Новини от земеделието и селското стопанство в България

В разгара на градинарския сезон много любители и професионалисти се сблъскват с болести, неприятели и плевели, като нерядко посягат директно към химичните препарати за растителна защита. Съществуват обаче изпитани алтернативи — растителни инсектициди, приготвяни от самите растения в градината.

Баланс в екосистемата — защо е важен

В здрава екосистема съществува баланс между полезни и вредни организми. Унищожаването на всички насекоми в градината не е желателно — те участват в опрашването, а много от тях са хищни или паразитоидни и действат като естествени регулатори. При липса на насекоми изчезват и птиците. Разнообразната градина може да се самоподдържа и балансира, а някои растения могат да се използват пряко за растителна защита.

Лукови култури — сяра срещу вредители и гъбни патогени

Луковите растения от семейство Алиуми — левурда, самардала, шивес, лук и чесън — са известни с отблъскващите си свойства спрямо насекомите. Всички те съдържат серни съединения, чийто характерен аромат е в основата на действието им.

За приготвяне на извлек листната маса или луковиците се накълцват ситно и се накисват за едно денонощие, а за по-добър ефект — няколко дни — във вода в съотношение 1 част растителна маса към поне 2–3 части вода. По желание се добавя растително масло. Преди употреба една чаша от тази течност се разрежда с литър вода.

Извлекът се прилага многократно на интервали от 5 до 10 дни срещу листни въшки, бълхи, гъгрици, кърлежи, акари и други неприятели. Същият извлек притежава и фитонцидни свойства — намалява пораженията от мана и гъбни патогени.

Ралица, картофови и пиретруми — алкалоиди в действие

Декоративните форми на ралицата и делфиниумите са отровни заради алкалоидите в зелените им тъкани — свойство, характерно и за дивите им представители. Алкалоидите са пагубни за гризещи вредители: гъсеници, лъжегъсеници и листогризещи бръмбари. От ралицата се приготвя настойка непосредствено преди употреба, а доказан ефект има и напрашването с изсушена ралица. Най-висока концентрация на алкалоиди се открива в млади растения и такива преди встъпване в цъфтеж.

Растенията от семейство Картофови — тютюн, черно куче грозде, татул, домати, картофи и петуния — съдържат никотиноиди, соланин и никотин в зелените си части. За приготвяне на инсектицид надземната зелена маса на което и да е от тях се залива с вода в концентриран разтвор. Той действа срещу гризещи вредители. Отрязаните култуци и листа от доматите при резитба могат да се превърнат в суровина за такъв препарат.

Пиретрумите, танацетумите и някои хризантеми също могат да се използват като инсектициди. Надземната маса се бере, когато растенията встъпят в цъфтеж, и се суши на сянка с редовно разбъркване. Изсушеният материал се съхранява в хартиени пликове или на снопчета. Лайката притежава инсектицидно действие срещу смучещи и гризещи насекоми, като извлекът от нея трябва да престои поне 12 часа преди употреба.

Етерични масла и комбинирани рецепти

Етеричните масла намират приложение и в градината. Маслото от мента действа срещу мравки, бръмбари, гъсеници, бълхи и молци. Лавандула, лимонена трева и мащерка повлияват акари, паякообразни и кърлежи. Евкалиптовото масло отблъсква хлебарките.

Различни съставки могат да се комбинират в една рецепта за многофункционален домашен инсектицид с репелентно действие. Преди масово третиране препаратът трябва да се тества на едно растение. Домашно приготвените препарати от растителни части и органични компоненти не са гарантирано 100% безвредни — при третиране на плодове и зеленчуци продукцията трябва да се мие добре преди консумация, особено когато са използвани силни алкалоиди.

Компостът, произвеждан от общински инсталации, изградени с европейски средства, не намира търсене сред земеделските стопани — тема, която депутатът Георги Георгиев е отправил като въпрос към земеделския министър Пламен Абровски. Фермерите предпочитат изкуствените торове пред естествения компост, а общините остават с тежестта по поддържане на скъпоструващите инсталации.

Проблемът с неоползотворения компост

Немалко български общини са изградили компостиращи инсталации с финансиране по оперативна програма „Околна среда“ с цел насърчаване на кръговата икономика и оползотворяване на органични отпадъци. Народният представител Георги Георгиев посочва като конкретен пример две общини в област Пловдив — Стамболийски и Съединение, — които са създали обща компостираща инсталация. Към момента новите инсталации продължават да се изграждат от общини, ползващи средствата по същата програма.

Основният проблем, описан от депутата, е, че земеделските производители не се възползват от произведения по този начин натурален тор. Причината е, че стопаните предпочитат да подхранват посевите с изкуствени торове.

Финансова тежест за общините

Поддръжката на общата инсталация на Стамболийски и Съединение излиза на двете общини около 200 000 евро годишно — сума, която депутатът Георгиев определя като прекомерна тежест за местните бюджети. При положение, че произведеният компост не се реализира, разходът остава без съответната икономическа възвращаемост.

Въпросът към министъра

По тази причина депутатът Георгиев е запитал министър Пламен Абровски дали би предприел мерки за стимулиране на земеделските стопани да закупуват компост от общините. Целта, посочена в питането, е да продължи оползотворяването на органичните отпадъци и превръщането им в продукт, подходящ за наторяване на селскостопански култури.

Пожълтяването, потъмняването и изсъхването на краищата на листата при ягодите са симптоми, че растението изпитва затруднения и се нуждае от внимание. Причините за изсъхване на листата на ягодите могат да бъдат напълно безобидни, но в редица случаи сигнализират за сериозен проблем, който изисква незабавни действия.

Естествено отмиране или реален проблем?

Най-простото обяснение за изсъхнали листни краища е естественото отмиране на по-старите листа. Този процес обичайно протича напролет — след зимата, и в средата на лятото — след края на плододаването. Ако обаче симптомите не съответстват на тези периоди, причината вероятно е дълбоко засаждане, неправилно поливане, небалансирано торене или нападение от болести и неприятели.

