода може да предизвика стрес, забавен растеж или дори загуба на растенията. Изключение правят студоустойчивите видове — зеле, лук и чесън — но и при тях специалистите препоръчват пръскане в близост до насажденията, а не директно в корените.

Мулч, разрохкване и допълнителни грижи

Мулчирането задържа влагата в почвата, но е важно преди всяко поливане да се провери влажността под защитния слой, за да не се прекалява с водата. Оптималното състояние е почвата да изсъхне до дълбочина на лопата преди следващото напояване.

Веднага след поливане се препоръчва внимателно разрохкване на почвата. То осигурява достъп на въздух до корените, насищането им с кислород и предотвратява образуването на кора по повърхността — явление, което е особено характерно при екстремни жеги.

При горещо време, независимо от часа, е добре да се избягват повечето агротехнически мероприятия. Специалистите съветват резитбата, торенето и борбата с вредители да се отложат до спадане на жегата. Саксийните и стайните растения е препоръчително да се преместят на засенчено място или на балкон, далеч от пряко въздействие на горещия въздух.

Националната агенция по приходите (НАП) ще проведе серия от търгове за продажба на земеделски парцели, имоти и сгради, отнети от длъжници в полза на държавата. Търговете са насрочени в периода от 21 до 28 юли 2026 г. и включват имоти в няколко области на страната. Наддаването се извършва както тайно, така и явно — в зависимост от конкретния обект.

Търгове на 21 юли

На 21 юли НАП ще проведе търг за самостоятелно жилище в сграда в Монтана. Наддаването е тайно и стартира от 62 000 лева. На същата дата е насрочен и търг с начална цена 767 евро за половин идеална част от селскостопанска сграда в село Самуилово, Старозагорско.

Също на 21 юли са обявени три явни търга за земеделски парцели в село Полски Градец, Старозагорско:

• Половин идеална част от поземлен имот — лозе, с начална цена 306,76 евро.
• Поземлен имот в същото село с начална цена 145,72 евро.
• Половин идеална част от поземлен имот — лозе, с начална цена 483,17 евро.

Търгове на 23 и 24 юли

На 23 юли НАП обявява търг с тайно наддаване за поземлен имот в Разлог с начална цена 33 233,97 евро. На същата дата НАП — Варна продава двуетажна търговска сграда в града чрез търг с тайно наддаване, като стартовата цена е 201 750 евро.

На 24 юли е насрочен таен търг в Хасково за 1/2 идеална част от самостоятелен обект — игрална зала в Свиленград. Наддаването започва от 40 571 евро.

Търгове на 27 и 28 юли

На 27 юли НАП ще проведе търг с тайно наддаване за голям земеделски имот в село Крушевец, Созополско. Обявената начална цена е 79 355 евро.

На 28 юли са насрочени четири търга за поземлени имоти:

• Имот в село Голеш, Силистренско — тайно наддаване от 24 011 евро.
• Имот в село Дълбоки извор, Пловдивско — тайно наддаване от 10 500 евро.
• Земеделски имот в село Вокил, община Дулово — тайно наддаване от 17 826 евро.
• Половин идеална част от поземлен имот с КИД 14965.25.18 в село Главановци, община Георги Дамяново — явен търг.

Чакълът е практично решение за оформяне на градински пътеки и зони за сядане, което придава на имота стилен и добре поддържан вид. Полагането на чакъл в градината обаче крие редица капани — неправилен избор на материал, липса на основа, лош дренаж или небрежно поставена подложка могат бързо да превърнат спретната пътека в постоянен проблем. По-долу са описани седемте най-чести грешки и как да ги избегнете.

1. Грешен избор на материал

Не всички видове чакъл са подходящи за пътеки. Гладките камъни — речен чакъл, камъчета и кръгли декоративни камъни — се търкалят лесно един върху друг, покритието се разпада и ходенето по него е неудобно. Такива материали са най-подходящи за декоративно запълване, сухи потоци и мулчиране на цветни лехи.

За пътеки са значително по-подходящи ъгловите (натрошени) видове: натрошен камък, гранитни отсевки и кварцов чакъл. Острите ръбове на тези материали се преплитат и образуват стабилно покритие. За удобно ходене оптималната фракция е 6–20 мм.

