Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход ] 

Пламен Генчев от Борисово: как се прави модерно земеделие

Новини Публикувана преди 23 часа

Пламен Генчев, носител на наградата Агробизнесмен на България, на полето с рапица
Пламен Генчев, носител на наградата Агробизнесмен на България, на полето с рапица

Пламен Генчев от русенското село Борисово, носител на наградата „Агробизнесмен на България“ за 2026 г., обработва 25 000 декара земя в селата Борисово, Ряхово, Стамболово, Кошарна и Малко Враново, община Сливо поле, област Русе. Стопанството му „Сафари-М“ ЕООД разполага с модерен машинен парк, собствена дестилерия за етерични масла и цехове за семена и пелети, а в управлението му участват съпругата му Ванюша и синовете му Валентин и Красимир.

От 1600 декара с трактор „Беларус“ до 25 000 декара днес

Фирмата е създадена през 1990 г., първоначално като ЕТ „Сафари-МХ Пламен Генчев“, а от 1994 г. е регистрирана като „Сафари-М“ ЕООД. Пламен Генчев завършва ВИММЕСС – Русе (днес Технически университет „Ангел Кънчев“), специалност „Механизация на селското стопанство“, и първоначално се занимава с търговия. Мечтата му за земеделие го връща към обработка на 1600 декара държавна земя в Русенско със стар трактор „Беларус“, сеялка и валяци. „През деня дисковаме, през нощта засяваме, на другия ден валираме…“, разказва той за началото си. За 10 години стопанството достига 25 000 декара.

Основната дейност на фирмата е зърнопроизводство: около 10 000 декара пшеница, 3000 декара слънчоглед, 6000 декара рапица и 3000 декара царевица. От тях 1700 декара са поливни – 700 декара с капково напояване и 1000 декара с поливни машини. Общо 5000 декара, или 20% от цялата обработваема земя на стопанството, са поливни площи. Отглеждат се още 1000 декара люцерна, а от етеричномаслените култури Генчев се е насочил изцяло към резене на 2000 декара, със сертификат за биопроизводство, след като се отказва от лавандула заради трудности с пазара.

Европроекти и инвестиции в преработка

„Сафари-М“ е сред първите бенефициенти по предприсъединителната програма САПАРД, по която е закупена техника още от 2003 г. По-късно са реализирани два проекта по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони на обща стойност около 1,5 млн. лв. По мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ са изградени цех за производство на пелети и цех за почистване на семена. Машинният парк включва техника от марките „Джон Диър“, „Дойц“ и „Клас Лексион“, а фирмата притежава и тирове с гондоли за транспорт на продукцията до търговци и до пристанището във Варна.

2026 г. – година на плюс след два тежки сезона

Всички отглеждани култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица и люцерна – приключват годината на плюс. „Тази година е добра за нас. За разлика от миналата и по-миналата година, когато бяхме на загуба, както и доста колеги от нашия бранш. И то при условие, че имам 5000 декара поливни и пак бях на минус“, коментира Генчев. Причината за добрия сезон е обилният дъжд – по негови думи в региона е паднало рекордно количество валежи, над двойно повече от нормата – около 1000 л на квадратен метър за периода от 1 октомври 2025 г. до 1 октомври 2026 г. За сравнение, нормата за страната за селскостопанския сезон е 500-600 л/кв. м, а в Русенско обичайно е 350-400 л.

Според него най-печелившата култура тази година се оказва ечемикът – средно по 800 кг от декар при по-ниски разходи от пшеницата и съвсем малко по-ниска изкупна цена. От пшеницата добивите са по 360 кг/дка, като всичко над 300 кг вече носи добра печалба. Заради предходните сушави години има връщане към рапицата – Генчев я увеличава от 2000 на 5000 декара за новия сезон, а освен с високите добиви той обяснява интереса си с ролята на рапицата като добър предшественик за пшеница и ечемик.

Ренти, кредити и цена на земята

Около 10 000 декара от обработваната земя е собственост на Генчев, останалата е наета. По думите му в община Сливо поле рентите са се върнали временно на 40 евро на декар след трудните години, но тази година отново са се покачили до около 50 евро/дка, докато разходите за торове и горива са нараснали с допълнителни 30%. „Разходите ни се вдигат и следващата 2027 г. ще бъде много трудна. Не само за мен, за всички колеги. Но никой не го отчита това предварително“, споделя той. За разлика от повечето колеги, които плащат рентите в края на сезона, Генчев плаща авансово и към момента вече е разплатил рентите за 2027 г.