Дълбоко засаждане и неправилен воден режим

Когато растенията са засадени твърде дълбоко, кореновата шийка остава под нивото на почвата, развитието им се затруднява и върховете на листата започват да пожълтяват и изсъхват. Решението е да се откопае леко около растението, докато растящият връх излезе над почвата.

Твърде малко или твърде много влага са друга честа причина за сухите краища. Ягодите имат нужда от редовно поливане — при горещо и сухо време се препоръчва то да се извършва 2–3 пъти седмично, като се използват 1–2 кофи вода на квадратен метър. Мулчирането със слама, торф или окосена трева помага за задържане на почвената влага и ограничава растежа на плевелите.

Прекомерната влага обаче е също толкова вредна: застоялата вода предизвиква гниене на долните листа. При продължителни дъждове се препоръчват:

• редовно разрохкване на почвата за по-бързо изсъхване и по-добър достъп на кислород до корените;
• изкопаване на траншеи за оттичане на водата;
• монтиране на арки над лехите с опънат найлон, като краищата се оставят отворени за циркулация на въздуха.

Листните краища могат да изсъхнат и от слънчево изгаряне. Водните капчици, останали по листата след поливане, действат като леща при пряка слънчева светлина. Затова поливането трябва да се извършва само сутрин или вечер и водата не бива да попада върху листата.

Дефицити на хранителни елементи

Небалансираното торене е още една честа причина за изсъхване на краищата на листата. Ето как се проявяват дефицитите на отделни елементи и как те могат да се коригират:

• Калий: Долните листа показват кафяво-жълти краища по назъбванията, след което тъканта между жилките променя цвета си и целият лист изсъхва. Корекция: 20 г калиев сулфат на 10 литра вода.
• Фосфор: Листата стават по-дребни, а краищата им — червеникаво-лилави, след това тъмнокафяви с некроза. Корекция: разтвор на суперфосфат — 40–50 г на 10 литра вода.
• Калций: Върховете на младите листа почерняват, листът се деформира и набръчква. Корекция: калциев нитрат — 10 г на 10 литра вода, или разтвор от пепел и оцет — 1 чаша пепел и 100 г оцет на 10 литра вода.
• Магнезий: Хлорозата започва в назъбванията на листата и при липса на лечение засегнатите части умират. Корекция: магнезиев сулфат — 15 г на 10 литра вода.
• Бор: Листата се деформират и набръчкват, краищата пожълтяват и изглеждат обгорени, докато накрая изсъхнат напълно. Корекция: борна киселина — 1 г на 10 литра топла вода.
• Желязо: Листните остриета пожълтяват, краищата стават кафяви и изсъхват, но жилките остават безцветни. Корекция: прилагане на хелатно желязо.
• Цинк: Назъбените краища на листата се обезцветяват, листата се удължават и се появява хлороза на тъканта между жилките. Корекция: комплексни торове, съдържащи цинк.

Напояването в България е спаднало до едва 4% от изградените напоителни площи, въпреки че страната не страда от недостиг на воден ресурс. Проблемът се корени в разпадащата се напоителна инфраструктура, огромните загуби по каналите и липсата на дългосрочна политика за управление на водата — това са основните изводи на д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехническия факултет на УАСГ, строителен инженер и доктор по хидромелиоративно строителство, консултант на Световната банка и FAO.

България използва наполовина по-малко вода за земеделие от средното за ЕС

През периода 2020–2023 г. земеделието в ЕС формира 31% от общото изземане на вода и се нарежда на второ място след охлаждането при производството на електроенергия (33%). В България делът на земеделието е едва 15% — на трето място след охлаждането при производството на електроенергия (66%) и общественото водоснабдяване (16%). Така потреблението на вода за земеделски нужди у нас е наполовина под средноевропейското ниво.

Климатичните промени допълнително изострят ситуацията: нуждата от напояване нараства с над 15%, а пет от последните шест години в България са по-сухи от обичайното. Земеделците са изправени пред все по-труден избор как да осигурят вода за културите си при зачестяваща суша.

Тридесет години разруха: от 70% до 4% напоявани площи

Преди 1990 г. ежегодно са се напоявали между 70% и 85% от изградените напоителни площи. През стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са спаднали до едва 4,1% (74 200 ха) от изградената напоителна инфраструктура и до около 7,3% от площите, които все още са годни за напояване.

Общото изземане на вода е намаляло с 36% за последните над 30 години — от средно 8,27 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 5,27 млрд. куб. м през периода 2020–2023 г. Водните обеми, използвани за напояване, са се свили от 2,30 млрд. куб. м до 0,8 млрд. куб. м годишно.

През 1990 г. страната е разполагала с около 1,25 млн. хектара напоителни площи. Понастоящем официално изградените държавни напоителни площи са 744 хил. хектара, но реално годните са само около 56% от тях — приблизително 420 хил. хектара. Голяма част от каналите и съоръженията са повредени или унищожени, а общинските напоителни системи вече не съществуват.

Оризопроизводството „изяжда“ водния ресурс

Причините за срива на напояването са свързани и с промяната в структурата на отглежданите култури. Днес 37% от обработваемата земя е заета от пшеница, а 27% — от слънчоглед, които обикновено не се напояват. В същото време голяма част от водата в държавните напоителни системи се насочва именно към оризопроизводството. Държавните системи доставят средно 286 млн. куб. м вода годишно, като между 85% и 95% от този обем се използва за ориз — концентриран в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа на останалите земеделски производители до напоителна вода.

Анализ на данните на НСИ показва, че средно около 61% от водата от държавните напоителни системи не се използва ефективно — едва около 39% достига до земеделците. В системите, ориентирани към оризопроизводството, коефициентът на полезно действие достига 50–55%. В останалите обаче той пада до едва 2–5%, което на практика означава, че почти цялата подадена вода остава неупотребена.

Подземните води — резерв, а не решение

Все повече земеделци разчитат на собствени сондажи, тъй като за тях това е по-евтин и по-удобен вариант в сравнение с държавния доставчик. Това обаче крие сериозни рискове. Подземните води се възстановяват бавно и се считат за стратегически ресурс. Неконтролираното им изпомпване може да доведе до трайно понижаване на нивата им. Освен това неконтролираното изграждане на сондажи крие риска по-плитки и замърсени води да проникнат към по-дълбоки и чисти водни хоризонти.