2. Избор на цвят само по снимка

Тъй като чакълът обикновено заема голяма площ, цветът му силно влияе върху цялостното възприятие на градината. Най-добре работят нюансите, вече присъстващи в обкръжението: бежово, пясъчно, светло сиво и естествен камък.

Белият чакъл блести на слънце, бързо се замърсява и подчертава всякакви боклуци. Черният чакъл се нагрява силно през лятото, прегрява почвата и по него ясно се виждат листа и растителни остатъци. И двата цвята изискват повишено внимание при избора.

3. Пренебрегване на корените на дърветата

Когато пътеката минава близо до зрели дървета, корените могат с течение на времето да повдигнат повърхността. Чакълестото легло е привлекателно за кореновата система, тъй като пропуска въздух, задържа влага и остава рохкаво. След няколко години пътеката може да стане вълнообразна и неравна.

Решението е монтаж на корени бариери — геомембрана с висока плътност, плоски шисти, метални листове или специални пластмасови ограничители.

4. Покриване на площи под дървета с чакъл

Дърветата, които активно хвърлят листа, семена, плодове или цветове, са особено неподходящи за чакълести площи. Органичните отломки се забиват между камъните, разлагат се и се превръщат в плодороден субстрат за плевели. След няколко сезона от декоративната засипка практически не остава нищо. Кленовете, липите, брезите и овощните дървета са сред най-проблематичните видове в този контекст.

5. Липса на бордюри и бариери

Чакълът никога не остава напълно неподвижен. Под въздействие на дъжд, вятър и движение камъните постепенно се разпространяват по целия обект — падат в тревата, повреждат ножовете на косачката и пътеката губи форма.

Ефективното решение са пластмасови L-образни профили, метални гранични ленти или алуминиеви ограничители. Те са практически невидими, но задържат засипката в определените граници.

6. Пренебрегване на основата и дренажа

Поръсването на камъни директно върху земята води до хлътване, обрастване с плевели и кал. Правилното изграждане включва три слоя:

• Долен слой: след отстраняване на почвата се полага едър натрошен камък с дебелина 10–15 см, който се уплътнява добре.
• Геотекстил: пропусклив материал, който предотвратява смесването на камъка със земята, контролира плевелите и позволява оттичане на водата.
• Горен декоративен слой: чакъл с дебелина 5–7 см, леко уплътнен след разпределението.

За зони с интензивно движение се препоръчват допълнителни стабилизатори: георешетки, пластмасови „пчелни пити“ или полимерни свързващи вещества за камък.

7. Митът за „без поддръжка“

Дори висококачественото чакълено покритие изисква редовна поддръжка. Листата, цветовете и клонките трябва да се отстраняват своевременно, преди да започнат да гният. В зоните с активно движение постепенно се появяват пролуки и малки насипи по краищата — проблем, който обикновено се решава лесно с гребло. Плевелите продължават да се появяват дори при наличие на геотекстил, тъй като семената кацат отгоре и органичната материя се натрупва между камъните с времето.

Спазването на правилната технология при избора и монтажа на чакъла е условие той да изглежда естетично и да служи дълго, без да се превръща в постоянен източник на проблеми.

В пакета от данъчни промени, който парламентът се очаква да приеме заедно с проектобюджета за 2026 г., са включени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), засягащи контрола върху обществените поръчки. Сред тях е разширяване на кръга от задължени субекти и понижаване на праговете, над които се дължи уведомяване на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Какво се променя в чл. 182а от ДОПК

Действащата редакция на чл. 182а от ДОПК задължава разпоредителите с бюджет, както и определени лица по Закона за обществените поръчки — с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, както и на постоянните представителства към международни организации — да уведомяват НАП и Агенция „Митници“ при сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

С предложените промени към задължените лица се добавят и публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия. Едновременно с това финансовият праг се променя — вместо 10 000 лв., уведомяване ще се дължи при договори на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро.

Нови правила при натрупани договори и съдебни решения

Изменения се предвиждат и в ал. 2 на същия член. Съгласно новия текст уведомяване ще се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко непрекратени договора, чиято обща стойност достига или надвишава 5 000 евро.