Цената на земята в региона, по думите му, е достигала и 4000 лв. (2000 евро) за декар в периода на засилен интерес, но през последните две-три години се е върнала в порядъка на около 1000 евро за декар. Генчев разказва, че цялата модернизация на стопанството е финансирана основно с банкови кредити. „Аз съм родом от град Монтана и дойдох на квартира в Русе като студент без нищо. Никой не ми е дал даром, аз съм първо поколение фермер“, разказва той.

Напояване от сондажи и спрян проект за вода от Дунав

Поливните площи на стопанството се захранват с вода от сондажи – два вече са узаконени, но трети чака узаконяване от близо една година. „С Националната асоциация на зърнопроизводителите ходим, действаме, за да може да се облекчи малко процедурата… Казват, че нямат хора, кадри, кой да ги види, а имало много заявления“, коментира Генчев административните затруднения. В резултат около 900 декара остават без напояване, въпреки изградена инфраструктура и инвестиция от порядъка на 300-400 хиляди евро за 900-1000 декара, направена по два проекта от Държавен фонд „Земеделие“, по които вече са му възстановени 50% от средствата.

Стопанството се намира на 5 километра от Дунав, откъдето по време на социализма е имало плаваща помпена станция, захранвала с вода полетата на няколко села в района, включително Борисово. Съоръженията впоследствие са демонтирани, а част от тръбите – изнесени за скрап. В момента тече проект заедно с „ВиК“ за възстановяване на поливните площи, като Генчев очаква до две-три години да започне използване на вода от Дунава.

Диверсификация: резене, люцерна и но-тил технология

След като се отказва от лавандула заради срив на пазара, Генчев преминава изцяло към резене на 2000 декара със сертификат за биопроизводство. Семената се изнасят за Германия за чай, а от остатъците в собствената дестилерия се извлича етерично масло. Културата изисква минимална обработка – само една жътва, без торене и пръскане, а дестилерията работи основно през зимата, за да осигури заетост на работниците през сезона без полска работа.

Стопанството прилага частично и но-тил технология с минимални обработки на около 3000 декара по агроекологична схема, както и биопроизводство на резене и люцерна на над 2000 декара. По думите на Генчев но-тил не е еднакво подходящ за всички парцели заради различния тип почва в четирите землища, в които стопанството обработва земя.

В миналото Генчев е отглеждал и фъстъци и соя, но се отказва от фъстъците заради липса на специализирана прибираща техника и сушилня. Отбелязва, че бобовите култури, включително грах, са добър предшественик за пшеница заради азотфиксиращите им свойства – на парцел след фъстъци добивът от следваща пшеница е бил с 150 кг/дка по-висок.

Позиция по субсидиите и отношенията между браншовете

Пламен Генчев коментира сравненията между субсидиите за зърнопроизводители и животновъди. По думите му зърнопроизводителите получават около 10 евро на декар от държавата, но връщат обратно 30-35 евро чрез ренти, тъй като обработваемата земя в България е 38 милиона декара. „По-правилно е да се каже, че зърнопроизводителите прераздадоха тези пари на хората във вид на рента… Затова като кажат, че са ни дали 1 млрд. евро, имайте предвид, че ние сме раздали 2 или 3 млрд. само за ренти“, обяснява той. Според него противопоставянето между зърнопроизводители и животновъди е изкуствено, тъй като двата бранша са взаимно зависими – стопанството му продава люцерна директно на животновъди.

Относно инвестициите в техника Генчев отбелязва, че цените на тракторите са нараснали драстично – от около 300 000 лв. в миналото до 300 000 евро в момента. По последните приеми по подмерки Г.1 и Г.2 не е кандидатствал, тъй като преценява, че конкуренцията е твърде голяма. „Винаги е имало бавене по програмите… Лошото е, когато през това време много растат цените“, отбелязва той, като добавя, че двугодишно забавяне на проект може да намали реалната полза от субсидията наполовина заради увеличението на цените на техниката.

обяви в Zemedelec.net

Обяви по темата

Виж всички обяви в „Земеделска продукция"

Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява

Оставете коментар

Вие трябва да влезете за да публикувате кометар.