В някои райони на страната вече се наблюдава омагьосан кръг: намалените доставки от напоителните системи водят до понижаване на нивата на подземните води, което засяга именно онези земеделци, отказали се от централизираното водоснабдяване. Така съществува риск, ако дадена напоителна система спре окончателно, „независимите“ производители да открият, че сондажите им вече не осигуряват достатъчно вода.

Три стъпки към по-ефективно използване на водата

Според анализа на д-р Филков България трябва да действа в три основни посоки:

• По-ефективно използване на съществуващите напоителни системи. Земеделските производители следва да бъдат насърчавани да разчитат на тях, а услугата по доставка на вода — да стане по-надеждна и предвидима. Воден ресурс може да се освободи чрез намаляване на площите с ориз.
• Модернизация на инфраструктурата. Приоритетът е не просто намаляването на загубите по каналите, а ограничаването на неизползваните водни обеми и по-ефективното управление на системите. Въвеждането на измервателни устройства би подобрило услугата и би намалило споровете между доставчици и производители. Разширяването на напояването ще изисква и възстановяване на десетки помпени станции, включително за използване на ресурса на р. Дунав. Високите енергийни разходи могат да бъдат компенсирани чрез фотоволтаични системи и други източници на евтина електроенергия.
• Запазване на подземните води като резервен, а не основен източник. В районите без работещи напоителни системи — като Добруджа и части от Лудогорието — държавата може да въведе облекчени, но стриктно контролирани режими за сондажи. Там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода, не следва да се субсидира изграждането на нови кладенци.

Язовирите представляват значителен неизползван потенциал. В сегашните напоителни системи има свободен капацитет, при който дори двукратно или трикратно увеличаване на напояваните площи — без да се включва оризопроизводството — няма да изисква съществено повече вода от язовирите и реките, а ще доведе до по-ефективно оползотворяване на вече наличния ресурс. Общинските язовири, захранвали напоителни системи в миналото, днес често са с висока степен на запълване, тъй като основният им потребител вече не съществува. Възстановяването на тези системи би подпомогнало и по-доброто техническо им състояние.

През юни 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не допусна вноса на 56 пратки с над 230 тона хранителни стоки от трети държави в резултат на граничен ветеринарен и фитосанитарен контрол. Проверките са проведени на одобрените контролни пунктове при засилен контрол и прилагане на спешни мерки за пратки с храни и фуражи от неживотински произход, предназначени за внос в ЕС.

Какви продукти са задържани

Сред несъответстващите пратки с продукти от неживотински произход са установени следните нарушения:

• Пипер и домати — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Чай матча на прах — наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди;
• Сушени смокини — замърсяване с охратоксин А или афлатоксини;
• Шамфъстък — наличие на микотоксини;
• Кимион — високо съдържание на пиролизидинови алкалоиди.

При фитосанитарния контрол са задържани пратки с плодове и зеленчуци поради несъответствия в сертификатите им.

Продукти от животински произход

В категорията на продуктите от животински произход са спрени пратки с телешко месо поради незадоволителна идентификационна проверка, както и пратки с трайни съставни продукти.

Уведомления в системата RASFF

Във връзка с установените несъответствия БАБХ е създала общо 47 уведомления в Системата за бързо оповестяване за храни и фуражи (RASFF) на Европейската комисия. От агенцията съобщиха, че контролът е постоянен и има за цел да не допуска несъответстващи и потенциално опасни храни и фуражи на територията на ЕС, като по този начин гарантира безопасността на хранителната верига и защитата на потребителите.

Сивото гниене е едно от икономически най-значимите заболявания по лозата, чиито първи симптоми нерядко остават незабелязани поради слабата им изразеност в началните етапи на инфекцията. Редовният оглед на лозовите насаждения — особено в периода преди узряване на гроздето — е от съществено значение за навременното му установяване и ограничаване.

Как изглеждат симптомите

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. Върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и загниват. При висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп — спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

По листата заболяването се проявява под формата на неправилни кафяви петна по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При висока влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, но са показател за наличието на инфекция в насаждението.

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. Дръжките покафеняват и изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции.

Кога рискът е най-голям

Заболяването се развива най-интензивно при температури между 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на насажденията създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена.

Значително по-висок е рискът при наличие на наранени зърна — вследствие на градушка, напукване от валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум — тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

При диагностиката е важно да се разграничи сивото гниене от слънчевия пригор: при него по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без характерния сив налеп. Към средата на юли е препоръчително редовно да се оглеждат компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи.

Агротехнически и химични мерки за контрол

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на насажденията — постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете — намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено важни периоди са преди затварянето на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Сред широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, съдържащ активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременен контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа.

Ефикасно средство срещу причинителя е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил — системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време. Препоръчително е да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие, за да се намали рискът от развитие на резистентност.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел — биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липса на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера.

Независимо от избрания продукт, третирането трябва да се извършва при спазване на препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията на етикета. Най-податливи на заболяването са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, при които влагата се задържа по-продължително и механичните повреди са по-чести.

Често допускани грешки

• Закъсняло третиране — когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете, ефективността на фунгицидите е значително по-ниска.
• Прекалено гъста листна маса около гроздовете — възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност.
• Многократна употреба на фунгициди с едно и също активно вещество — увеличава риска от развитие на резистентност, което с времето намалява ефективността на продуктите.
• Пренебрегване на огледите след валежи и градушки — именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, а навременната реакция е от ключово значение за ограничаване на щетите.

Производители на биологични продукти от югоизточна България, източните Родопи и Варна взеха участие в 15-ото издание на регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Събитието се проведе на площад „Освобождение“, край сградата на Безистена, а сред новите предложения на щандовете бяха елексири с джинджифил и студенопресован сок от череши.