Промяната засяга и случаите, при които плащането се извършва от лице, различно от страната, сключила договора — уведомяването в тези случаи остава задължение на платеца за съответната му част от стойността по договора.

Допълнително се регламентира задължение за уведомяване и при влязло в сила съдебно решение или предявен изпълнителен лист, въз основа на който разпоредителят с бюджет следва да заплати сума, равна на или надвишаваща 500 евро, на лице, различно от разпоредител с бюджет.

Срок за изпращане на уведомленията

Съществуващата разпоредба, която изисква уведомленията да се изпращат не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист, се допълва — срокът от 30 дни ще важи вече и за случаите на влязло в сила съдебно решение.

• Задължени субекти: разпоредители с бюджет, определени лица по Закона за обществените поръчки и публични предприятия
• Нов праг за уведомяване: 5 000 евро (досега 10 000 лв.)
• Уведомяване при натрупани договори под 5 000 евро с едно и също лице, чиято обща стойност достига прага
• Праг при съдебни решения и изпълнителни листове: 500 евро
• Срок за уведомяване: не по-късно от 30 дни от сключване на договора, получаване на изпълнителния лист или влизане в сила на съдебното решение

Грубите фуражи съставляват основата на ефективното и икономически изгодно хранене на преживните животни — говеда, овце, кози и коне. Те осигуряват необходимата целулоза, която поддържа оптималната функция на търбуха и храносмилателния тракт, стимулира преживянето и гарантира здравето на животните. Правилното управление на грубите фуражи — от косенето до съхранението — пряко влияе върху продуктивността на фермата: млеконадой, прираст и репродуктивни способности.

Видове груби фуражи и тяхното значение

Сено. Получава се чрез естествено или изкуствено изсушаване на зелена тревна маса до съдържание на влага под 14–15%. При правилно изсушаване е богат източник на фибри и на витамин D, благодарение на слънчевата радиация.

Сенаж. Заема междинно място между сеното и силажа. Зелената маса се провява до влажност 45–55%, след което се консервира в строго анаеробна среда. Консервирането се дължи главно на физиологична сухота и частично на млечнокисела ферментация.

Силаж. Сочен фураж с високо съдържание на влага (60–70%), консервиран чрез ферментация в анаеробна среда. Основната силажна култура у нас е царевицата — с висока енергийна стойност. Консервирането се постига чрез натрупване на млечна киселина, която понижава pH на средата.

Слама и плява. Странични продукти от производството на зърнено-житни и бобови култури с ниска хранителна стойност и изключително високо съдържание на сурови влакнини. Използват се основно за балансиране на дажбите при сухостойни животни или за структура на дажбата.

Оптимална фаза на прибиране и технологични операции

Хранителната стойност на растенията се променя динамично по време на растежа. В ранните фази са богати на протеини, захари и витамини, а целулозата е лесно смилаема. С напредване на вегетацията лигнинът се увеличава, което прави фуража твърд и трудносмилаем.

• Бобови култури (люцерна, детелина): Оптималният момент е фаза бутонизация, преди цъфтеж. При изчакване на пълния цъфтеж съдържанието на протеин рязко спада, а стъблата грубеят.
• Житни треви (ливадна тимотейка, ежова главица, райграс): Косят се във фаза изкласяване, преди цъфтеж.
• Царевица за силаж: Прибира се във фаза восъчна до восъчно-пълна зрялост на зърното, когато съдържанието на нишесте е максимално, а стъблото и листата са все още зелени и сочни.

Косенето се препоръчва в сутрешните часове след вдигане на росата. Височината на косене е критична — за люцерната: 5–7 см от земята (за да се предпази кореновата шийка), за естествени ливади: 4–5 см. Замърсяването на зелената маса с почва въвежда вредни бактерии от рода Clostridium, които могат да предизвикат болести у животните — листериоза и ботулизъм.

След косене масата се разпръсква равномерно и се обръща периодично (1–2 пъти на ден), за да изсъхне бързо и да се спрат процесите на клетъчно дишане, изразходващи ценни захари. Сгребването на откоси за сено се извършва при влажност около 30–35%, а за сенаж — при 50–55%, непосредствено преди прибирането. Балирането на сено изисква влажност под 15%. Влажното балиране води до самозагряване, мухлясване, а в крайни случаи — до самозапалване.

