Древни сортове пшеница – ниша за биологично земеделие
Съвременните сортове пшеница водят началото си от древни видове, като лимец, спелта и камут, които през последните години придобиват популярност покрай промяната в хранителните навици на част от потребителите. Освен като източник на нетрадиционни храни, тези видове се разглеждат като подходяща ниша за биологично производство и като ценен изходен материал за селекцията на нови сортове пшеница.
Защо древните сортове пшеница са ценни
Пшеницата е основната земеделска култура, която осигурява най-много енергия и протеини за прехраната на човечеството. Тя е преминала през хилядолетно развитие – от древния вид лимец до съвременните пшенични сортове. Имената на видове като еднозърнест лимец (айнкорн), двузърнест лимец (еммер), спелта и камут доскоро са били познати предимно на археолози, учени, агрономи и фермери.
Според специалисти ранното прекъсване на изкуствената селекция при тези видове ги е запазило с по-добра толерантност към икономически важните болести и неприятели по житните култури. Затова те се приемат за добра алтернатива за получаване на екологично чиста храна в сравнение със съвременните сортове пшеница. Въпреки това древните видове не са подходящи за масово производство в съвременното земеделие, тъй като са нискодобивни, имат плътни плеви на зърното и не са пригодни за механизирано прибиране.
Основни древни видове
Старите сортове пшеница, известни в чуждата литература като лендрейс (Landrace), съществуват от древността по всички краища на света. Те са високостъблени, сравнително нискодобивни, но устойчиви за отглеждане и по-добре балансирани, като предимство е по-високото съдържание на пълноценни хранителни елементи. С най-голяма популярност се ползват еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.), двузърнестият лимец (Triticum dicoccum Schrank), спелтата (Triticum spelta L.) и коросан или камут (Triticum turanicum L.).
Еднозърнестият лимец, двузърнестият лимец и спелтата са три вида покрити пшеници, които след вършитбата остават с плеви върху зърното, подобно на ориз, ечемик, овес и просо. Еднозърнестият лимец е диплоидна пшеница с 2 комплекта по 7 хромозоми, докато двузърнестият лимец (еммер) е тетраплоиден – с 4 комплекта хромозоми. Към тази група спадат и твърдата пшеница дурум, както и видът камут или коросан. Обикновената хлебна пшеница и спелтата са хексаплоидни видове, с 6 комплекта по 7 хромозоми.
Еднозърнест лимец се счита за прародител на всички видове пшеница и е първото житно тревисто растение, чието зърно е използвано от човека за храна. Това е най-старата форма диплоидна пшеница, която някои определят като „хляб на Христос и фараоните“. Простото му генетично устройство обуславя голяма устойчивост към човешко въздействие – лимецът се е самопроизвеждал в продължение на векове, без да бъде засегнат от климатичните промени, болестите и неприятелите по съвременните сортове пшеница. Сега се култивира в много места по света в неголеми мащаби като алтернативна култура за биологично земеделие. Успява на бедни почви и се бори успешно с плевелите, но растенията са високостъблени и полягат дори при ниски норми на азотно торене. Лимецът е открит в тракийски могили и в други археологически находки по света, което води до заключението, че е бил основна храна на човешката раса от древни времена. Съдържанието на глутен в зърното му е по-ниско и във форма, която го прави подходящ за безглутенова диета при хора с глутенова непоносимост, но хлебопекарните му качества са незадоволителни, поради което се използва предимно като добавка.
Двузърнестият лимец няма българско название и е известен с английското си наименование еммер. Представлява житно растение с дълги осили и голям здрав светложълтеникав клас. Зрънцето му е подобно на лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. На някои места в Родопите и до момента се засява по малко от тази пшеница. Както и при лимеца, обичайните пречки за разпространението му са ниските добиви и трудностите при отделяне на плътните плеви преди меленето. Според някои учени еммерът се счита за родител на вида спелта чрез кръстосване с хлебната пшеница. Среща се предимно като пролетни форми и по-рядко като зимни, а растенията достигат височина 120–140 см и са слабо устойчиви на полягане. Класовете са дълги, сбити и сплеснати, различно оцветени – бели, черни или червени, със или без осили.
Спелтата е прието да е произлязла като спонтанен хибрид между двузърнестия лимец и диви житни треви, а появата ѝ предхожда съвременната хлебна пшеница. Това е хексаплоиден вид с по-малко плътни плеви на зърното, което е по-едро, но добивите остават ниски. В миналото спелтата е била основна храна в част от Близкия изток и Европа, а в Западна Европа е използвана и за производство на бира. У нас е позната и под името динкел. В последно време популярността ѝ се възражда заради здравата структура на растението и добрите хранителни качества – по-високото съдържание на протеини, влакнини, минерали и витамини спрямо съвременната пшеница, докато съдържанието на глутен е минимално. Брашното от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат приятен вкус.
Камут или коросан е древноегипетска пшеница, открита в пирамидите. Зърната ѝ наподобяват тези на обикновената пшеница, но са по-едри и с по-високо съдържание на протеини, аминокиселини, липиди и фибри. От камута се приготвя пълнозърнесто брашно, подходящо за хляб, паста, бисквити и други изделия. Съдържанието на глутен в него е сравнително по-малко от хлебната пшеница, което го прави подходящ за консумация от хора с глутенова непоносимост. Камутът подобрява дейността на храносмилателната система, подходящ е за хора, които искат да намалят и контролират теглото си, и стимулира обмяната на веществата.
Предимства и недостатъци
Древните видове пшеница носят по-добри хранителни качества от съвременните сортове и имат толерантност към болести и неприятели, което прави възможно отглеждането им без химически продукти. Те са приспособими към бедни почви, устойчиви са на неблагоприятни условия на средата и на промяна на климата, подходящи са за биологично производство, използват се при глутенова нетолерантност и могат да бъдат ценен материал в селекционната работа.
Същевременно древните видове са нискодобивни и не могат да се конкурират със съвременните сортове. Те са високостъблени и полягат лесно, дори при минимално азотно торене в органична форма. Плътните плеви около зърното изискват специализирана техника за отстраняването им. Ниското съдържание на глутен и специфичното му качество не позволяват производството на хляб с голям обем и фина структура, характерен за съвременните висококачествени сортове хлебна пшеница. В райони с неблагоприятни условия по-конкурентни могат да бъдат други зърнени житни култури – ръж, тритикале, царевица, или някои нежитни култури.
Старите древни видове пшеница не могат да бъдат алтернатива на съвременните високодобивни и качествени сортове, създадени със способите на модерната селекция. Те остават нискодобивни, неподходящи за интензивни технологии и пълна механизация. Ниското глутеново съдържание или по-меката му форма е предимство само за ограничена категория хора с глутенова нетолерантност, но като цяло е причина за по-ниско качество на произведения хляб.
Обяви по темата
-
Продавам сини сливи
По договаряне -
Бали – люцерна
180.00 € / тон -
ЛИМЕЦ РЕКОЛТА 2026 НА ЕДРО ЗА ПОСЕВ ИЛИ ПРЕРАБОТКА
0.70 € / кг -
Продавам сладка царевица
По договаряне
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