Географията на изложението се разширява

Организаторът Антоанета Събева от фондация „Ямбол – вкус и традиции“ заяви, че целта е с всяко следващо издание изложението да надгражда — да запознава местните потребители с нови качествени продукти и да подкрепя самите производители. Регионалният базар се провежда всяка втора събота на месеца с подкрепата на местната община и на Ямболската търговско-промишлена палата.

Сред дебютантите на тазгодишното издание бяха Халил и Фатме Тулеви от Варна, чиято продуктова серия излиза под името BT Juice. Фатме Тулева описва предлаганото като „аптечка от природата“: елексири с джинджифил, мед, лимон и куркума, за които твърди, че подпомагат при възпаления, прочистват черния дроб и укрепват имунната система. Друга комбинация заменя куркумата с хрян — за борба с хрема и кашлица, по думите на производителката. Семейството предлага и т. нар. пюрали — конфитюри без добавена захар и консерванти. Продуктите им са на пазара от година и половина, имат няколко отличия и се предлагат в специализирани магазини за здравословни храни. Халил Тулев, авторът на рецептите, посочи, че разработването им е отнело около година, като за окончателния вид са се консултирали със сертифицирани лаборатории.

Производители от сливенския квартал „Речица“ предложиха праскови, кайсии и студенопресован сок от череши — стопроцентов натурален продукт, който след отваряне трябва да се консумира в рамките на седмица при съхранение в хладилник.

Пчеларите отчитат добра реколта, но се оплакват от ниски изкупни цени

Разнообразие от мед и пчелни продукти отново намери място на изложението. Повечето пчелари споделиха, че сезонът е изключително благоприятен — продължителните дъждове през пролетта са осигурили добра паша и съответно високи добиви. На щандовете се предлагаше вече нова реколта мед от рапица, кориандър, драка, липа, горски букет и ливадни билки.

Въпреки добрата реколта, изкупните цени остават ниски за поредна година. Здравко Аврамов от село Робово, община Тунджа, посочи, че рапичният мед се изкупува на едро по 2,00–2,20 евро, а за букета и слънчогледа се очаква около 2,70 евро. „Това са изключително ниски цени на фона на тази инфлация“, категоричен бе той. Пламен Сивков, произвеждащ мед в района на Манастирските възвишения в област Ямбол, добави, че цените на меда бавно започват да се покачват под натиска на поскъпването на горивата и консумативите. Той даде пример: ако миналата година една скована обтелена рамка е струвала 70–75 стотинки, сега цената е достигнала 90 цента.

Директната продажба — предпочитан канал за реализация

Всички участници в ямболския базар са убедени, че присъствието на подобни изложения е най-ефективният начин да достигнат до клиентите си. На щандовете посетителите могат да опитат продуктите, да получат съвети и разяснения и да обменят контакти с производителите, споделиха фермерите. Задържащите се ниски изкупни цени допълнително засилват интереса към директната продажба.

На изложението се предлагаха още пресни и сезонни зеленчуци, вино, колбаси и мезета, млечни продукти от производители от югоизточна България, включително сирена и кашкавал от козеферма в източните Родопи. Участващите занаятчии представиха ръчно изработени бижута, картини от пясък, текстилни изделия с българска шевица, кукли и играчки.

Рибите са опортюнисти: ако се появи храна под каквато и да е форма, те ще я изядат — дори ако е бил най-добрият им съжител ден по-рано. Видяна риба, която поглъща друга, всъщност почти нищо не означава сама по себе си. Когато една риба умре, останалите в аквариума бързо се възползват от ситуацията. Дори риба, която е все още жива, но отслабена или болна, ще бъде тормозена от съседите си. За собствениците на агресивни риби в аквариума истинският въпрос не е „кой изяде рибата“, а „защо тя е умряла“.

Защо рибите изяждат съжителите си

Поредица от смъртни случаи в аквариума може да е резултат от видим агресор, но е също толкова вероятно причината изобщо да не е друга риба. Промяна в условията на водата, избухване на незабележима болест или стрес са сред по-честите виновници. Наблюдението на поведението е ключово — особено когато са добавени нови риби или когато нещо в аквариума се е променило.

Новите риби са под внимателното наблюдение на останалите. Йерархия съществува дори сред мирни видове — teritoriите вече са разпределени и всички следят новодошлия. Ако останалите се почувстват заплашени, могат да избухнат кавги. При първи признаци на агресия помага пренареждането на декора: то заличава познатите граници и може да успокои обстановката. Ако агресията продължава, може да се наложи преместването на агресора или на рибата, която е обект на нападенията. Достатъчно скривалища — растения, камъни, декоративни елементи — намаляват напрежението.

Ролята на водата и болестта

Скок в нивата на амоняк или нитрити е невидим, но не и рядък проблем, дори в добре поддържан аквариум. Добавянето на нови риби може временно да наруши биологичното равновесие и да предизвика краткотраен скок на амоняка, последван от повишени нива на нитрати. Новите риби са особено уязвими: те вече са под стрес от улавянето, транспорта и поставянето в нова среда. Смяната на водата, почистването на филтъра или друга поддръжка също може временно да наруши азотния цикъл.

Резултатът понякога е верижна реакция: една риба умира и добавя органични токсини към водата, а друга, вече отслабена, също загива. Този „домино ефект“ лесно се бърка с поредица от убийства, въпреки че в действителност е следствие от лошото качество на водата. Редовното проследяване на pH, амоняк, нитрити и температура помага да се забележат такива промени навреме.

Болестта е друга честа причина. Не всички заболявания са очевидни, затова новите риби се препоръчва да се поставят в карантина. Ако новата риба е закупена вече заразена, стресът от преместването може да я погуби за нощ. Останалите риби се нахвърлят върху трупа — и сами се заразяват. По-слабите от тях могат да загинат и на свой ред да бъдат изядени.

Как да предотвратите проблемите

• Поставяйте новите риби в карантина преди да ги пускате при останалите.
• Водете дневник на поведението, за да разпознавате отклоненията от нормата.
• Следете редовно нивата на pH, амоняк, нитрити и температура.
• Увеличете честотата на наблюденията при добавяне на нови риби или значима промяна в аквариума.
• Осигурете достатъчно скривалища и пренаредете декора при признаци на агресия.
• Разпръсвайте храната равномерно по повърхността, за да избегнете струпване и битки.
• При продължителна агресия използвайте клетка за размножаване, в която временно да поставите агресора.