Технология на силажиране и сенажиране

Консервирането чрез ферментация изисква прецизен контрол върху три фактора: влага, захари и анаеробиоза. При силажиране на царевица дължината на нарязване трябва да бъде между 8 и 15 мм. Задължително се използва устройство за напукване на зърното, за да може нишестето да се усвои от животното. Масата се разтоварва в силажни ями, траншеи или на купове, като уплътняването с тежки трактори протича непрекъснато на тънки слоеве от 15–20 см.

Прибавянето на биологични консерванти — млечнокисели бактерии — ускорява спадането на pH под 4,2 и предотвратява развитието на гнилостни процеси. Запечатването се извършва веднага след приключване на утъпкването, като се използва специално силозно фолио, затиснато с гуми или пясъчни торби.

При сенажиране в рулонни бали херметизацията на всяка индивидуална единица — с 6 слоя разтегливо фолио — гарантира минимални загуби, тъй като масата е по-суха и се утъпква по-трудно от силажа.

Правилно съхранение

Загубите при неправилно съхранение могат да достигнат 30–40% от хранителната стойност. Сеното се съхранява оптимално в проветриви сеновали със здрав покрив — добрата вентилация предотвратява конденза и натрупването на влага. При съхранение на открито балите се подреждат върху подложка от палети или слама и се покриват с дишащо, водонепропускливо фолио. Необходим е и контрол на гризачите, чиито изпражнения замърсяват фуража.

Силажът трябва да ферментира поне 4–6 седмици преди отваряне. При изхранване лицето на силажната яма се отрязва гладко. Минималното дневно отнемане е 15–20 см от дълбочината през зимата и 30 см през лятото, за да се предотврати „вторична ферментация“ — проникване на кислород, развитие на дрожди и затопляне на силажа.

Примерни дажби за различни категории животни

Храненето рядко се основава само на един вид груб фураж. По-долу са представени примерни дневни дажби за различни категории животни.

Високопродуктивни млечни крави (30+ литра мляко на ден):

• Царевичен силаж (32% сухо вещество): 22–25 кг
• Сенаж от люцерна или тревни смески: 6–8 кг
• Сено от люцерна (първо качество): 2,5–3 кг
• Пшенична слама (нарязана на 3–4 см): 0,5–1 кг
• Концентриран фураж (царевица, ечемик, шротове, премикс): 10–12 кг

Месодайни крави (период на бременност/сухостой):

• Ливадно сено (средно качество): 6–8 кг
• Пшенична или ечемична слама: 4–5 кг
• Царевичен силаж: 8–10 кг
• Концентриран фураж: 1–1,5 кг

Млечни овце и кози (период на лактация):

• Сено от люцерна или детелина: 1,2–1,5 кг
• Ливадно сено (меко): 0,8–1 кг
• Царевичен силаж или сенаж (без мухъл): 1,5–2 кг
• Концентриран фураж: 0,8–1,2 кг

Подрастващи телета (6–12 месеца):

• Сенаж от детелина/райграс: 5–6 кг
• Ливадно сено: 2–3 кг
• Царевичен силаж: 4–5 кг
• Концентрат (стартер за телета): 2,5–3 кг

Контрол на качеството

Преди изхранване на приготвените фуражи е необходима органолептична оценка, а при възможност — и лабораторен анализ. При органолептичната оценка се вземат предвид цвят, мирис и структура. Доброто сено е зелено до светлозелено — жълтият или кафяв цвят показва прегаряне или намокряне. Добрият царевичен силаж е маслиненозелен до жълто-зелен, а тъмнокафявият или черен цвят е признак за гниене. Силажът и сенажът трябва да имат чист, приятно кисел мирис. Мирис на оцет, маслена киселина или амоняк сигнализира за лоша ферментация.

Сред ключовите лабораторни показатели са: съдържание на сухо вещество, суров протеин (при люцерново сено — над 18–20%), NDF и ADF влакнини (по-ниският ADF означава по-смилаем фураж), и pH — за силаж 3,8–4,2, за сенаж 4,5–5,0.