Два вида агресивни риби

Агресивните риби се делят на две групи. „Тормозчиите“ хапят, гризат перки, гонят и притискат в ъгли — някои не спират, докато не убият противника. Хищниците гледат на съжителите си единствено като на бъдеща храна. За опитни акваристи, готови за предизвикателството, съществуват управляеми представители и на двете групи.

Пет популярни агресивни вида

Екзодон (Exodon paradoxus), известен и като „тетра с изпъкнали зъби“, е месояден и поглъща люспи — малцина от останалите риби са в безопасност от него. Сребристата му окраска с червени и оранжеви перки и отблясъци от синьо и лилаво при добро осветление го прави и декоративен. За да бъде щастлив в група, рибките трябва да се закупят едновременно и в достатъчно количество — някои акваристи препоръчват поне 12, с приблизително еднакъв размер.

Оскарът е голяма, ярка риба, подходяща за самостоятелен акцент в аквариума. Младите екземпляри са плахи, но с порастването стават по-агресивни. Препоръчва се да се отглеждат в отделен аквариум, докато са незрели. Няколко възрастни оскара изискват голяма аквариумна система и носят риск от териториални битки.

Пауновият бас, въпреки името си, принадлежи към семейството на цихлидите. Окраската му варира от зелено до златисто с три черни ивици по гърба. Хищна риба — ще изяде по-малки съжители, ако храната е оскъдна. Изисква дълъг аквариум със сигурен капак, тъй като е много подвижна.

Цихлидата „Мидас“ е едра, ярко оцветена риба с характерна изпъкналост на главата. Силно териториална по време на размножителния сезон, когато защитава зоната около гнездото си. Честа е бъркането ѝ с цихлидата „червен дявол“.

Цихлидата „щука“ е хищна и силно териториална — убива по-малки съжители, а понякога и такива с подобен размер. Подходяща е за аквариум с един вид и за опитни акваристи. Въпреки агресивния си характер, тези риби взаимодействат с хората и са известни с това, че „молят“ за храна. Принадлежат към едрите цихлиди и могат да живеят до 10 години.

Домашните конфитюри без захар са пълноценна алтернатива за тези, които избягват рафинираната захар по здравословни или диетични причини. Плодовете, медът и натуралните подсладители като стевия и еритритол могат да заменят захарта в повечето рецепти, без да се жертва вкусът или трайността на готовия продукт.

Конфитюри на основата на мед

Ягоди с мед — за 1 кг горски плодове се добавя 1 кг мед. Плодовете се наредят и внимателно се намачкват, след което се добавя медът и сместа се разбърква до гладкост. Готовото сладко се разсипва в буркани и се затваря.

Сладко с къпини и мед — необходими са 300 г къпини и 150 г мед. По-големите плодове се разрязват наполовина. Медът се загрява до разтопяване и завиране, добавят се къпините и се варят няколко минути, след което сладкото се сипва в буркани.

Сладко с кайсии и мед — от 1 кг кайсии, 1 чаша мед и 1 чаша вода. Костилките се отстраняват, плодовете се нарязват на кубчета. Водата и медът се сваряват заедно, добавят се плодовете и се варят 5 минути след завирането. Разсипва се в буркани.

Конфитюри само от плодове — без добавен подсладител

Ягодов конфитюр — от 600 г ягоди и 1 чаена лъжичка лимонов сок. Почистените и нарязани ягоди се поставят на средно силен котлон и се варят 5–7 минути след кипването. Оставят се да се охладят до стайна температура и процедурата се повтаря още два пъти. При последното варене се добавя лимоновият сок и сладкото се разсипва в буркани.

Цитрусово сладко с джинджифил — от 4 портокала, 2 лимона, 150 г джинджифил и 1 чаша вода. Портокалите и лимоните се обелват, смилат се и заедно с водата се варят 15 минути на тих огън. Джинджифилът се настъргва на ситно ренде, добавя се към сладкото, разбърква се и се затваря в буркани.

Сладко с череши — от 1,5 кг череши, приготвено на водна баня. Костилките се изваждат, плодовете се поставят в купа и се варят 30 минути на водна баня на силен огън. Температурата се намалява и варенето продължава още час при разбъркване. Накрая котлонът се намалява до минимум и сладкото се готви още 1,5 часа, след което се затваря в буркани.

Сладко с касис — от 1 кг касис, стерилизирано в буркани. Измитият касис се разпределя в буркани, които се поставят в тенджера върху тънка кърпа. В тенджерата се сипва вода до средата на бурканите и плодовете се стерилизират около 15–20 минути. Бурканите се затварят.

Сладко с червено френско грозде и ябълки — от 2 кг червено френско грозде и 1,5 кг сладки ябълки. Касисът се поставя на котлона и се оставя да заври. Обелените ябълки се нарязват на ситно и се добавят към гроздето. Изчаква се ново завиране и сместа се вари 5–7 минути три пъти при непрекъснато бъркане. Затваря се в буркани.

Сладко с ябълки — от 1 кг ябълки и 250 мл вода. Ябълките се нарязват на филийки, заливат се с водата и се варят 15 минути. Смилат се с пасатор или се претриват през сито. Поставят се отново на котлона, варят се до сгъстяване и се сипват в буркани.

Сладко с круши и праскови — от 400 г круши и 400 г праскови. Плодовете се нарязват на кубчета и се пасират до гладкост. Сместа се вари 20 минути на слаб огън до постигане на желаната консистенция. Подходящо е като пълнеж за палачинки или пайове.

Сладко с цариградско грозде — от 1 кг цариградско грозде, 4 портокала и 1 киви. Портокалите се обелват и всички съставки се смилат с пасатор или месомелачка. Добавя се малко настъргана портокалова кора, разбърква се и веднага се разпределя в стерилни буркани.

Сладко с боровинки — от 1 кг боровинки и 1 чаша вода. Плодовете се покриват с вода, оставят се да заврат и се варят 2–3 минути. Претриват се през сито или се смилат с пасатор и се затварят в буркани.

Сладко с банани — от 1 кг банани, нарязани на пръстени и смачкани с преса за картофи. Варят се около 45 минути при редовно разбъркване и отстраняване на пяната. Разсипва се в буркани.

Сладко с дрян — от 2 кг дренки, 4 супени лъжици мед, 1 литър вода и 2 чаени лъжички лимонов сок. Дренките и водата се варят 10 минути след завирането. Плодовете се претриват през сито за отстраняване на семената, добавят се медът и лимоновият сок и сместа отново се кипва за 10 минути. Разсипва се в буркани.

Сладко с киви — от 1 кг киви, 3 ябълки, 4 супени лъжици лимонов сок и 1 пакет желатин. Обеленото киви и ябълките се нарязват на ситно, добавят се лимоновият сок, желатинът и малко вода. Разбъркват се, оставят се да заврат и се варят половин час на тих огън, след което се затварят в буркани. Желатинът осигурява добра консистенция на готовия продукт.

Сладко с праскови, тиква и сушени кайсии — от 1 кг праскови, 400 г тиква и 100 г сушени кайсии. Тиквата и прасковите се нарязват на кубчета, а сушените кайсии — на ивици. Тиквата се залива с малко вода и се вари до омекване, след което се добавят останалите продукти и сладкото се вари още няколко минути. Препоръчително е да се добави щипка ванилия.

Конфитюри с натурални подсладители

Сладко с боровинки, стевия и еритритол — от 1 кг боровинки, 2 супени лъжици стевия и 3 супени лъжици еритритол. Плодовете се сваряват 5–7 минути, след което се добавят подсладителите и сладкото се оставя да къкри още 10 минути на тих огън. Сипва се в стерилни буркани. За допълнителни ползи може да се добавят семена от чиа или ленени семена.

Много хора погрешно смятат, че ниските температури предотвратяват развалянето на храната и я поддържат свежа по-дълго. Всъщност редица храни, които не трябва да се съхраняват в хладилник, губят вкуса, аромата, текстурата и цвета си именно при студ. Това важи не само за плодове и зеленчуци, но и за продукти от кухненския шкаф.

Хляб, печива и кафе

Хлябът изсъхва много по-бързо в хладилник. Съхранението му там е оправдано единствено ако планирате да правите галета. Оптималното място е обикновена кутия за хляб на стайна температура, където остава свеж и ароматен по-дълго.

Печивата — бисквитки, кифлички, пайове и подобни изделия — също не понасят хладилника. Срокът им на годност се намалява значително при ниска температура. Най-подходящо е да се съхраняват на стайна температура или в затворени контейнери с капак.

Кафето — както смляно, така и на зърна — трябва да се пази в херметически затворен стъклен или керамичен съд на тъмно и сухо място, тъй като абсорбира миризми от другите храни и губи богатия си аромат. Охлаждането му се препоръчва само с цел неутрализиране на нежелани аромати в хладилника — чрез поставяне на няколко чаени лъжички кафе в чаша вътре.

Зеленчуци, билки и подправки

Картофите страдат особено от студ — ниските температури превръщат нишестето в захар, което води до загуба на вкус и текстура и дори може да навреди на здравето. Картофите се съхраняват най-добре в изба при температура не под 7 градуса или в хартиена торбичка в килера.

Доматите са топлолюбива култура и при хладилно съхранение губят характерния си вкус и аромат, ставайки безвкусни и воднисти. Подходящото им място е кухненският плот или рафт, но далеч от пряка слънчева светлина.

Чушките не узряват правилно при ниски температури и не разкриват пълния си вкус. По-добре се съхраняват в килер или на сухо и леко хладно място в кухнята.

Лукът на глави губи вкуса и аромата си при студ, а при висока влажност омеква и загнива. Правилното му място е тъмно, хладно и сухо — за да се предотврати гниене и преждевременно покарване. Зеленият лук обаче е устойчив на студ и влага и може да се съхранява в хладилник.

Чесънът в хладилник предава аромата си на всички останали храни и губи характерния си остър вкус, като омеква. Съхранявайте го на сухо и проветриво място.

Босилекът изисква топлина — при студ листата му увяхват преждевременно и отличителният пикантен вкус на билката изчезва. Пресният босилек трябва да стои в съд с вода на слънчево място; покриването на връзката с найлонов плик с дупки предотвратява изсъхването на листата.

Подправките също не бива да се държат в хладилник, тъй като губят качеството, вкуса и аромата си. Сушените билки се съхраняват в малки, херметически затворени контейнери в кухненски шкаф.

Плодове, мед и зехтин

Ябълките губят сочността и вкуса си в хладилника. Те се съхраняват добре на стайна температура, но трябва да се държат далеч от другите плодове и зеленчуци, тъй като отделяният от тях етилен ускорява узряването и гниенето им.

Бананите — особено неузрелите — изгниват, вместо да узреят в хладилника, а корите им придобиват непривлекателен кафяв цвят. Стайната температура е единственото подходящо място за тях.

Цитрусите — портокали, мандарини и лимони — губят полезните си свойства при хладилно съхранение. Съхранявайте ги на стайна температура в панер.

Цели пъпеши и дини не бива да се слагат в хладилник — при студ се губи значителна част от антиоксидантите им, а вкусът и деликатният им аромат се развалят. Нарязаните варианти могат да се съхраняват в хладилник, увити в прозрачно фолио.

Прасковите, нектарините, сливите и другите плодове с костилки не понасят ниски температури и се развалят бързо. Съхранявайте ги в кошници на топло място.

Авокадото изисква разграничен подход: неузрелите, твърди плодове трябва да стоят на стайна температура, тъй като в хладилника няма да узреят и бързо ще загният. Зрелите, меки на допир авокадо обаче се съхраняват в хладилника, за да не се превърнат в каша.

Медът има много дълъг срок на годност и не се нуждае от хладилно съхранение. При ниски температури вкусът и хранителните му качества не страдат, но той бързо кристализира и губи течната си консистенция, което го прави неудобен за употреба. Буркан мед в килера е напълно достатъчен.

Зехтинът се сгъстява и помътнява в хладилник. При прекалено висока температура пък може да граняса. Правилното съхранение е в херметически затворен съд на тъмно място, далеч от отоплителни уреди.

Сосове и кетчуп

Продукти като кетчуп, горчица и соев сос съдържат достатъчно консерванти, за да се съхраняват добре на стайна температура. Студеният въздух разваля вкуса и консистенцията им и ги прави значително по-трудни за изстискване.

Камъните са сред най-универсалните елементи в ландшафтния дизайн — варират по форма и текстура, комбинират се лесно с различни материали и добавят усещане за трайност и спокойствие към всяка градина. Независимо дали целта е декорация на цветна леха, камуфлаж на стопански постройки или цяла каменна градина за медитация, правилно подбраните камъни могат да трансформират облика на имота.

Варианти за декориране с камъни

Съществуват много подходи за включване на камъни в градинското пространство — от отделни декоративни акценти до сложни композиции. Големите камъни, заобиколени от ниски плачещи върби или цъфтящи туфи магнолия, работят добре като визуални акценти. Камъни, обвити с лози, създават романтичен, антично-мистичен ефект, особено подходящ за градини в класически стил.

Комбинацията от камъни и мъх носи съвсем различно настроение — състарени, мъхести камъни сред иглолистни дървета напомнят за скандинавска приказна атмосфера. Средни и малки камъни могат да служат като рамка около по-голям елемент в композицията — дърво или широка цветна леха.

На неравен терен, като склон или изсъхнало речно корито, камъните се вписват естествено, а зеленината, надничаща между тях, оживява пейзажа. Популярни остават и алпийските хълмове — аранжировки от едри камъни, украсени с планински растения като лавандула и нискорастящи борове. Сходни са алпинеумите, при които изборът на растения не се ограничава само до алпийска флора — всякакви бавнорастящи сортове са подходящи. Дори малка градина може да побере уютна каменна композиция от един или два камъка, заобиколени от внимателно подбрани растения.

Функционалност и скриване на технически елементи

Камъните в градината не са задължително само декоративни. Класическото им приложение включва пътеки и огради, каменни пейки и отделни елементи за сядане. С подходяща обработка един камък може да замени напълно стол или шезлонг.

Все по-популярно приложение е скриването на нежелани визуални елементи — капаци на шахти, септични ями и помпени станции. Поставен стратегически, камък може да се слее безпроблемно с околния дизайн и да маскира подобни инсталации, без да наруши естетическата хармония на градината.

Особено въздействаща е и комбинацията от камък и вода. Камъните се използват като украса на фонтани и езерца — под формата на каменна зидария по брега или като острови сред водни лилии.

Естествен камък или полистоун?

При избора на материал за градинските камъни възникват два основни варианта: естествен камък и изкуствените му аналози. Естественият камък е надежден и визуално привлекателен, но носи редица практически предизвикателства.

• Пясъчникът не понася добре влажни условия и не е подходящ за скриване на комунални линии или за употреба във влажен климат.
• Мраморът и гранитът са по-издръжливи, но цената им е значително по-висока.
• Значителното тегло на естествените камъни — понякога до няколко тона — усложнява транспортирането, монтажа и може да изисква допълнително укрепване на почвата.

Алтернатива на естествения камък е полистоунът — материал на базата на акрилни смоли и алуминиев хидроксид. Той съчетава естетиката на естествения камък с предимствата на съвременните композитни материали.

• Полистоунът е нетоксичен и безвреден за хора и животни.
• Значително по-лек е от естествения камък, което улеснява транспортирането и монтажа.
• Капаците за шахти и септични ями от полистоун, имитиращи естествен камък, са кухи и снабдени с вентилационни отвори — дори моделите с диаметър до 2 метра остават леки.
• Устойчив е на UV лъчи, на влага и на температури до 180 градуса по Целзий.
• Лесен е за почистване и устойчив на петна, включително от плодови сокове.
• Предлага се в до сто различни цвята, което дава широки възможности за персонализация.

Полистоунът може да имитира различни видове естествен камък — пясъчник, гранит и други — или да се използва за по-нестандартни дизайнерски решения, включително декоративни фигури.

Докато говедата са на паша и темпото в животновъдните ферми се забавя, фермерите разполагат с подходящ прозорец за дезинфекция на говедовъден обор — задача, която е трудоемка в натоварените месеци, но решаваща за здравето на стадото след прибирането му.

Защо именно сега?

Оставянето на сламената постелка в обора без почистване за продължителен период увеличава бактериалното натоварване в помещенията. Това може да доведе до инфекции като диария или куцота в началото на следващата година. Обратно, летните UV лъчи действат като естествен дезинфектант — допълнително предимство, от което фермерите могат да се възползват, ако оставят обора празен след почистването. Именно затова специалистите препоръчват да се започне с дезинфекцията на боксовете, докато кравите са още на паша.

Стъпки за ефективно почистване

• Отстранете цялата постелка — това е първата стъпка, преди всяка друга намеса.
• Изчистете всички замърсявания — изсъхнали фекалии и мръсотия по стените, подовете, пукнатините и парапетите трябва да бъдат премахнати, тъй като всяко натрупване намалява ефективността на дезинфектантите.
• Изберете метода за почистване — повечето ферми използват водоструйка, но почистването с пара е също толкова ефективно, ако не и по-добро за унищожаване на бактерии.
• Приложете подходящ дезинфектант — ако през изминалата година в стопанството е имало случаи на диария или друго заболяване, е важно да се установи кой конкретен причинител е бил налице. Тази информация определя избора на най-подходящия препарат. Всички повърхности трябва да бъдат добре покрити, а препоръчителното контактно време, посочено на продукта, трябва стриктно да се спазва.
• Изплакнете с вода — след дезинфекцията помещенията се изплакват, след което оборът се оставя празен за три до четири месеца, за да се прекъснат всички болестни цикли.

Ремонти и подготовка за зимата

Периодът, в който животните са на паша, е подходящ и за извършване на ремонтни дейности. Почти винаги има неотложни поправки — на порти, водопроводи, боксове или покривни материали. Тяхното навременно отстраняване е особено важно при есенните телета, тъй като по този начин те не изпитват допълнителен стрес при връщането си в стопанството.

През периода 10–16 юли 2026 г. агрометеорологичната прогноза предвижда, че развитието на земеделските култури ще протича при температури, близки до климатичните норми. Това се посочва в последната прогноза на агрометеоролога от Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева. В южна България условията ще бъдат подходящи за прибиране на зърнената реколта в повечето дни от периода.

Валежи и влага в почвата

Валежите, паднали през първата 10-дневка на юли, са неравномерно разпределени в страната. На места в северозападна България, Софийското поле и североизточните райони те надвишиха 35–40 литра на квадратен метър. Конкретно отчетените количества са: Плевен — 51 литра, София — 40 литра, Шумен — 49 литра, Исперих — 55 литра, Силистра — 35 литра на квадратен метър. Тези валежи са повишили запасите от влага в горните почвени слоеве.

Противоположна е картината в югозападните и югоизточните райони, където падналите количества са без стопанско значение — под 7–8 литра на квадратен метър. Регистрираните стойности там са: Кюстендил — 6 литра, Сандански — 3 литра, Сливен — 3 литра, Стара Загора — 7 литра на квадратен метър. В крайните южни райони нивото на запасите от влага в 50-сантиметровия почвен слой е ниско — на места под 60% от пределната полска влагоемност (ППВ). Прогнозата предвижда, че в тези райони ще се налага прилагане на повишени норми на напояване при пролетните и зеленчуковите култури.

За следващия 7-дневен период валежи и подобрение на условията за вегетация на пролетните култури се очакват в западна България, централните северни и източните райони на страната.

Фази на развитие при основните пролетни култури

При царевицата фазите на развитие ще зависят от ранозрелостта на съответния хибрид. Прогнозира се наблюдение на изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване, а при ранните хибриди — наливане на зърното. При слънчогледа ще протича цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената.

Растителна защита и жътвена готовност

При овощните култури прогнозата предупреждава, че през втората 10-дневка на юли не трябва да се подценяват растителнозащитните пръскания срещу второто поколение плодови червеи. При лозите третиранията срещу оидиума трябва да продължат. По-подходящи условия за провеждане на такива пръскания ще има в началото и в края на периода — в по-хладните часове от деня, при температури под 25 градуса по Целзий.

Получените добиви от ечемик и пшеница са определени като много добри. На места в североизточна България добивите достигат до и над 650–700 килограма от декар. Сухото и топло време повишава вероятността от възникване на пожари, особено при есенните посеви, встъпили в жътвена зрелост.

• Царевица: изметляване, цъфтеж на метлицата, изсвиляване; при ранните хибриди — наливане на зърното
• Слънчоглед: цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на семената
• Овощни: пръскания срещу второто поколение плодови червеи
• Лози: продължаване на третиранията срещу оидиум
• Жътва (южна България): подходящи условия в повечето дни от периода
• Пожарна опасност: повишена при сухо и топло време в районите с узряло зърно

Павилионът е популярен елемент от ландшафтния дизайн, който разкрасява имота и създава допълнително пространство за отдих и забавление. Независимо от размера и стила на градината, шатрата може да се превърне в привлекателно допълнение. Различните видове павилиони се различават по дизайн, материали и функционалност.

Видове шатри

Съществуват три основни вида градински шатри, всеки с различни предимства и недостатъци.

• Рамкови шатри — най-разпространеният вид. Изградени са от метална или дървена рамка с опъната тента. Отличават се със сила и стабилност, подходящи са за целогодишна употреба и се предлагат в широка гама от размери и форми. Недостатъкът им е, че монтажът и демонтажът са по-трудоемки и изискват повече място.
• Разглобяеми шатри — лесни за сглобяване и демонтиране, с лека рамка и синтетична тента. Идеални са за временна употреба благодарение на своята мобилност. По-малко издръжливи са от рамковите и могат да бъдат нестабилни при силни ветрове.
• Надуваеми шатри — сглобяват се бързо с помпа, леки и подходящи за пикници и краткосрочни събития. Не изискват много място за съхранение, но имат ограничена якост и по-кратък експлоатационен живот.

Монтаж на шатрата

Правилният монтаж е ключът към издръжливостта и безопасността на конструкцията. Препоръчва се следването на няколко основни стъпки.

• Избор на местоположение: Изберете равно и сухо място, защитено от вятър и пряка слънчева светлина. Около конструкцията трябва да има достатъчно свободно пространство.
• Подготовка на основата: За рамковите шатри се препоръчва монтиране на дървена или метална рамка за осигуряване на стабилност. Сгъваемите и надуваемите варианти могат да се поставят директно на земята, но за по-голяма устойчивост се препоръчват специални стойки.
• Сглобяване: Рамката се закрепва към подготвената основа, след което тентата се опъва и фиксира с въжета или крепежни елементи. Всички връзки трябва да са здраво закрепени.
• Интериор: Вътрешността се обзавежда според предназначението — маси, столове и пейки за забавление или меки кресла и възглавници за релакс. Фенери и цветни аранжировки добавят уютна атмосфера.

Идеи за използване

Градинската шатра предлага разнообразни възможности за практическо използване.

• Зона за отдих: Меки столове, диван, масичка за кафе и атмосферно осветление превръщат шатрата в идеален кът за четене и разговори на открито.
• Трапезария на открито: Маса и столове под шатрата създават подходящо място за семейни събирания. Цветя и свещи допринасят за празничната атмосфера.
• Детски кът: Меки одеяла, играчки и книги превръщат пространството в уютно място за игра, докато родителите могат да почиват наблизо.
• Място за спортни дейности: Спортна екипировка като дъмбели, постелка за йога и въжета за скачане намират подходящо място под шатрата, която предпазва от слънце и вятър по време на тренировка.